Валентина ИВАНОВА
Когато е на 9 години, получава подарък от приятел на баща си – малък, 40-басов акордеон „Хонер“. Лъскавото бижу, издаващо топли кадифени звуци, пленява малкия Нешко. Той го прегръща и целува, дори вечерта заспива с него в леглото. Тази любов от пръв поглед продължава до днес, когато известният музикант и композитор от Кърджали закръгля 70.
Още на третия ден малкият талант „изважда“ от красивия инструмент не просто звук, а цяла песен. Шашва баща си, един от най-добрите кларнетисти в България, известен като Ибрям Дядката, който работи тогава с певицата Пенка Павлова, акордеониста Петко Дачев и други корифеи във фолклора.
Като ученик в ОУ „П.К.Яворов“ и „Иван Вазов“ в родния си град, Нешко не „изпуска“ своя „Хонер“. Директорът на школото се чуди: „Ние не сме музикално училище, какво да те правя?“ Възлага му да озвучава сутрешната гимнастика, каквато тогава правят всички ученици на двора.
Докато учи в гимназията, тръгва по курсове в Пловдив, няма съмнение, че бъдещето му е в музиката. Започва да свири в Дома на културата, гнездо, в което „се излюпват“ десетки таланти от целия кърджалийски регион.
По онова време много чужда музика не достига до България, няма плочи и радиостанции, не се излъчват концерти на световни изпълнители. Ненаситен за знания, Нешко прекарва все повече време до радиото на дядо си, когато програма „Христо Ботев“ пуска разнообразна музика. Особено го впечатляват импровизициите на саксофонистите и пианистите, акордите и ритмите в един интересен жанр – така открива джаза.
За начало на своята сценична дейност сочи едно участие на панаир в Димитровград, където го завежда баща му. Днес, освен своя 70-годишен юбилей, Нешко отбелязва и 50 години от онзи паметен ден.
Младият акордеонист постепенно изгражда свой стил в музиката, през годините непрекъснато го усъвършенства. Важна е срещата му с друг голям инструменталист, роден в Кърджали – кларнетиста Иво Папазов-Ибряма. Познават се от деца, заедно карат казармата, а по-късно създават оркестър „Тракия“. Тръгват по участия, ресторанти, сватбени тържества и кръщенета, концерти.
Сватбите са голяма школа за музиканта. В онези години в пловдивските села те продължават по няколко дни, като на мегдана се редуват 5-6 оркестъра. Който се представи най-добре, получава живо агне – мятат го на раменете на някой от състава. Като гледаш как се радват хората на твоите изпълнения, не чувстваш никаква умора, признава юбилярът.
Изпълненията на формацията, водена от Ибряма, впечатляват и на традиционните надсвирвания в Стамболово, на една сцена се събират най-добрите сватбарски оркестри в България. Уникалният фестивал привлича зрители от цялата страна – предпочитат да се насладят на хубавата народна музика, отколкото да чоплят семки по стадионите и да гледат футбол, разказва Нешко Нешев. Днес му е мъчно за младите хора, които завършват музикални специалности в университетите, а нямат възможности за изява.
Когато оркестър „Тракия“ тръгва из Европа, той вече е известна група, която превръща сватбарската музика в джаз-феномен. Неслучайно привличат вниманието на Джо Бойд, мениджъра на „Пинк Флойд“. Той се грабва от Щатите и идва да ги чуе на сватба в Хасковско. Неговата подкрепа им отваря вратите към световните сцени и елитните клубове. Помага им и известният джазов музикант Милчо Левиев, който живее в САЩ. Издават албуми, канят ги в известни телевизии, отрупват ги с награди.
Нешко помни безброй вълнуващи истории и случки, разказва ги увлекателно и шеговито. Веднъж отива в Музикален колеж „Бъркли“ в американския град Бостън, където показва на студентите красотата на балканската музика. Младеж от залата признава, че предците му са от Добруджа и го моли да изсвири нещо, характерно за този край. Кърджалийският виртуоз разтърсва залата с една добруджанска ръченица и предизвиква бурни овации. Присъстващ професор, изумен от изпълнението, го пита как може да се научи и той да свири така. Нашенецът му споделя тайните с тънкия си хумор: Трябва да се научиш да пиеш домашна българска ракия, а не разни уиските и коняци, и да преминеш обучение в университета КАН – Кърджалийска академия на науките!
Известния акордеонист е популярен и като композитор – негови хора и ръченици се свирят у нас и в Европа. Издава и два диска в САЩ.
Целият живот на Нешко минава по концерти и участия, все по-малко време си е вкъщи. Така се ражда култовата му композиция „Носталгия“, пропита от копнеж по дома, от който все отсъства.
Днес юбилярът признава: Аз съм един щастливец, имам вълнуващ живот, пълен с музика, която за мен е любов, а не работа. Обиколих цял свят, публиката навсякъде ни посреща възторжено, медиите определят изпълненията ни като извънземни. Но никога не забравям, че съм от Кърджали. Затова отказах юбилейният ми концерт да бъде в НДК в София. Предпочитам да празнувам в родния си град, да зарадвам моите фенове тук, където се чувствам най-обичан. Камъкът си тежи на мястото.
Снимка: Валентина Иванова
Последвайте ни и във Facebook
