Гигантски водни дървеници нападнаха Южна България Хищните буболечки се срещат по парковете и градинките

  • Нилските водоплавки не причиняват смърт, но пробождат болезнено с дългия си хобот
  • Яде малки риби, жаби, червеи и дори себеподобни

Нашествие на гигантски хищни водни дървеници, известни още като Нилски водоплавки, стряска хората в парковете на Пловдив, Пазарджик, Хасково, Стара Загора, Димитровград.

Аналогична е ситуацията и в Свиленград, Първомай и Бургас – огромната буболечка се забелязва най-вече по поречието на река Марица в този период – излиза от водата и лесно може да бъде забелязана по зелените площи на градски паркове и градинки.

Свръхпопулацията мнозина си обясняват с твърде горещото, досущ тропическо лято тази година.

“Хапят ужасно, пазете се, пазете си децата, цял месец имах подутина, болеше и пареше”, сподели пред “Труд news” Георги Радославов от града под тепетата.

Lethocerus patruelis, сем. Belostomatidae е най-едрото водно насекомо и най-едрата европейска буболечка.

Храни се с попови лъжички, малки риби, жаби, червеи и дори себеподобни. Убива жертвите си, като ги пробожда с дългия си хобот, през който инжектира парализираща слюнка. След като секретът парализира жертвата и разгради вътрешностите ѝ, дървеницата буквално я изсмуква.

Ужилването на водоплавката е много болезнено за човека, но не е смъртоносно, казват ентомолозите. Тъй като насекомото обитава предимно замърсени водоеми, препоръчва се при ужилване да се постави ваксина против тетанус. Експертите съветват буболечката да не се пипа с голи ръце, тъй като атакува с убождане, когато се почувства застрашена.

Зоолози и ентомолози са категорични обаче, че Нилската водоплавка не обитава водите на река Нил, нито може да бъде забелязана в Африка. Учените дори избягват да ги наричат с това име. Видът се среща по нашите ширини от хилядолетия насам и е типичен за Южна Европа. Специалистите казват, че има две основни причини да виждаме с очите си огромните водни дървеници повече от преди. Една от тях е мобилните устройства, интернет и социалните мрежи, чрез които информацията достига до повече хора. Вторият фактор е, че по това време на годината тварите летят нощем и лесно се дезориентират от големия брой осветителни тела в градската среда, заради което все по-често осъмват на сушата.

Trud.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *