На 2 ноември тази година е Архангелова задушница – денят, в който се молим за душите на починалите ни близки. Името „Задушница” произлиза именно от значението на този ден – молим се „за душата”.
На този ден първата глътка вино не се пие, а задължително се излива на земята.
Архангеловата задушница, наричана още Архангелска задушница, Рангелова задушница, Хрангеловото одуше, е една от трите най-големи задушници според православния календар. Отбелязва се в първата събота преди Архангеловден – защото събота е отредена за ден на покойниците. Във всеки православен храм на Архангелова задушница се прави Обща панихида за починалите, молим се за душата на мъртвите и палим свещ.
Задушница… Денят на мъртвите, денят, в който се молим за душите на близки и приятели, поели своя път към вечността. Палим свещичка на гроба с надежда димът от нея да скрие сълзите ни, а в пламъка да зърнем поне за миг онези, които сме загубили и болката по които не стихва независимо преди колко Задушници сме си взели сбогом с тях, изпращайки ги с шепа пръст… Дали живите, или мъртвите имат нужда от Задушница. Дали молитвата и църковната служба, които по църковен канон се полагат на мъртвите в този ден, са нужни на тях, или на нас – да са се „разтъжим“ с липсващите ни, за да се успокоим, че подавайки някому питка и жито – традиционни подавки за Задушница, сме ги нахранили, за да си „поприказваме“ с гроба им, да изплачем мъката, да ги помолим за прошка. Няма по-тъжен и по-съкровен ден от Задушница и само човек, който е загубил любим, може да разбере смисъла на Задушница – онзи смисъл – за живите, а не за мъртвите. Защото те, мъртвите, не се нуждаят от нищо освен от молитва и свещица, скриваща нечии сълзи…
На задушница посещаваме гробовете на нашите близки. Почистваме ги, прекадяваме с тамян и украсяваме с цветя. В миналото най-възрастната жена преливала гроба с червено вино. Ритуалът по преливане на вино започвало от мястото, където е главата на покойника в посока наляво – правило се три кръга по края на гроба.
Върху гроба на починалите палим свещ, която е символ на нашата вяра, а пламъкът напомня за безсмъртието на душите. Тамянът пък символизира чистата молитва, цветята – добродетелите на починалия.
На Архангелова задушница, така както при другите задушници, се правят общи трапези. Наричаната още Голяма задушница, тя е последната за годината, затова на общата трапеза на гробищния парк се поставят седем различни ястия (между които любими на починалия), за да „чуят“ благослова на мъртвите в настъпващите коледни пости. Първата хапка се слага на земята, а първата глътка вино се излива, не се пие и споменаваме починалите с думите „Бог да прости“. Старите хора казват, че видиш ли мушица или пеперудка да жужи около тебе на този ден, значи душата на покойника е дошла.
Правят се помени или, наричани още – раздавки, подавки. Раздават се на близки, комшии, роднини, дошли на гроба на починалия, а също и на другите хора около съседните гробове, дори на непознати.
В раздавката за Архангелова задушница традиционно присъства вино, варено жито, питки (или хляб), пилешко, агнешко или въобще месо, дребни сладки, бонбони, ябълки и други плодове, кекс, но всъщност можете да подадете, каквото пожелаете. Житото символизира възкресението, хляба и виното – за спомен на Христовата жертва за нас.
В миналото този ден е бил посветен на почитта към загиналите в битки мъже.
Българският патриарх и Софийски митрополит Даниил ще отслужи панихида и заупокойна молитва във Военния музей-костница на Централните софийски гробища.
На ритуала, с който ще бъде почетена паметта на военнослужещите, загинали във войните, в операции по поддържане на мира и при изпълнение на воинския дълг в мирно време – ще присъства и президентът Румен Радев.
На церемонията ще присъстват министърът на отбраната Атанас Запрянов, началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов, висши офицери от Българската армия.
Ритуали по повод Архангелова Задушница ще бъдат проведени и в гарнизоните в цялата страна.
Източник: Епицентър