Ержан Ебатин: Пеевски излезе от ролята на фигуранта в ДПС и премахна системата на Башканлъка Целият устрем на ДПС беше спрян в момента на избор на правителство - доста странен ход!

Когато се твърди, че всички организации били единни и били срещу Пеевски, се изрича една голяма неистина. Ако беше така, отдавна да беше свикан Централен Съвет на ДПС. Точно обратното е в действителност, а и не малка част от хората, заели друга позиция, я заеха заради натиск.

Това казва в емоционална позиция областният лидер на ДПС- Варна Ержан Ебатин.

Зад Делян Пеевски застанаха една голяма част от организациите по места и заради факта, че той даде едно НОВО НАЧАЛО в полза на хората и всички видяха резултата от неговата работа. А и е важно всяка партия да има силен и комбинативен лидер на политическия терен, за да е успешна сред тази среда от обиграни играчи на този терен, пише още Ебатин, който разказва, че е в ДПС от 1990 година, когато не е имал пълни 18 години.

„В никакъв случай не искам да бъда разбран, че Делян Пеевски е светец, но да използваш за изключително важни неща един човек в продължение на 15 години, да създадеш всички условия да се развие на най-високо ниво и организациите по естествен път да го припознаят като свой и после да решиш с едно-единствено щракване на пръстите да го приключиш и да искаш всички да подкрепят това, аз, а и като гледам и не малка част от структурите, не приемат това за правилно“, специално отбелязва Ебатин.

И подчертава:  „Пеевски даде НОВО НАЧАЛО за организацията, излезе от ролята на ФИГУРАНТА и изцяло премахна системата на Башканлъка.

По предизборните срещи ги нямаше вече фалшивите скандирания и ДПС обърна политическия си фокус към реалното разрешаване на проблемите на хората. Проблеми, които от десетилетия са чакали да бъдат решени. Организацията получи нов шанс за развитие и за първи път се усетихме като равни с другите партии, от които зависи нещо“.

Ето цялата позиция на Ержан Ебатин, изпратена до Епицентър. бг:

„Оруел в романа си „1984“ описва антиутопичен свръхтоталитарен модел на общество , където ГОЛЕМИЯТ БРАТ (Биг брадър) наблюдава всеки по всяко време и хората са подложени на адски контрол. В предложения модел контролът е успешен на база на наложени психологически модели за възприемане на реалността, където автоцензурата има основополагащо и фундаментално значение.

В този антиутопичен свят контролът и самоконтролът в името на Партията и нейния вожд в лицето на Големия брат са толкова могъщ инструмент, че личността и нейните стремежи и въжделения нямат дори мисловен терен за самоизява.

Полицията на Мисълта преследва всяка свободна воля и мисъл, а Павлик Морозов наднича през погледа на всяко едно дете.

Не знам дали да отдам на случайността това, че точно сега чета тази книга, но аз отдавна не вярвам на случайности.

Винаги си мисля, че с всяко нещо Всевишният ни подсказва поредния ребус и ни оставя ние да изберем собствения си път за неговото разрешаване.

И ако трябва да съотнеса модела на Оруел спрямо житейския си политически опит, мога да намеря доста сходни модели, напасващи се в достатъчно добра степен и към настоящия момент.

И така какво имам предвид.

Роден съм през времето на комунизма и съм преживял болката и страданията на т.нар. Възродителен процес!

Във Варненска област съм един от първите, поели ентусиазирано и съзнателно по политическия път, наречен „ДПС“ – от март месец 1990 г., когато още нямах пълни 18 години.

Толкова бях активен, че през 1992 г. станах местен председател на ДПС в Белоградец, а само три години след това бях избран за общински председател на структурата в Община Ветрино. И така – цели 7 години.

После през 2002 г. ме избраха за областен председател на ДПС-Варна, като поста заемах до март 2015 г.

От 2014 до 2023 бях и народен представител от ДПС.

