В резултат на многовековното общуване между Гръция и България в българския език са навлезли много гръцки думи, които използваме всеки ден.
Още през старобългарската епоха са били известни названията на много науки с гръцки произход: граматика, философия, аритметика, астрономия, математика и др.
С гръцки произход са и думите от църковната терминология, която използваме след покръстването (през втората половина на IX в). Такива думи са ангел, апостол, евангелие, игумен, манастир, параклис, монах, патриарх.
През XII-XIV в. навлизат най-вече разговорни думи, които днес използваме ежедневно: креват, керемида, кораб, мрамор, молив, мерудия, пирон, палат, стомна, скара, стомах, сандал, тиган, тетрадка, трапеза, трендафил, хартия, хоро и др.
Навлизането на гръцки думи продължава по времето на Османското робство
По време на Османското робство продължава навлизането на гръцки думи в нашия език, особено през Възраждането, когато се развива учебното дело. В училищната литература се използват нови гръцки думи: атом, естетика, идилия, ирония, комедия, трагедия, катедра, критика, лирика, симфония, схема и др.
Ето някои от най-често използваните думи в българския език с гръцки произход:
ангел – “вестител, пратеник, посланик“ – безсмъртно, свръхестествено, разумно същество, което изразява волята на Бог и притежава нечовешки умения и възможности.
библиотека – думата е съставена от две гръцки думи biblio, което означава “книга“ и tech, което означава “хранилище“, т.е. буквалният превод на думата от езика на гърците е “книгохранилище“.
втасвам – произхожда от гръцката дума έφτασα (evtasa), което означава “пристигам, достигам, достатъчен съм“.
евтин – произхожда от средновековната гръцка дума εὐθηνός (evtinos), което означава “нескъп, който струва малко“.
захар – произхожда от гръцката дума σάκχαρις (saharis), която от своя страна е с индийски произход. Първоизточник е санскритската дума “саркара“, откъдето произлизат и думите за захар на много други езици: “сукар“ на арабски, “saccharum“ на латински, “zucchero“ на италиански, “şeker“ на турски, “zucker“ на немски, “sugar“ на английски, “sucre“ на френски.
идиот – произлиза от старогръцката дума ἰδιώτης (idiotos), което е производно от ἰδιώτης (idiotis), което означава “свой, собствен, частен“. Първоначалното значение е “частно лице“, като опозиция на този, който се занимава с обществени дела. Впоследствие думата развива днешното си значение “обикновен човек, плебей“, а оттук и “необразован, прост, глупав човек“.
икона – от гръцката дума εἰκών(eikon), което означава „образ, подобие“, оттук значението на икона като религиозно произведение на изкуството.
климат – произхожда от гръцката дума κλίμα (klima), което означава “наклон“, т.е. климатът е многогодишен статистически режим на времето, характерен за дадена местност според географското й положение.
метал – произхожда от старогръцката дума μέταλλον (metallon) – “мина, метал“
молив – произхожда от гръцката дума μολύβι (molivi), което означава “оловна тръбичка“.
музика – думата е свързана с класическата Античност в Древна Гърция – с музите и предводителя им Аполон.
палав – произхожда от гръцката дума παλαβός (palavos), което означава „луд, игрив“.
пита – произхожда от гръцката дума πίτα (pita), което означава “хляб“.
театър – произлиза от гръцката дума θέατρον (teatron), вид сценично изкуство, което се състои от изиграване на сценарии или истории пред публика.
Кои са най-често използваните думи с преносно значение в българския език
трапеза – произхожда от гръцката дума tràpeza, което идва от tetrapeza (с четири крака) и означава “маса, софра, с наредено ядене на нея“.
харесвам – изглежда странно, но тази толкова използвана дума също е от гръцки произход, от думата αρέσω (areso).
хоро – произхожда от гръцката дума χορός (horos) – “танц, колективен народен танц“.
С гръцки произход са и много имена в българския език, пише actualno. Ето част от тях, както и тяхното значение:
Атанас – безсмъртен, от гръцката дума θάνατος (tanatos) – ‘смърт.
Андрей – мъжествен, от старогръцкото άνδρας (аndras) – мъж, мъжки. Новогръцката форма на името е Ανδρεας (Аndreas).
Ангел – вестител, пратеник, посланик, от гръцката дума άγγελος (angelos) – ангел.
Алекси – защитник, от гръцката дума αλεχις (aleksi).
Васил – царски, царствен, от гръцката дума basileios.
Георги – земевладелец, от гръцката дума geo (земя) и ergo (работя).
Евгений – благороден, от гръцката дума Ευγένιος (Evgenios) – добър род, благороден.
Кирил – господар, Господ, от гръцкото име Κύριλλος (Kirilos).
Никола – побеждаващ народ, от гръцкото Νικολάος (Nikolaos) – νικάω (nikáo) – побеждавам и λαός (laós) – народ.
София – мъдрост, с древногръцки произход.
Стефан – от старогръцкото Στέφανος (Stefanos) – „венец“, „корона“
Тодор – от theodoros – „Божи дар“.
Източник: blitz.bg
Ами то не остана български език, като се има впредвид че и азбуката е копирана от гръцката. Адруга голяма част идват от турския език, през туркото робство, когато българите бяха наши роби. Най чист български е имало преди насилствената смяна на имената и религията на българите, така наречения първи възродителен процес през 864г. С много страдания, мъчения и убити българи, които глава си дават, но не дават българските имена и религия.
Потърсете и прегледайте книгата на Владимир Георгиев “ Тракийският език“. Гръцкият език е стъпил на тракийския, който е бил най-старият, първият….Това, което пишете е в крак с официалната трактовка, но не отговаря на истината….
Еее, какво очаквате, толкова години сме били под гръцко робство. Даже почти са заличиават всичко българско, след като ни покръстват. Ако търсите българското, търсете преди покръстването ни от гърците. От там на сетне българите са асимилирани.
Сигурно колентара ще се цензурира от работниците във вестника, но трябна да наемете работници с малко по висосо IQ