Инфлацията стопи парите за пенсии Данни на Комисията за финансов надзор за 20 години

Инфлацията стопи парите за втора пенсия, показват данни на Комисията за финансов надзор (КФН) и на Националния статистически институт. На 1 юли 2024 г. се навършиха точно 20 години откакто КФН дава данни за доходността на частните пенсионни фондове. Оказва се, че за този период доходността на различните универсални пенсионни фондове е в границите от 65,2% до 125%. А инфлацията за същия период е 126,5%.

Оказва се, че нито един от универсалните пенсионни фондове, в които задължително са осигурени работещите хора, родени след края на 1959 г., няма доходност за 20 години, която да надвишава инфлацията. Така реално покупателната способност на парите, които преди 20 години са внесени за пенсии, е намаляла.

При доброволните пенсионни фондове ситуацията е малко по-различна. От опериращите на пазара в страната 10 пенсионни фонда, само седем работят от над 20 години. Тяхната доходност е в по-широки граници от доходността на универсалните пенсионни фондове и е между 22,6% и 147,6%. Но само доходността на два от фондовете надвишава размера на инфлацията за 20-годишния период.

Две от пенсионните дружества на пазара в страната нямат 20-годишна история, но може да видим каква е доходността им за период от 10 години – от 1 юли 2014 г. до 1 юли 2024 г. Тези две пенсионни дружества управляват и доброволен и универсален пенсионен фонд. Двата универсални пенсионни фонда имат доходност от съответно 29,7% и 22,4% за 10 години. А двата доброволни пенсионни фонда са реализирали доходност от 42,8% и 29%. А инфлацията за същия 10-годишен период е 45,4%. Оказва се, че доходността и на тези фондове е по-ниска от инфлацията.

Сред причините доходността на фондовете да е по-ниска от инфлацията е догонващия характер на икономиката на страната ни и това, че цените растат, за да се доближат до средните за държавите от ЕС. Средната натрупана сума на един осигурен в универсалните пенсионни фондове е 6910 лв., показват последните данни на КФН. Тези пари са достатъчни за изплащането на сегашната минимална държавна пенсия за стаж и възраст от 580,57 лв. в продължение на една година.

На фона на тези резултати частните пенсионни фондове искат да управляват повече пари и вноските за втора пенсия да бъдат увеличени. “Вноската към капиталовите фондове от втория стълб е ниска в размер на 5% и отдавна е назрял моментът за преразглеждане на размера на осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване и тяхното плавно увеличаване в посока до 10 на сто”, каза председателят Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване Евелина Милтенова пред БТА. Тя припомни, че вторият стълб на пенсионно осигуряване стартира с вноска от 2% от осигурителния доход и стигна до 5 на сто през 2007 г., като предвиденото при старта на модела увеличение до 7-10% на вноската за втория стълб така и не се случи.

По данни на БНБ за местните и чуждестранните фондове

Инвестициите в недвижими имоти се увеличават

Активите са 65 на сто в лева

Над 10 млрд. лева са активите на местните и чуждестранните фондове, като се увеличава инвестирането в имоти.

Инвестиционните фондове увеличават активите си в акции и в недвижими имоти, показват данните на БНБ. Към края на второто тримесечие на 2024 г. активите на фондовете, инвестиращи в акции, се увеличават с 482.9 млн. лева (29.9%) до малко над 2 млрд. лева при близо 1,6 млрд. лева към юни 2023 г., а тези на балансираните фондове и фондовете, инвестиращи в недвижими имоти, нарастват с близо 90 млн. лева или 22.4 на сто до почти 492 млн. лева, при малко над 401 млн. лева към края на юни 2023 година.

Спрямо март 2024 г. активите на фондовете, инвестиращи в акции, се увеличават със 109.3 млн. лева (5.5%), а на балансираните фондове и фондовете, инвестиращи в недвижими имоти и други се увеличават с 39.5 млн. лева или 8.7 на сто.