Нов живот
Сборникът на Калина Копринкова /по баща Карамфилова/ „Хухла – минало и настояще“ ще бъде представен на 22 септември в обновеното читалище „Хохла“ по време на културния фестивал „Мистериите на Хухла -2024“. Традиционната проява ще се състои пак в края на лятото и началото на есента – на 21, 22 и 23 септември – под надслов „Човечност без граници“. Ще има литературен бум тази година на „Мистериите“, защото за пръв път в тях ще участват поети от три държави – България, Гърция и Турция, водени от носителя на „Почетен селянин на „Мистериите на Хухла“ поетът и преводач Бойко Ламбовски.
Авторката Калина Копринкова е хухленка от известния с духовността си Карамфилов род. Нейният баща, бай Димитър Карамфилов, има основен принос за запазване и развитие на църквата в Хухла, от същия род е и дядо Стефан, търновски владика, а в момента родът може да се гордее с един от най-добрите джазмени в България – контрабасистът Димитър Карамфилов, който свири преди години на нашия връх „Свети Илия“ с голям джазмен Васил Пармаков.
Родът Карамфилови не е малък, от него има разклонения край морето в Бургаско и Варненско.В Поморийнските села Бата, Медово и Кошарица, в Поморие и Несебър.
Ето какво написа за новата книга Тоня Борисова -– писател, актриса, гл. редактор на Издателство „Книгите на мама»:
Книгата на Калина Копринкова „Хухла – минало и настояще”, без да си поставя амбициозни задачи, прибавя още един вълнуващ щрих в общата картина на българското краезнание. Авторката, потомка на будни и родолюбиви българи, пострадали от зверските безчинства и жестокости на турската армия през 1913 година, разказва за своя свиден Ивайловградски край с много обич и познаване на неговата героична история. С възхита и дълбоко преклонение, тя пише за съхранените традиции и обичаи в родното си село Хухла, за неговите обикновени, но корави и силни духом, предани на земята и заветите на предците си хора.
Авторката се спира бегло на легендите, свързани с необяснимите хухленски мистерии и чудеса, защото без позоваване на тези живи сред местното население спомени и вярвания, не би било възможно да се усети особената атмосфера на това българско село. Притчите озадачават, но и развихрят фантазията на читателя, карат го да се замисли и потърси отговори на много неизяснени въпроси, свързани с истината за древната история на този приказен български край.
За Калина Копринкова обаче, преди всичко е важно да разкаже на съвременния читател през какви изпитания и премеждия са преминали хората от пограничния район, какво са преживели и как са надмогнали безбройните сполетели ги беди. Тя отделя внимание на борбата им за църковна независимост от гръцката Патриаршия и трудностите при изграждането в Хухла на Храм „Св. Николай Мирликийски Чудотворец”. Ценни са, почерпените от записките на баща й Димитър Карамфилов – дългогодишен клисар и певец в църквата, конкретни сведения и неизвестни факти, свързани с градежа и служението в храма. От записките, авторката привежда потресаващи примери за тежката житейска съдба на невинните мирни жители на Хухла, станали жертва, на неоправдани с нищо жестокости и нечовешки мъчения по време на Междусъюзническата война от 1913 г.
Но в наситените с много мъка и болка страници, няма злост, ненавист и омраза. С християнско смирение и всеопрощаваща доброта, Калина Копринкова отправя към читателя посланието на тракийци: „Помни, но не отмъщавай!”. Историческата истина трябва да се знае и помни, та новите поколения да не повтарят грешките на миналото, а да живеят в мир и добросъседско разбирателство.
Основната цел на Копринкова е да направи паралела: преди и сега. Защото е изключително важно, познавайки как са живели предците, потомците да осъзнаят приемствеността между поколенията; да усетят свързаността с дълбоките си корени и земята, да се гордеят с постигнатото, да го приемат като безценно наследство и поемат отговорността да предават на деца, внуци и правнуци родовата и историческа памет, силата на Българския Дух!
От книгата може да се научи много за бита, традициите и обичаите на хората от село Хухла, за християнските празници, ролята на Вярата и патриархалните нравствени добродетели в живота им. Споменаването на наименования на местности, названия на сечива и трудови дейности, на елементи от изработваните ръчно облекла и специфични за този край храни; на характерни за местния диалект думи от именната система на езика, преминали в архивния речников фонд, представлява съществен принос за обогатяване на българското краезнание в областта на топонимията, ономастиката и етнографията.
Вълнуващи са страниците, които авторката е посветила на историята на своя род – все силни духом, нравствено чисти и почтени, талантливи българи. Въпреки нелеката си житейска съдба, хората от този задружен род винаги са се държали и държат здраво ръка за ръка, сърце до сърцето, душа – в душата. Тези редове, написани с бликаща обич и дълбока синовна признателност, читателят ще възприеме като повод да потърси и научи повече за своя Род и бащин край, да узнае истината за Корените си и я завещае на потомците!
Тоня Борисова е автор на 20 книги, между които „Приказка за Добротата“ (художник – седемгодишната Сълзица Борисова. Книгата има осем издания – 1996г. – 2024 г., на български, английски, руски, чувашки и фарси. През 1999г. е одобрена от МОН като учебно помагало за детски градини и начални училища); две издания на „Жива Памет”,1997г. и 1998г.; „Царевград Търнов Всеславният”,2000г.; „Път от Светлина в Безкрая”,2016г. и 2022г. „Тайнства”, 2023 г.
Активно работи за съхраняване на фолклорното богатство, като водеща на международни и национални фолклорни фестивали. Развива широко мащабна дейност сред българските училища и общности в чужбина, като изнася авторски поетично-музикални спектакли и Уроци по Родолюбие в Сърбия, Унгария, Австрия, Италия, Бесарабия, Турция, Гърция.
В продължение на 10 години е Председател на Фондация „Сълзица за Вас“, учредена от семейството й в подкрепа на даровити деца. През 2010г. Фондацията преустановява дейност.
↓Последвай ни във Facebook↓
