Интервю на Валентина ИВАНОВА
Владимир Ампов, познат с артистичния псевдоним Графа, е певец, композитор и музикален продуцент. Роден и израснал в София, в семейство на музиканти, започва да се занимава с музика още в ранна детска възраст. Едва 10-годишен става известен с песента «Мама, таткo и аз» като част от трио «Спешен случай» заедно с родителите си Тони и Кирил Ампови.
Дългогодишната кариера на Графа включва 15 албума, над 50 награди, 40 номер 1 сингли, 90 видеоклипа, интензивна концертна програма и разпродадени зали в цялата страна. Пълни най-големите зали в България като Арена «Армеец» и НДК. Става първият поп изпълнител със самостоятелен концерт на Национален стадион “Васил Левски”, където събира над 20 000 зрители на 30 септември 2023 година.
След незабравимото си гостуване в театър „Димитър Димов“ преди 5 години, Влади Ампов-Графа се завръща отново на кърджалийска сцена на 14 ноември 2024 година. Билети за концерта се предлагат на касата на театъра и на eventim.bg.
– Откъде идва прякорът ви Графа?
– През тийнеджърските години започнаха да ми викат така и по-късно ми стана артистичен псевдоним. Радвам се, че хората научиха името ми покрай прякора, защото в началото не го знаеха.
– Знаем, че сте от известно музикално семейство. Имаше ли опция да не станете певец, а, например, счетоводител?
– Точно счетоводител едва ли, че не ми беше силата в математиката. Не знам дали съм имал друг път, тъй като още от детството си бях силно запленен от музиката. Баща ми не е искал да се занимавам с тази професия, но виждайки колко съм обсебен от музиката, е приел фактите.
Не е стоял никога въпросът за друга професия. Винаги това е било нещото, което ме е вълнувало.
– Кога разбрахте, че вече сте популярен?
– Аз реално още 10-годишен станах много известен, още с първата ми песен. Беше в началото на прехода и оттогава не съм се скривал от прожекторите и съм пораснал пред очите на хората. Не съм търсил популярност на всяка цена. Приемам известността като нещо нормално, не й придавам голяма стойност.
– На пръв поглед животът на звездите като вас изглежда лъскав и красив. Но кажете каква част от успеха заемат трудът и дисциплината?
– При мен това е основната част. Не виждам как човек в нашата професия може да се задържи дълги години, ако не работи много, ако не е отдаден на това, което прави. Може в някакъв момент да ти се усмихне късметът и да имаш пробив. Въпросът е да можеш да се задържиш през годините, хората да продължат да те харесват. А затова се изисква дисциплина, труд, хъс и отдаденост. Професията ни не е много лесна, без значение в коя държава работиш. В световния музикален бизнес напрежението е още по-голямо. Наистина хората виждат бляскавата част, но всъщност зад нея стои човек с чувства извън музиката, с живот извън музиката.
– На Деня на будителите Съюзът на музикалните и танцови дейци и Кантус Фирмус ви връчиха приза „Кристална лира“. Важно ли е да получаваш признание от колеги?
Много съм признателен за тази награда. Имам над 50 статуетки от различни церемонии през годините, но не съм си представял, че ще получа признание за концерт. Защото получих приза за концерта ми миналата година на Националния стадион „Васил Левски“ в София. Той костваше много труд и на мен, и на един огромен екип от професионалисти и приятели, които се заразиха от моята енергия и заедно туптяхме като едно сърце.
Концертът показа, че е възможно и у нас да се направят такива продукции на световно ниво. Беше много вдъхновяващ за всички зрители. Освен публиката, която го оцени, и музикалната гилдия му отдаде внимание с наградата „Кристална лира“.
– Приемате ли своята музика като мисия да възпитава у младите хора добър вкус?
– Винаги съм се стремял да има съдържание в текстовете и музиката, не съм правил компромиси в това. Хубавите песни остават, а еднодневките отшумяват.
– Освен популярен изпълнител и композитор, показвате и едно друго лице – подкрепяте млади певци, участвате в различни благотворителни каузи в помощ на хора в затруднение. Защо го правите? Какво ви дава това?
– Дълги години се занимавах с продуциране на млади нови изпълнители в компанията „Монте мюзик“. Написах много песни за тях. Помогнахме в изграждането на кариерите на много изпълнители. Сега отново съм треньор в „Гласът на България“ и се опитвам да дам своя принос. Посланик съм на УНИЦЕФ за България вече повече от десет години. Участието ми в тези инициативи не е някаква самоцел. Смятам, че ако мога да помогна, да съм полезен, трябва да го направя. Не правя PR от това.
– Какво ви донесе работата със световноизвестния хор „Мистерията на българските гласове“? Как стана възможно да пеете с тях?
– Написах “Вековна гора” на един дъх. Нотите и думите взаимно се допълваха, и когато в песента се включи прочутият по цял свят женски хор “Мистерията на българските гласове”, тя придоби изцяло онова усещане за безвремие и красота. Благодарен съм, че се докоснах до таланта и професионализма на диригента Дора Христова и „Мистерията на българските гласове“ и че приеха поканата да работим заедно.
– Кърджали Ви обича. Помня концерта ви преди 5 години, когато залата пращеше по шевовете. Какво ще предложите на публиката този път? Освен най-новото парче „Един път на един милион“, ще чуем ли и любимите „Давам всичко за теб“, „Ако има рай“, „А дано, ама надали“?
– Освен всички познати песни през годините, ще изпълня и някои нови от последния ми албум „Вековна гора“. С моите музиканти нямаме търпение да се качим отново на сцената в Кърджали. Обичаме публиката там, пазим чудесни спомени от последния си концерт през 2019 година, когато се получи много наелектризираща и емоционална атмосфера. Надявам се сега да бъде още по-добре.
Снимки: „Монте мюзик» и Ваня Иванова
Последвайте ни и във Facebook