-
Ще продължи един месец, отново под ръководството на проф. Деян Рабовянов
-
Финансира се изцяло от община Крумовград
Валентина ИВАНОВА
Доц.д-р Деян Рабовянов от Националния археологически институт с музей към Българската академия на науките започва на 14 октомври поредната, четвърта, археологическа експедиция на средновековната крепост край крумовградското село Храстово. Средствата за нея са изцяло осигурени от община Крумовград и ще дадат възможност екипът от десетина души да проучва в продължение на месец.
Доц.д-р Рабовянов
При предишните разкопки открихме, че църквата, за която пише още проф. Иван Балкански през 70-те години на миналия век, наистина съществува. Дори установихме, че не е една, а са две. Първата е голяма късноантична, почти разрушена и върху нея, в наоса й е била изградена по-малка, средновековна, също лошо запазена. С втората вероятно е свързан откритият некропол с повече от 12 гроба, вкопани в скалата. Сега планираме разширяване на проучвана площ в западната част, където да установим параметрите на късноантичната базилика, намерена под средновековната църква, за да придобием представа за размерите й. Ще продължим и при некропола с интересните гробни съоръжения, врязани в скалата, каза за «Нов живот» доц.д-р Рабовянов.
Предстоят разкопки и в източната част, където са двете големи кули. Там е имало жилища към крепостната стена и помещения, обитавани от персонала, обслужвал кулите.
Ако ни стигне времето, ще се опитаме да проверим една особеност на терена, която ни дава основание да мислим, че до северната стена има вътрешна кула. Трябва да си изясним нейното съществуване и функции. Тазгодишната ни работа е насочена да добием пълна картина за обекта. От там нататък община Крумовград трябва да помисли за социализацията му, защото вече Храстово става известно и доста туристи се насочват към него. Необходимо изграждане на пътеки и разгръщане на рекламна дейност, за да стане наистина популярна и достъпна дестинация, добавя археологът.
Припомняме, че крепостта в местността Язлъ дереси се издига на защитено от меандър на река Кесебир възвишение на 2 км северно от село Храстово. Поради отдалеченост и труднодостъпност, е добре запазена. Датирана е към късната античност, V век, към времето на император Теодосий II. Изградена е за защита на местното население. Известно време след това не е ползвана и отново е възстановена през 14 век като резиденция на местен византийски аристократ. Открити са две кули, посторени в периода 1320-1330 година.
Тогава са били гражданските войни, отслабили управлението и допуснали превземането на територията от турските нашественици. Крепостта просъществува до около 1365-1370 г., времето на завладяване на Родопите от османските турци. Намерихме интересни части от доспехи, брони, оръжия, стрели и религиозни предмети, обяснява доц. Рабовянов.
Обектът е интересен, защото дава представа за една историческа ситуация – превземането на Родопите от турските нашественици, падането на крепостта и т.н. Интересен е и с откритите паметници. На два от кръстовете имаше надписи. Най-забележителен е един от кръстовете, върху който има българско име, въпреки че надписът е на гръцки. Той гласи «Подарен от Драгота». Не знаем дали става дума за познатия от българската история болярин Драгота, живял в Мелник.
Последвайте ни и във Facebook
