Валентина ИВАНОВА
Преди 101 години в Кърджали се ражда един от най-нежните български поети. Докато тръгне на училище, той живее в красивата къща на улица „Екзарх Йосиф“, част от комплекса сгради на тютюневите търговци, построили складовете, фабриката и домове за служителите си. После семейството търси препитание в София и Пловдив.
Баща му Хаим е син на преселници от Кавала. Като експерт по тютюна във фирмата е настанен със съпругата си Рашел в жилището, където на 1 декември 1923 година се ражда Давид.
Родната къща на поета в Кърджали тъне в разруха
Давид, най-младият от тримата синове, израства в града на тепетата. Там завършва гимназия, там се заразява със социалистическите идеи и се записва в Работническия младежки съюз (РМС). Участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война, става партизанин в отряд „Добри войвода” на Втора средногорска бригада „Васил Левски“. След 9 септември 1944 г. става член на БКП. Завръща се в Пловдив и започва работа във вестник „Отечествен глас”.
През 1948 година родителите му Хаим и Рашел Овадия емигрират в Израел, както правят стотици български евреи. Давид, току що навършил 25 години, решава да остане, за да завърши висшето си образование – руска филология в Софийския университет.
Овадия създава десетки стихове, разкази, мемоари и публицистични текстове, предимно на партизанска тема. Пише и любовна поезия, с която остава в историята на българската литература. Негови произведения са преведени на руски, английски, немски и френски. Член е на Съюза на българските писатели.
Родната къща на поета в Кърджали тъне в разруха
На 60-годишния си юбилей получава званието «Почетен гражданин на Кърджали» като знак на признателност от жителите на родния си град. Но днес съгражданите му нехаят за участта на родната къща на поета, която тъне в разруха от години.
Несломимата честност към фактите правят Давид Овадия неудобен за режима. Той става обект на Шесто управление. Документалните му повести „Леваневски” (1980, 1992), „Менахо или терористът” (1982), „Дед или разгромът” (1990) се сблъскват с партийната линия още преди да видят бял свят, защото отразяват съпротивата реалистично и без патос. Поетът е недолюбван от висшата номенклатура преди 1989 година.
Неслучайно Давид Овадия е измежду 80-те учредители на някогашния Клуб за гласност и преустройство в България, които първи афишират подкрепата за човешките права и гражданските свободи у нас и на 3 ноември 1988 г. в Софийския университет приемат историческата Програмна декларация на Клуба. Между членовете са д-р Желю Желев, Радой Ралин, Блага Димитрова, Борис Димовски и др.
Родната къща на поета в Кърджали тъне в разруха
Авторът на незабравимия стих „Аз вярвам в мълчаливата любов” умира на 8 април 1995 г. в София.
А ето и знаковото стихотворение:
АЗ ВЯРВАМ В МЪЛЧАЛИВАТА ЛЮБОВ
Без думи, без красиви обещания,
без упреци, без молещи уста,
аз вярвам само в нямото страдане,
в сподавения порив на кръвта.
Очи, в които погледа не гасне,
докосването нежно на ръце
от клетви, от несдържан плач по ясно
говорят на човешкото сърце.
Тя всичките прегради побеждава!
Тя – вечен огън и нестихващ зов!
Как нея ще отминеш, ще забравиш?
Аз вярвам в мълчаливата любов.
Последвайте ни и във Facebook
