Лекарят не е просто специалист, който работи блестящо или е направил грешка. Не е и само онзи, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е единствено експерт, от когото зависи здравето, а понякога – и животът ни.
Той е всичко това, но и много повече – защото зад всяко име с „д-р“ отпред стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, как работи и как почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „Кой сте Вие, докторе?“
Д- р Сибелджан Сали завършва с отличие медицина през 2016 г. в Медицински университет- Пловдив. Започва работа през ноември 2016 г. в МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ – Кърджали. От 2017 г. работи в УМБАЛ „Пълмед“ – Пловдив. Придобива специалност по ревматология в началото на 2022 г. в Медицински университет –Пловдив и от септември 2024 г. отново е част от екипа на МБАЛ“ „Д-р Атанас Дафовски“.
– Д-р Сали, разкажете как решихте да се посветите на медицината?
– Реших да стана лекар, защото винаги ми е близка идеята да помагам на хората и да правя добро за тях. От малка имах интерес към науката и към биологията конкретно, но най-важното за мен беше да намеря професия, в която да мога да съчетая знанията и уменията си, за да помогна на другите.
През годините съм виждала как лекарите помагат, колко голяма е тяхната роля за здравето и благополучието на хората и това ме вдъхнови да поема по този нелек път.
Освен това, медицината ми дава възможност да продължавам да се уча и развивам непрекъснато през годините, през целия ми живот, и това наистина ме мотивира.
Харесва ми да следя новите неща, нововъведенията в медицината като цяло, а не само в специалността, в която работя. Всяка година участвам в различни симпозиуми и конференции по ревматология, ендокринология, кардиология, физиотерапия и рехабилитация, за да бъда максимално полезна на пациентите си.
– Как направихте своя избор да бъдете ревматолог? Кои бяха най-добрите Ви учители в специалността?
– След като се дипломирах започнах работа в Отделение по кардиология на МБАЛ “Д-р Атанас Дафовски“. Специалността ми харесваше много, но това, което ми правеше впечатление за региона, беше, че има много пациенти със ставни проблеми, които имат нужда от активна медицинска помощ и, в същото време, за да я получат се налага да пътуват до други големи градове. Област Кърджали се характеризира с това, че голям процент от населението, особено в по-малките населени места, са предимно хора на физическия труд. Работещите физическа работа, а в миналото – предимно земеделска, претоварват в значителна степен своя опорно-двигателен апарат – стави, сухожилия и връзки, мускули. С годините това дава отражение върху опорно-двигателния апарат и води до много структурни промени, които резултират във функционален дефицит и трудности при придвижване и самообслужване, при това съчетани с болка и дискомфорт. Всичко това в значителна степен води до редуциране на качеството им на живот.
Спомням си пациент, който страдаше от анкилозиращ спондилит или болест на Бехтерев. Той беше хоспитализиран в Кардиологичното отделение, в което работех, по повод на сърдечносъдова патология. Беше с напреднали рентгенови промени. Пациентът сподели, че изпитва силни болки и няколкочасова скованост на тялото си всяка сутрин, което ограничава работоспособността му и го кара да се чувства безполезен. Същевременно той не получаваше ефективно лечение, а беше лекуван с обезболяващи с незадоволителен ефект, които се отразяваха неблагоприятно на сърдечносъдовата система. Възпалителните ставни заболявания са друга много разпространена група в ревматологията. През последните те са с висока честота в региона, но, за съжаление, голям процент хора живеят без да бъдат диагностицирани и лекувани ефективно.
Няколко месеца след като бях започнала работа, получих предложение от ръководството на болницата да специализирам ревматология в Пловдив и впоследствие да се върна, за да приложа наученото и опита си тук.
По това време много близки за мен хора бяха свързани с този град и аз реших да се възползвам от възможността.
Когато попаднах в Ревматологичното отделение в УМБАЛ „Пълмед“ срещнах много нови млади колеги, с които бързо се сближихме и станахме приятели.
Всеки ден, макар да прекарвах по 12 часа в отделението, отделях по няколко часа след рабата, за да чета литература от областта на ревматологията.
Бързо се приобщих към екипа и навлязох в работния процес. Началникът на отделението, в което работех, е човек, от когото научих много в областта на ревматологията и вътрешните болести.
За годините, прекарани там ми се дадоха много възможности – имах достъп до лечението на тежко болните пациенти, можех да извършвам вътреставни манипулации с различен достъп, можех също така да работя с апаратурата, да вземам участие в административната част. Това оказа голямо влияние за моето развитие като лекар и като личност.
– Кой е най-яркият Ви спомен от първите дни, в които започнахте работа в МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ – Кърджали след като защитихте специалността?
– След като придобих специалността си и се върнах в МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“, бях изключително топло посрещната от ръководството на болницата и от колегите ми в Първо вътрешно отделение, в което се разкри сектор „Ревматология“. От ноември 2023 г. аз оглавявам сектора и работя в тясна колаборация с колегите ми от останалите отделения.
