Интервю на Валентина ИВАНОВА
– Оставили сте отпечатък в Кърджали със своята благотворителна дейност. Но сякаш най-много се говори, че с ваше съдействие ансамбъл „Българе“ идва в навечерието на Деня на града вече няколко години.
– Благодаря на Кърджали, на обществеността и ръководството на града за това, че откликнаха на нашата идея. Създадохме една традиция, реализирахме я три поредни години. По време на Ковид пандемията я прекъснхме. После по различни обективни и субективни причини не се състоя, но ето че през 2024 година може отново да осигурим празник за кърджалийци. От 2019 до сега направихме почивка. Искрен подарък от нас тримата с Ангел Авренлиев, собственик на плаващия ресторант „Моби Дик“ и Илчо Илчевски от Момчилград, мой приятел от казармата.
Ансамбъл „Българе“ изнесе концерт на 19 октомври 2024 г. в Кърджали
– Как решихте да се изгради параклис в Енчец – вие сте инициатор и за това добро дело?
– Който не го е видял, само той не е разбрал колко на място е и колко е красив този параклис. Водната стихия на язовира е 27 км неподозирана сила, криеща огромна мощ. Ако има светец, който да ни брани от нея, това е Свети Николай Мириклийски Чудотворец. Той е повелителят на моретата, водата и водната стихия. В района на Кърджали нямаше параклис на негово име. Така спонтанно се реши да построим храм и да го наречем на Свети Николай, за да има кой да ни пази и да бъде посредник между нас и Бог. Откликнаха много хора от различни етнически групи, дори един мюсюлманин дари земята. Параклисът се стопанисва много добре, няма и една драскотина по него. Още не беше осветен и събра няколко стотин души от околните населени места и вили, за които е по-лесно да дойдат в него, отколкото да слизат до града.
– Той е под егидата на православната църква и Негово Високо Преосвещенство Пловдивския митрополит Николай и за храма се грижи отец Николай Величков от манастира „Свети Йоан Предтеча“.
Тримата приятели проф. Иван Гаврилов, Ангел Авренлиев и Илчо Илчевски
– Винаги когато идвате в Кърджали, посещавате някоя от местните църкви…
– И сега не пропуснах – посетих отец Николай и си поговорих с него. Приятно съм изненадан как в този манастир постепенно се натрупва силата на вярата, как с постоянство се гради. Дядо Николай е естет и всичко, свързано с интериора и екстериора, е прекрасно.
Направих поредно дарение – много красива ръчно везана икона на Исус Христос Пантократор – на трон и за трети път подарих скромна сума за черквата „Вяра, Надежда, Любов и София“, която е пред завършване, за здравето на моята внучка, която се казва София.
– Освен в Кърджали, знаем че имате подобно отношение и в други български градове, където правите дарения.
– Имам подобно отношение и към Тутракан, и към Силистра, и Ахтопол, към района на Петрич и Мелник. Освен че харесвам Кърджали, много обичам малките населени места, където хората все още са съхранили човечността и истинността си. Жителите там не могат да отидат до НДК, за да видят „Българе“, затова ансамбълът идва при тях. И една такава среща оставя траен отпечатък в душите им. Спомням си, че при първия концерт, който организирахме в Кърджали, по статистика присъстваха 4000 зрители, на втория – над 8000, а на третия – към 14 хиляди. Това показва, че хората имат потребност от такъв празник за душата. Тези спектакли не са само за естети и любители на фолклора, нито за представители на един само етнос. Културата на етнографията е лесно читаема и познаваема от всички. Затова се възприема много лесно, а същевременно е и невероятен посланик за доброта между хората.
– Научих, че наскоро сте получили званието Почетен гражданин на Чипровци. Вие сте от Ломско, каква е връзката ви с Чипровци?
– Това е второто ми родно място. Моята майка е от село Горна Ковачица, на 15 км от Чипровци. Имам здрави родови връзки с Чипровци след възстанието от 1688 година селяните се разселват – една част отиват в австроунгария, други – се разселват. Салото е основано от един ковач от Чипровци който с дъщеря си се заселва там и дава началото на селото. В Чипровци отношението на хората към изкуството е материализирано в световноизвестните килими. Баба Ванга казваше, че в България има три портала, които ни свързват с духовното – Котел и Чипровци с произвежданите там килими и манастира „Свети Иван Рилски“. В килимите е закодирана писменост която още не е разчетена. Силата на духовната връзка е там.
– А вас самия кое ви предизвиква да дарявате?
– Добрият лекар за мене е не само този, който има успехи във физическото лечение на пациента, а трябва да лекува и душата на пациента, трябва да бъде и психолог донякъде, и психиатър, и учител и най-важното трябва да бъде пример. Това е залегнало и в Хипократовата клетва. Точно поради тази причина лечението в случая дава духовмна сила и вяра. Доставя ми огромно удоволствие да виждам засмените лица на малки и големи, които идват. После си спомнят и дълго говорят за събитието.
Параклисът на Енчец
– Какво искате да кажете и покажете на хората с вашите благотворителни жестове?
– Искам да кажа на всички: Бъдете човечни, дръжте се здраво един за друг като на българско хоро. Да не губим облика си на доброта и Бог, Аллах и всички божества, в които вярваме, ще ни отговорят с добро. Най-лесно е да бъдеш човек!
Имам апел към кърджалийци. Наскоро се случи нещастие – на 16 август изгоря една от емблемите на Кърджали – плаващият ресторант „Моби Дик“ на Ангел Авренлиев. Той е помагал в много добри за града инициативи. Сега, като наистина скромен човек, не иска да се вдига шум около него и е достатъчно горд да поиска помощ. Аз обаче мога да помоля: Помогнете да се възстанови една от емблемите на Кърджали. Не става въпрос само за събиране на пари, а за труд, материали, добра дума и съпричастие.
Всички гости на града отиват на плаващия ресторант, говорят за гостоприемството, вкусната риба и неповторимата природа.
В момента на обекта се работи с пълна пара. „Моби Дик 2“ ще бъде по-красив от предшественика си.
Последвайте ни и във Facebook
