Сряда, 13 ноември, е денят за поправителен изпит на депутатите от 51-вия парламент да си изберат председател и да започнат работа.
Фалстартът, при който представителите на първите две политически сили Рая Назарян от ГЕРБ и Андрей Цеков от ПП-ДБ получиха равен брой гласове, трябва да получи продължение.
В първия парламентарен ден ГЕРБ инкасира загуби – не бяха приети нито едно от предложенията на Борисов: нито за четворна коалиция, нито за неговата кандидатура като премиер, нито за Рая Назарян като председател на парламента.
Какво предстои?
БОРИСОВ КАТЕГОРИЧНО ТРЯБВА ДА ЛИДИРА ПРОЦЕСИТЕ В НС
За Борисов е изключително важно да лидира процесите – с преговори и в диалог да се опита да създаде мнозинство, което да роди някаква управленска конструкция с всичките съмнения колко ще е стабилна и какъв ще е времевият й хоризонт. Не да „кляка“ на ПП-ДБ, не да се унижава, както го зоват – да подписва с печат декларации, а да затвори устата на всички критици, включително и на президента, че изборните му победи не водят до ефективен резултат и катастрофират в бягство от отговорност.
Благоприятната за него геополитическа ситуация в САЩ и в Европа трябва бъде преформатирана за българската политическа сцена. Това го изискват належащите икономически и социални проблеми.
Борисов трябва да положи всички усилия и да излезе от изолацията, която останалите политически сили му спретнаха в първия парламентарен ден. Това е много важно, както за него като партиен водач, така и за партията му като първа политическа сила. Борисов проведе най-смислената кампания, извади ясна управленска програма, има екип, който да я реализира, за да спре срива на държавата.
Борисов обаче трябва да се раздели психологически и политически с две неща – с илюзията си, че с ПП-ДБ може да преговоря и да управлява, и със страховете си, че пепейците могат да му спретват протести на жълтите павета. Не, вече не могат! И това многократно съм го писала.
Първият парламентарен ден показа, че жълтите павета вече са окупирани от други сили. Освен това в ПП-ДБ отдавна няма енергия за уличен протест.
Освен четворната коалиция, която предложи и която, очаквано, беше отхвърлена, Борисов има други варианти за кабинет. И трябва да ги приложи без сантименти – както е правил в десетки критични ситуации и е успявал. Ако иска да е като Тръмп – да го следва в безкомпромисното поведение.
В противен случай – хоризонтът е много къс! ПП-ДБ трескаво работят да му вземат и парламентарната, и изпълнителната власт, която априори му дават изборните резултати.
НЕ Е ШЕГА! КИРИЛ ПЕТКОВ ТЪРСИ „ВЪЗРАЖДАНЕ“ ЗА СЪЮЗНИК
Първият парламентарен ден показа, че ПП-ДБ, след като издигнаха неадекватния Андрей Цеков за шеф на Народното събрание и видяха, че са на крачка да го прокарат, тутакси започнаха да се оглеждат за мнозинство, извън сглобката. Коалицията е в много неудобна позиция – ако искат да запазят електората си, трябва да атакуват яростно тези, с които направиха „сглобката“ и с които пиха „мазно кафе“.
Затова Кирил Петков веднага потърси съдействие от АПС на Доган, привлече и МЕЧ. Ако ПП-ДБ гласуват против свалянето на имунитета на Джейхан Ибрямов, това ще е знак за подготвяната бъдеща коалиция.
Асен Василев пък обяви, че ИТН вече са се съгласили да подпишат декларацията за санитарния кордон.
И накрая идва черешката на тортата в усилията да се състави мнозинство около втората политическа сила – Кирил Петков си е наумил, че може да получи подкрепа не от кого да е, а от „Възраждане“, за да прокара кандидатурата си за шеф на НС. Ще кажете, че това не е за вярване, че посолствоТО ще реагира. Нищо подобно – Петков веднага е сондирал със социолози каква имиджова и електорална щета ще понесе ПП-ДБ, ако официално се прегърне с „Възраждане“. И то след яростната реч на Костадинов от трибуната на парламента, в която заяви: Време е да изхвърлим „евроатлантическите ценности“ на бунището на историята, 35 години стигат и идва време за разплата!“
И ако в Европейския парламент направиха „санитарен кордон“ около “Възраждане” и общите им партии, то тук ПП отказва да следва тази европейска линия в името на целта – ПП-ДБ да овладее първия пост в държавата. Това е ключов момент с дългосрочна проекция, защото, както вече е известно, избраният шеф на парламента влиза в „домовата книга“ и става потенциален бъдещ служебен премиер.