Няма какво да обяснявам за първоначалния трепет, емоциите и преживяванията на това, да осъзнаеш, че си победил противника с методите на политическата борба и, че в крайна сметка си доказал, че няма нищо по-силно от свободната човешка воля, протегнала ръка към свободата.

Освен това мисля, че през всичките тези години никога не съм губил почва под краката си и винаги съм бил в услуга на всеки, който се е обръщал към мен.

Високомерието и горделивостта не са и не са били никога част от моето личностно възприятие на хората и света.

Затова ми е странно, когато определени субекти напоследък проповядват т.нар. политическа АВТЕНТИЧНОСТ!

Не малка част от тези лица нямат нито историческа взаимосвързаност с ДПС, нито дори в онези исторически важни времена са били част от борбата за каузата на тази организация.

В отстояването на всички политически аргументи винаги съм смятал, че най-важна е истината за това, което се случва.

И ако истината в крайна сметка е жертва на всичко това, къде остава силата на т.нар. Автентичност?

Автентичността в този случай не принадлежи на никого и никой не може да си я присвоява за собствена изгода. Тя има съвсем различни каузални измерения и е състояние на духовната природа на различни хора и в този смисъл няма мяра за поставяне на граници, освен тези за които споменах.

ДПС през годините е преживявало различни сътресения и противоречия – така е при всички живи системи, а партиите са точно това – жив организъм.

Като областен председател на ДПС през годините съм преживявал няколко кризи в политически план – при едната от тях почти цялата политическа основа на партията във Варненско беше поставена в огромен риск, но само един разговор от моя страна с председателя към това време – д-р Ахмед Доган върна нормалността във организационните редици.

Само един!

Затова винаги съм казвал, че във времето на активното му председателстване на ДПС организацията се управляваше по сравнително справедлив и балансиран начин.

След оттеглянето му до миналата година бяхме свидетели на двама поставени председатели (б.р.Местан и Карадайъ), които бяха по-скоро фигуранти за него, но за организацията бяха хора, които упражняваха тежко подтисничество и авторитаризъм.

Някои от най-характерните особености на този модел бяха следните:

– Роди се институцията на Башкана (Председателя), на когото по всяко време трябваше да се кланяш и подмазвашq ако искаш да оцелееш и да се развиваш. По друг начин беше много трудно. В Народното събрание в зала всички влизахме групово след него и излизахме по същия начин. Като стадо (смееха ни се на това поведение от другите партии).

По време на групови мероприятия, задължително при влизане на Башкана, се ставаше на крака и се скандираше мощно: „ДПС, ДПС, ДПС, ДПС“… Тези демонстрации бяха задължителни!

Нарицателен стана изразът „Евала Башкан!“

– По места фигурата на Башкана беше мултиплицирана в много от организациите. Т. нар. колективни органи на партията работеха проформа. Важните решения се взимаха на друго място по други съображения, а ние само ги легализирахме.

Този модел на управление безспорно беше в полза на много малка част от партийния елит и постепенно ДПС се превръщаше в авторитарна организация, без никакво значение за политическия живот на страната и без особена полза за своите избиратели. Не напразно споменах, че съм преживял т.нар. Възродителен процес, при който бяхме подложени на подтисничество от тоталитарния режим.

За съжаление през тези повече от 10 години ние бавно се превръщахме в партийна организация, която, вместо да дава просперитет на своите членове и симпатизанти, в организация от тоталитарен тип, която прави точно обратното – подтиска членовете и симпатизантите си. Тоест точно обратното на това, за което беше създадена.

В парламента Башкана се караше с всички, а на провежданите ЦЕНТРАЛНИ СЪВЕТИ нямаше никакъв МЕДИЕН ИНТЕРЕС.

Постепенно и сигурно вървяхме надолу и се превръщахме в организация с много слаба функционалност.
Властта беше химера и всеки виждаше, че няма как да се случи.