Съществено за нормалното функциониране на всяка болница е в нея да има специалисти от възможно най-много специалности, тъй като нашите пациенти рядко страдат от една или две болести, а това налага работата ни в екип в името на доброто на болния.
Може би това е и причината, поради която в първите дни след завръщането ми, бях много приятно изненадана от реакцията на колегите ми от други отделения, когато се срещахме в болницата. Всички ме поздравяваха със завръщането ми и ми пожелаваха успех. Топлото посрещане е един от най-ярките ми спомени от мига, в който започнах на работа в болницата. Паралелно с това виждах и благодарността в очите на първите си хоспитализирани пациенти. Всички бяха щастливи, че вече има такъв сектор в болницата и ще могат да получават ревматологична помощ без да пропътуват стотици километри.
– Вече имате наблюдения от потока пациенти, които търсят помощ от ревматолог – кога най-често се случва това – навреме или прекалено късно? Достатъчно добра ли е колаборацията с личните лекари е специалистите от извънболничната помощ?
– През последните 13 месеца през амбулаторния ми кабинет са преминали около 2500 пациента, хоспитализациите в отделението са над 500. Най-често пациентите, които посещават кабинета в търсене на помощ са с напреднали морфологични промени, резултат от значително редуциран функционален капацитет. Това, от своя страна, в белег за късно потърсена помощ.
Наблюдаваното явление може да бъде обяснено с това, че в града и областта никога до момента не е функционирало ревматологично отделение, а единствената амбулаторна практика вероятно е била недостатъчна за да обхване целия поток от пациенти. Колкото до общопрактикуващите лекари, мисля, че с развитието на технологиите и достъпа да информация все повече колеги успяват лесно да отдиференцират ревматологичните нозологични единици и да изпратят пациентите си на ревматолог възможно най-скоро. Организираните срещи между ОПЛ и специалисти, в случая ревматолог, са от голяма полза, заради акцента, който поставят върху основните ревматологични патологии.
– Коя е преобладаващата патология в региона?
– В региона се срещат всички чести ревматологични заболявания, но с най-голяма честота, според моята собствена практика, са остеоартрозата ръка-коляно и псориатичният артрит. Остеопорозата е също много често срещана при постменопаузалните пациентки. За съжаление, бих казала, че в района все още не се осъществява достатъчно активна профилактика на това коварно и подмолно протичащо костно метаболитно заболяване. За съжаление, голяма част от потърсилите помощ с това заболяване са вече с усложнени е- фрактури, затрудняващи лечението. От друга страна, в практиката си срещам и много редки заболявания като Болестта на Щил при възрастни, например.
– Кои специфични теми и проблеми от ревматологията представляват най-голям интерес за Вас? Как виждате професионалното си развитие в болницата?
– Ревматологията е интересна специалност, тя обхваща множество нозологични единици, които се срещат във всички възрасти.
Патоморфологичният субстрат на различните болести е различен и характерен, а патогенезата им – сложна. Възпалителните ставни заболявания са група болести, от които страда немалък процент от населението на страната и света. Научните открития в областта им дават възможност за разработването на нови лечебни стратегии и постигане на минимална болестна активност и ремисия при множество пациенти. Интересувам се от новостите в лечението на ревматоидния артрит и спондилартропатиите, интерес за мен са и системните заболявания, които макар с по-рядка честота, срещам в практиката си.
От друга страна, дегенеративната патология е широко разпространена в областта и, за съжаление, води до инвалидизация при неадекватни своевременни мерки. Считам, че би било добре в града и областта да се организират повече информационни кампании за остеопороза, например.
Колкото до професионалното ми развитие, считам, че ще продължа да работя активно, както в клиничната работа, така и в научната сфера, която напоследък представлява все по-голям интерес за мен. Планирам да опиша и публикувам някои интересни случаи от практиката си. Поканена съм да участвам и в няколко литературни обзора, съвместно с колеги. Не на последно място, считам, че трябва да отделям все повече време на семейството си и любимите си хора.
– В личен план кои са любимите Ви занимания за свободното време – любими книги, музика, дестинации за пътешествия, хоби?
– За съжаление, през последните няколко месеца разполагам с малко свободно време. Все пак успявам да почета, да се срещам с приятели, да пътувам в страната и чужбина с любими за мен хора. През последната година успях да съчетая някои приятни дестинации с провеждани на съответните места учебни квалификационни курсове, като по този начин съчетах полезното с приятното. Харесва ми да посещавам театрални постановки или да ходя на кино, когато имам тази възможност. Винаги намирам време да се срещам с роднини, да посещавам родителите си в родния ми дом.
– Какво искате да пожелаете на колегите си от болницата, с които приемате предизвикателствата на всекидневието?
– Бих желала, на първо място, да благодаря на колегите си за топлото посрещане и за отзивчивостта и сътрудничеството в разрешаването на някои комплексни диагностично-терапевтични казуси. Пожелавам на всички крепко здраве, лични и професионални успехи и много търпение в работата с пациентите ни.
ZDRAVE.NET
Последвайте ни и във Facebook
