Сещате ли се за илюстрациите на малката Червена шапчица, когато тръгва през гората към баба си? Момиченцето току се забелязва на фона на могъщите вековни дървета, обрасли с мъх, а слънчевите лъчи едва-едва пробиват на няколко петна между листата.
Точно като Червената шапчица се чувствате, когато пристъпвате във вековната гора на резерват Мантарица.
В оглушителната тишина от време на време пропява птичка, но основно се чува шумоленето на влажни листа под краката ви. Ако спрете да вървите – беззвучен покой.
Прохладно е дори и в най-жежкия летен ден, а спокойствието е почти космическо. Средната възраст на дърветата в Мантарица е 150 години, а отделни видове са и на 180 години. Като имате предвид, че смърчът живее до 1200 години, вашето преминаване е мимолетни като примигване.
Резерват Мантарица се намира близо до Ракитово и Батак и е създаден през 1968 г., за да съхрани дома на защитен вид глухар и девствените смесени гори от смърч, бор и бук. Надморската му височина е между 1200 и 1840 м, което се усеща с пълна сила през лятото, когато разходката трябва да е придружена с жилетка.
Преди да навлезем в гората, изслушваме в интернет как звучи вика на глухара, защото ще сме разочаровани, ако разберем, че сме го чули, но не сме знаели! Нямаме късмет, но пък за сметка на това ни се причува, при това няколко пъти, че някъде от гъсталака ръмжи мечка. Няма да казвам, че сме бягали, но ще призная, че започнахме да пеем с пълно гърло революционни песни, за да отблъснем предполагаемия звяр.
В гората се срещат много птици – свраки, сойки, кълвачи, а високо над дърветата се реят соколи, орли и ястреби. Ако имате късмет, можете да мернете шарения гръб на някоя сърна или да видите да прибягва заек. Тук живеят също лисици, вълци, мечки, елени, диви прасета. Следи от някои можете да видите – например изровени корени от дивите прасета.
Самият резерват не е много посещаван. Най-много хора има по асфалтовия път, който свързва Цигов чарк с началото на резервата. Започва от шкембеджийницата на Цигов чарк и се изминава пеша за около 40 минути. Самият път е в не особено добро състояние, но може да се измине и с кола, стига да не е много ниска. Асфалтът свършва при табелата и входа на Мантарица, където има дървена беседка.
По пътя рядко минават коли и разходката е приятна и с малък наклон (стръмното започва, когато стигнете самия резерват). Гората от двете страни е прорязана с пътечки, а в краката ви зреят ароматни къпини. На по-слънчевите места има много дива мента, а есенно време можете да си наберете и шипки.
Има още два подхода към резерват Мантарица, които за нас бяха по-труднодостъпни. Единият е от местност Пашино бърдо, до която се достига по 18 км горски път (проходим само с джип) от Ракитово. От Пашино бърдо до Мантарица има 3 км горска пътека с жълта маркировка. Другият е от Серафимова поляна, която е на 8 км от местността Беглика и пак е нужен високопроходим транспорт.
Мантарица е биосферен резерват по програмата „Човек и биосфера“ на ЮНЕСКО. Припомняме, че в границите на резерват имате право да се движите само по маркираните пътеки, не трябва да късате растения и да взимате нищо за вкъщи.
Снимка: Мария Ангелова/Dir.bg
Източник: Dir.bg