В що-годе някаква кондиция ни държеше това, че Почетният председател е жив и все някога ще се намеси и ще върне процесите в правилната им посока. Но този ден така и не дойде… и така повече от 10 години!

Наред с това разочарованието от този модел в много от организациите по места беше толкова голямо, че мнозина от членове на ДПС вече не виждаха бъдеще в този проект. Това е точно така, както го казвам – говорили сме си го с десетки важни личности в организацията.
Демотивацията беше навсякъде!

Каузата беше само в празните партийни речи – също като по Оруел, а Големият брат дебнеше отвсякъде и наблюдаваше всеки по всяко време. ”Дисциплинираните “партийни членове бяха навсякъде неговото ОКО.

Демотивацията беше толкова силна и навсякъде по партийното тяло, че в момента, в който партията беше поета от Делян Пеевски, тя буквално се роди за нов живот, а Почетният председател го нарече ФЕНОМЕН за това, че успя да върне реалната власт в Народното събрание!

И ДПС от безличен субект се превърна в незаобиколим фактор в политическия живот, без който няма как да се вземе нито едно важно решение.

А организацията за първи път от 15 години прозря шанс за реално влизане във властта като инструмент за решаване на проблемите на избирателя.

По време на Националната конференция, където аз не бях делегат, по думите на очевидците, цялата зала е била на върха на емоцията при избора на Делян Пеевски за председател. И тази емоция е била само за него! Това знаете ли какво означава – че организацията интуитивно усеща, кога начело ѝ най-накрая застава човек с качества да я поведе по пътя на успеха. Означава и че дълго време е чакала този момент.

Тези неща не могат нито да се скрият, нито да се изопачат.

Ние сме част от тези събития.

Не искам повече да пиша за личността на г-н Пеевски, но няма как да не му се признае факта, че върна ДПС в голямата игра – за първи път от повече от 10 години!

Последвалите събития ги знаете всички.

В един момент новият Председател даде НОВО НАЧАЛО за организацията и излезе от ролята на ФИГУРАНТА и изцяло премахна системата на Башканлъка.

По предизборните срещи ги нямаше вече фалшивите скандирания и ДПС обърна политическия си фокус към реалното разрешаване на проблемите на хората. Проблеми, които от десетилетия са чакали да бъдат решени. Организацията получи нов шанс за развитие и за първи път се усетихме като равни с другите партии, от които зависи нещо.

И целият този устрем беше спрян в момента на избор на правителство – доста странен ход при условие, че през цялата кампания се говореше, че това е стратегически важно за страната да се случи от гледна точка на националния ѝ интерес. И при условие, че две седмици е обсъждано и в ПГ на ДПС, че ще се подкрепя кабинет с първия мандат.

Не знам каква е причината за това, но ако е от личен характер – при всички случаи не е добре, а ако причината има геополитически измерения още по-не е!

След това последва доста тежък и тягостен период на противопоставяне и напрежение, писаха се декларации за подкрепа и отрицание, обясняваше се, че всички областни структури единодушно, като по Оруел, подкрепят Почетния председател и се отричат от Председателя – разбира се това съвсем не беше вярно – желанието на повечето структури беше да се намери компромисен вариант, задоволителен за всички.

След това Почетният председател излезе с послание да иска оставките на няколко човека. В началото това подейства като шок за всички.

И тук искам дебело да подчертая – независимо, че искането беше обосновано с мотиви, не съм убеден, че точно те бяха най-важната причина, защото и през изминалите години някои от тях важаха с пълна сила и за другите председатели.

Основополагащият, скрит мотив в случая, според мен, се корени в това, че Пеевски не може да бъде фигурант и това е била най-вероятно добре замислена стратегия от дълъг период.

Просто се е чакало основанието това да се случи.

И не малка част от членовете си зададоха въпроса – защо е необходимо ДПС да се връща в изходната позиция, от която току-що сме излезли и кому е нужно това?

