Нов живот
33-тите съвременни олимпийски игри в Париж отново приковават вниманието на човечеството. В ерата на телевизията и интернет, е лесно да проследим всички състезания, да се вълнуваме от постиженията на спортистите, да се радваме на българите, ако се качат до почетната стълбичка.
Как обаче се стига до организирането и провеждането на олимпийски игри? Продължаваме поредицата, свързана с олимпиадите, част от книгата на Юрий Шанин «Героите на античните стадиони», превод на нашата съгражданка Ира Михайлова.
В Олимпия, близо до хълма Кронос, в античните времена се издигат няколко десетки почти еднакви статуи на Зевс, извайвани с пари от глоби, които атлетите за свои неетични постъпки плащали безусловно. Такъв е случаят с боксьора Евпол, подкупил съперниците си Агетор, Пританис и победителя от предходните олимпийски игри Формион. Всички те са глобени със солидни суми, но най-вече с всеобщо презрение. Ненапразно на една от статуите на Зевс е написано: „Победата в Олимпия се удържа не с пари, а с бързината на краката и със силно тяло“. Елините презират и онези атлети, които се опитват да използват спортното изкуство като начин за забогатяване. Още един боксьор – Аполоний не само се замесва в подкуп на съперници, но и закъснява за игрите, като се оправдава с бури в морето, които попречили корабът му от Египет да пристигне навреме в Гърция. Оказва се обаче, че закъснението му е било заради участие в скъпо платени игри в Ирния (област в Елада), заради които игри и много други атлети закъснели за олимпиадата.
Презрение си спечелват и страхливците
(В 201-та Олимпиада глобяват Сарапион, участвал в Панкратиите. Изплашен от съперниците си, в началото на олимпиадата той се опитва да избяга от съревнованието, с което си спечелва ненавистта на народа. Най-строго обаче гърците наказват онези атлети, които на стадиона изменят на родния полис и на съотечествениците си. Когато бегачът Астил от град Кротон побеждава, той с користна цел се обявява изведнъж за сиракузец. Неговите сънародници мигновено вземат решение да превърнат дома му в затвор и да поставят там статуята на родоотстъпника, издигната в негова чест при предишните му победи. А на бегача на дълги разстояния от 99-те олимпийски игри Сотад от Крит, който е подкупен от ефеската община и се обявява за ефеец, е приложена най-крайна мярка, равносилна на смърт – вечно изгнание.
Древните гърци буквално обожествяват най-добрите си атлети, но не прощават малодушието и безчестието. Атинският поет от VII в. пр. Хр. Тиртей, поклонник на спартанските порядки, възвеличава Спарта като определя за съвършен онзи, който съчетава в себе си патриотизма, воинската доблест и физическата мощ на човека. Подобни са ценностите на неговия съвременник – поета Архилох, смел воин и предан патриот. Век по-късно друг поет – Ксенофан в една от елегиите си пък тъгува, че учени, поети и обществени деятели, които ежедневно са отдадени на отечеството и неговото благо, остават недооценени, за сметка на извънмерното величие на атлетите. Огорчаващо е бързината на краката да носи повече почести, отколкото разумът и талантът. Поетите мъдреци възпяват в слово как умно да се съчетава хармоничното тяло със знанието, науката и изкуството.
Философът излиза на ринга
Стремежът към хармонично развитие на личността е здрав принцип, който до голяма степен способства за удивителния и неповторим разцвет на науката и изкуствата в Древна Гърция. Гениалният математик Питагор, както вече отбелязахме, е прекрасен боксьор, в чийто дом освен чертежите и геометричните инструменти, място имат и спортни принадлежности. Древногръцкият „баща на медицината“ Хипократ е считан в своето време за забележителна фигура сред елинските борци и ездачи. Различни награди за спортна доблест са завоювани от философите Платон и Сократ, поетите трагици Софокъл и Еврипид и още мнозина забележителни елини, чиито творения обогатяват световната културна съкровищница. Здравословният и разумен начин на живот способства творческите и физическите сили дълго да не се изчерпват в живота на човека.
