Валентина ИВАНОВА
Археологическата есен на обект Храстово край Крумовград е към края си, но ръководителят на разкопките доц. д-р Деян Рабовянов от Националния археологически институт с музей към Българската академия на науките обобщава резултатите от нея за „Нов живот“. Работата на екипа е потвърдила наблюденията, че обектът е много богат с разнообразна история от периода на траките през късната античност – 5-6 век – до късното средновековие -14 век. Крепостта е пострадала при превземане и опожаряване, след които са останали много находки, интересни за археолозите.
Припомняме, че крепостта в местността Язлъ дереси се издига на защитено от меандър на река Кесебир възвишение на 2 км северно от село Храстово. Поради отдалеченост и труднодостъпност, е добре запазена. Датирана е към късната античност, V век, към времето на император Теодосий II. Изградена е за защита на местното население. Известно време след това не е ползвана и отново е възстановена през 14 век като резиденция на местен византийски аристократ.
До голяма степен нашите задачи в сегашната експедиция бяха изпълнени: установихме характера на некропола в западната част на крепостта и потвърдихме неговата датировка от 14 век. Миналата година изяснихме две силно разрушени църкви – една късноантична и една средновековна. За съжаление, те са силно разрушени, но откритото е достатъчно да ги определим като християнски храмове. Проучихме и нови гробове в некропола, врязани в скалата, обясни доц.д-р Рабовянов.
Другото важно постижение на екипа е, че той е потвърдил двата строителни периода в крепостта. През средновековието е възстановена не само високата източна част с двете кули, но стената е била издигната наново като защитно съоръжение. Тя е дебела между 2,30 до 2,50 м. Археолозите са допроучили и високата източна част, която е била резиденция. Тя е била отделена с голям ров, осигуряващ допълнителна защита при отбрана, което е много рядко и нетипично.
Строителите сякаш са знаели, че крепостта може да бъде атакувана. Но това не е попречило на завоевателите и в крайна сметка тя е била превзета.
В рова открихме артефакти като части от брони, върхове от стрели, битови предмети, голямо количество керамика, няколко фрагмента от счупени бронзови процесийни и напрестолни кръстове, каквито бяха намерени и миналата година. Били са съхранявани в двете кули и при превземането на крепостта, станало през 1360-1370 година, когато османците завладяват Родопите. При плячкосването на крепостта тези предмети са били непотребни за новите господари и те са ги изхвърлили. Много от тях са били изпочупени, тъй като вероятно е имало някаква верска нетърпимост, а и съпротивата на хората в крепостта може и да е ядосала завоевателя, коментира археологът.
Разкопките тази есен реално продължават месец и се провеждат от екипа специалисти с 14-15 работника. Може да се каже, че те са доста резултатни, макар и ограничени, предвид средствата, предоставени община Крумовград.
Доц.Рабовянов
Кандидатствахме през 2023 г. в Министерството на културата и получихме подкрепа. Затова тогава работихме 2 месеца. За съжаление тази година условията не бяха благоприятни за кандидатстване. Предварително стана известно, че ще се отпуснат средства приоритетно на пет археологически обекта, а за останалите бюджетът ще е ограничен. Сметнахме за безпредметно да подаваме документи, обясни доцентът.
Последвайте ни и във Facebook