Кому е нужно ДПС да продължава да бъде партията, която беше до избирането на Делян Пеевски за Председател? (Защото няма субект, който може да я развива по-друг начин – доста видимо е от последните мероприятия, където е възстановена системата на Башкана).

Не беше ли по-правилно да се търси събирателната между съществуващите различия, за да бъдем по-силна и сплотена организация?
И как така може да се вземе решение за нещо, за което трябва най-вече санкция на колективните органи? И при това за човек, за когото може да се каже, че е пазил организацията от определени въздействия и процеси и сравнително доброто ѝ оцеляване през годините се дължи в не малка степен и на него.

И е бил най – добрият страж, включително и на Почетния председател. 

А през последните месеци именно благодарение на него ДПС стана изключителен фактор и нашите общини получиха такова финансиране за каквото не можеше и да се мечтае през последните десет и повече години.

И в крайна сметка дали крайният резултат за ДПС ще е добър от такова едно решение?

И още нещо не по-малко важно – колко от хората, които провидяха в Пеевски „несъвместимост с ДПС“, щяха да са на това мнение, ако г-н Доган не беше излязъл с подобно обръщение, а с обръщение за подкрепа?

Нямаше ли всички масово да заемат позиция срещу хората, с които Делян влезе в конфликт и нямаше ли да го възхваляват така, както го правеха години наред преди това, и когато го избираха на националната конференция?

В никакъв случай не искам да бъда разбран, че Делян Пеевски е светец, но да използваш за изключително важни неща един човек в продължение на 15 години, да създадеш всички условия да се развие на най-високо ниво и организациите по естествен път да го припознаят като свой и после да решиш с едно-единствено щракване на пръстите да го приключиш и да искаш всички да подкрепят това, аз, а и като гледам и не малка част от структурите, не приемат това за правилно.

Въпреки натиска и порицанията!

Въпреки всичко обаче да вземеш подобно решение не е лесна работа , особено в условията на силен натиск.

И след като на това мнение са доста голяма част от организациите – значи, че в ДПС години наред е имало много големи проблеми, които организациите са таяли в себе си и са стискали зъби, въпреки всичко. Вече го обясних това.

Зад Делян Пеевски застанаха една голяма част от организациите по места и заради факта, че той даде едно НОВО НАЧАЛО в полза на хората и всички видяха резултата от неговата работа. А и е важно всяка партия да има силен и комбинативен лидер на политическия терен, за да е успешна сред тази среда от обиграни играчи на този терен.

Затова, когато се твърди, че всички организации били единни и били срещу Пеевски, се изрича една голяма неистина.

Ако беше така, отдавна да беше свикан Централен Съвет на ДПС.

Точно обратното е в действителност, а и не малка част от хората, заели друга позиция, я заеха заради натиск.

Разбира се не мога да не призная, че има и такива депесари, които никога не са възприемали Делян Пеевски за техен лидер и тях ги разбирам, приемам и уважавам тяхното мнение. Хората сме различни в мненията си, но правилната позиция в политиката е да намираш обединяващи формули, а не такива, които водят до противопоставяне.

Най-лошото в случая е, че резултатът е разделяне на организацията , изпокарване с близки приятели и другари. Това е много тежко последствие и на никого няма да му е лесно за в бъдеще.

Затова мисля, че най-важното е да запазим, доколкото е възможно, междучовешките си отношения и да не влизаме в обвинителен режим срещу никого. Аз не обвинявам никого за неговия избор – това е лично право на всеки.

Както казва Почетният Председател – живеем в свободен свят и всеки има право на СВОБОДЕН ИЗБОР!

Свободният избор е даден на човек от ВСЕВИШНИЯ и ако има път който е ЕДИНСТВЕНО ВЕРНИЯТ в този живот, то това е само неговият път.

И ще завърша с една мисъл на майка Тереза – ако твърде много съдиш хората, няма да ти остане време да ги обичаш!“

Източник: epicenter.bg