Една от най-прекрасните си пиеси Софокъл създава на 90-годишна възраст. Повече от 25 столетия неговите творби не слизат от световната сцена. Опит да бъде създаден образ на съвършен човек е и героят на Омир – Одисей, от едноименната поема.
От всички Омирови герои Одисей е най-земен, най-жизнен – с достойнства и слабости, благороден и същевременно своенравен
Достоен и опитен атлет, прекрасен борец, той никога не пропуска случай да се възползва от уловка от бойната техника, някакъв технически способ, които му донасят награди и признанието на зрителите. Победата му над Циклопа е олицетворение на разума над грубата физическа сила. Дълголетната спортна мощ на героя се проявява 20 години след началото на Троянската война, когато на острова на феаките при завръщането си у дома, хвърля толкова далече огромен камък, на каквото разстояние юношите дори не могат да хвърлят диск.
Много елински атлети действително дълго не напускат стадионите и залите за спорт в гимназиите, подготвяйки се за участие в състезанията.
Известно е, че боксовият атлет Теоген е спечелил 1400 венци! Ако предположим, че е участвал и отбелязвал победи 40 пъти годишно, то това означава, че е бил в активна спортна форма над 30 години. Известно е и спортното дълголетие на мнозина елини, живеещи в северната част на Черно море, където не е рядкост в състезанията да мерят сили бащи и синове. През 1895 г. в Анап е открита голяма агоническа плоча със списък от 225 имена на победители, от които 19 на състезаващи се синове и бащи. Средната възраст на участниците според изчисленията на учените е 26 години. Ясно е защо спартанците отбиват воинската служба от 18 до 60-годишна възраст (цели 42 г.!).
Милон от Кротон – атлет и герой
От античните писатели и учени Атеней и Лукиан, пътешественика писател Павзаний, философа платоник Елиан разбираме за невижданата сила на Милон от Кротон, дължащ спортното си дълголетие на природната сила и здраве, както и на елинския начин на живот, съчетаващ прекрасна тренировъчна дейност и атлетическа упоритост.
Разказът започва с това, че още в юношеството си Милон обикаля с теле на плещите си целия град, а в един прекрасен ден, вече възмъжал, предизвиква всеобщо възхищение на стадиона в Олимпия като пренася на плещите си четиригодишен бик. Ранна антична скулптура (VI в. пр. Хр.) на тази тема е композицията на неизвестен майстор на ваятелското изкуство, изобразяваща „Мосхофор“ (Носещият теле). В течение на 20 години (от 536 до 516 г. пр. Хр.) Милон е победител 6 пъти в Олимпийските игри, 16 пъти – в Истмийските, 9 пъти – в Немейските и 6 пъти – в Панатинейските игри.
Само с един удар на юмрука си повалял бик
Историкът и географ Страбон пише, че като малък Милон е ученик на Питагор. Веднъж по време на учебни занятия, когато един кротонянин
„случайно“ събаря колона от сградата, Милон, за да спаси положението, застава на мястото на колоната, докато всички успеят да излезнат. Във войната на родния си град Кротон срещу Сибарис е избран за пълководец и тогава проявява невероятна храброст докато се бие сам в бухалка в ръка, заменяйки цяло подразделение.
За пръв път Милон се признава за победен много години по-късно – от простия пастир Титорм, който изважда и пренася от реката толкова тежък камък, който доскорошният непобедим юнак не могъл дори да повдигне. Смъртта си намира на преклонна възраст, когато тръгва в гората да събира дърва за старата си майка. Забивайки клинове, влиза в кухината на огромно дърво и се опитва с голи ръце да го раздвои, но в този момент освободените клинове падат на земята и силният мъж остава със заклещени ръце прикован към стъблото дни наред, докато безпомощен, гладен и обезсилен, става жертва на диви зверове.
/Следва продължение/