Ако Борисов отстъпи или не може да постигне мнозинство за своя кандидат за председател на НС, това ще има тежки последици за ГЕРБ – ПП ще стане водеща сила, пак с два пъти по-малко гласове от първенците ГЕРБ. За разлика от Борисов, който показва, че държи на политическия морал и отказва да търси гласове от „Възраждане“, „пердето“ Кирил Петков няма такива задръжки.
ИГРАТА НА ИТН СЪС СИЛВИ КИРИЛОВ
Като изход от създадения блокаж в парламента Тошко Йорданов от ИТН предложи най-възрастният депутат Силви Кирилов, който по правилник води първото заседание до избирането на титуляр, да бъде избран за редовен председател на парламента. И да заема този пост, докато партиите се разберат и излъчат титуляр.
Тънкият момент тук е, че по тази схема Силви Кирилов също влиза в “домовата книга” и става потенциален служебен премиер.
Това пък е дългосрочният план на президента Радев, прокарван през ИТН – най-после да разкъса примката на „домовата книга“ и да си сложи свой човек за служебен премиер, който да подготви следващите избори.
За съжаление – всички изброени досега ходове на парламентарните сили водят натам – към нови избори през март. Въпросът е кой кабинет и с кой премиер да бъдат провеждани. А целта е една – ГЕРБ да бъдат изолирали от тези процеси.
ПЕЕВСКИ – ПЛОЩАДНАТА ОПОЗИЦИЯ
Речта на Пеевски, не вътре, а навън пред парламента на протеста на ДПС-Ново начало, стресна мнозина. Докато в залата демонстрираха тотално разногласие, отвън Пеевски показа на „умните“ и „красивите“, че „ако продължат да не ни зачитат, с всички средства на демокрацията ще защитим нашите права, но това ще е последният път, в който ще бъдем цивилизовани и мирни“.
Изтласкан от парламентарната конфигурация, Пеевски се позиционира като площадната опозиция. Всъщност той няма друг ход. За да стане лидер на своите, те трябва да видят в него сила и мощ. И Пеевски това прави. Опитва се да гради нов образ, естествено че не всички ще го харесат, но това е калкулирано в стратегията му.
Основните му противници са двама . Първият – „фалшивият, непочтен председател, който си отиде от сараите, защото се занимаваше само със себе си“, на когото Пеевски отне на изборите 100 000 автентични избиратели, а с тази риторика и с реални действия в общините се кани да отнеме още.
Вторият е президентът, когото предупреди, че „следващия път ще бъдем вътре в президентството, ако позволи да говорят такива неща за (нелегитимен парламент), а не бъде президент на нацията“. Според парламентарния шеф от зората на прехода Георги Пирински това изказване на Пеевски е зов за нахлуване в президентската институция и прокуратурата трябва да се самосезира. Пеевски обаче едва ли има намерение да прави грешката на Гешев, по-скоро даде знак за влизане на нов човек в тази сграда. „Неговото (на Радев ) време мина“, „Мистър КЕШ скоро си отива“, обяви той и за пореден път напомни кеш-историите, които обвиват като в мъгла президентската институция.
Това означава, че Пеевски чертае своето политическо лидерство през две опции – битка за все-повече автентични ДПС-гласове и осветяване на механизмите, с които се формира новият политически проект на президента.
Пеевски ще изостави на заден план парламентарната тупурдия, оставяйки ГЕРБ-СД и ПП-ДБ без него да премерват сили, ще гледа с насмешка „санитарния кордон“, който искат да му наложат, и ще се съсредоточи върху консолидирането на новата си формация на терен.
Досега Пеевски е показал, че не говори празни приказки – бавно и систематично постига всичко, което си е начертал като цел.
Впрочем нито една политическа сила не реагира на думите му.
Нито ПП, нито ДБ, нито БСП, нито ГЕРБ – никой не скочи да защитава Радев. Защото Радев е заплахата – засега заедно с АПС и „Възраждане“, но утре ще има и още, и само Пеевски я формулира. Той е и първият политически лидер, който се извини, че „в първия мандат ние (от ДПС ) го подкрепихме за президент“. Нинова се разкая, че е посочила и е работила за избора на Радев, но БСП – не. Едва ли от ППДБ или от някой друг от десните, който лягаха на плочника пред президенството, ще чуем някога подобно извинение.
Картинката на 51-вия парламент не е обнадеждаваща – изборите не дадоха разрешение на политическата криза. Напротив! Лидерите тръбят, че искат стабилно правителство, но отказват да направят каквито и да е компромиси при търсенето на формула за кабинет. Всеки се опитва да извлече някакви гаранции за политическо си себеуреждане.
А такива гаранции липсват – просто никой не може да ги даде.
И така четвърта година се въртим в омагьосан кръг.
EPICENTER.BG