Нов живот
33-тите съвременни олимпийски игри в Париж отново приковават вниманието на човечеството. В ерата на телевизията и интернет, е лесно да проследим всички състезания, да се вълнуваме от постиженията на спортистите, да се радваме на българите, ако се качат до почетната стълбичка.
Как обаче се стига до организирането и провеждането на олимпийски игри? Продължаваме поредицата, свързана с олимпиадите, част от книгата на Юрий Шанин «Героите на античните стадиони», превод на нашата съгражданка Ира Михайлова.
Олимпийските игри не са единствените елински съревнования. През четиригодишния интервал се провеждат последователно: Панатинейски, Питийски, Истмийски, Немейски игри, които всъщност са общоелински. Атлетът, който побеждава на олимпиада, получава званието олимпионик. Победителят на всичките игри в четиригодишния период се нарича периодоник.
Вторият по значимост след Олимпиадата е Питийския празник, провеждан в Киренската долина, в близост до Делфи, в подножието на Парнас – легендарната планина, любима на всички поети по света. Преданията разказват, че празникът е учреден от бог Аполон в чест на победата му над дракона Питон, като в самото начало състезанията са между музиканти. Постепенно към музикантите се прибавят изпълнения на певци, флейтисти и накрая – на атлети и ездачи. За начална дата на Питийските игри се сочи 590 г. пр. Хр. Увенчават победителите с лавров венец. Клонките от свещеното лаврово дърво се отрязват със златно ножче от момче с благороден произход, чиито родители за живи.(
По-късно на Питийските игри започват да се състезават и поети-трагици
С агоните (антични състезания между хорове) на Истма (Коринтския провлак) са свързани множество митове, измежду които как един делфин спасява в морето момченцето Миликерт и го изнася на брега. В чест на това спасение известният Сизиф основава Истмийските игри. Има и други митове – за разбойника Скирон и храбрия Тезей, както и за Тезей и Синид. Всички те се свързват с това, че Истмийските игри са посветени на бога на морето Посейдон, в чест на когото се провеждат конни надбягвания. Тук се изявяват атлети, музиканти, поети на всеки две години – през първата и третата година от Олимпиадата. Началната дата е 583 г. пр. Хр.
Също на две години близо до град Клеон се провеждат и Немейските игри в едноименната долина. Обаче времето на провеждане тук се редува: през първата година игрите се провеждат зимно време, а през третата – в летния месец Панам (юли-август). Датират от 573 г. пр. Хр. Първичната легенда е свързана с подвига на героя Херакъл, победил Немейския лъв. Атлетите в тези игри се състезават в бягане и борба, а по-късно стартират състезания и за музиканти. Венците на победителите са направени от суха целина, която древните елини считат за растението на смъртта и тъгата. Символът е свързан с легенда за млада кърмилница, оставила пеленачето си само на тревата, за да покаже на преминаваща войска намиращия се в близост път до кладенец, но в това време змия ухапва младенеца.
Освен тези четири празнични игри, гръцките атлети участват в игри като Тезеи, Гереи, Ликейски, Панатинеи и др.
Девойките и жените на Спарта не са били чужди на палестрите и стадионите.
Философът Платон в проекта си за идеалната държава пише за равенство на мъже и жени в задължителната физическа подготовка.
Митът за притегателната красота на Атланта, най-малката дъщеря на беотийския цар Схеней, ни отвежда към идеята за това, че жената не е само носител на външна красота, но и на физическа издръжливост и дух. По време на провеждането на олимпийските игри, жени не са допускани на стадиона. Но по бреговете на реките Алфей и Кладей в Олимпия през четиригодишните интервали се провеждат игри в чест на Хера, както са ги и наричали – Хереи (Хероиди). Те не са разнообразни като олимпийските.
Девойките главно се състезават в бягане. Женският стадий е 1/6 по-кратък от този на мъжете. Състезанието стартира с най-малката възрастова група и завършва със старша възраст.
Ако се вярва на легендата, тези игри са връстници на олимпийските. Хиподамея (дъщеря на царя на Елида), благодарейки на Хера за щастливия си брак с Пелопс, събира шестнадесет жени и устройва с тях първите игри Хереи. Постепенно програмата на съревнованията се обогатява и елинките преминават към по-сложен комплекс агонистики. Прекрасна като ездач е дъщерята на спартанския цар Ахридам – Киниска, първата жена победител в олимпийските игри в състезанието с колесници. Спартанките от своя страна се състезават дори в такива мъжки, силови двубои като борбата. Прочутият плувец и гмуркач Скилияс обучава вещо в своето спортно изкуство дъщеря си Хидна и с нейна помощ успява да спаси родината от персийския неприятелски флот, ползвайки нощната тъмнина и суматохата при внезапна буря, като двамата заедно изтласкват с гмуркане котвата и монтажните укрепления на персийския кораб. Благодарният народ поставя статуи на Скилияс и неговата смела дъщеря в Делфи. Забележително е, че впоследствие император Нерон заповядва да бъде преместена именно тази статуя на Хидна в Рим.
Педагогика, спорт и поезия
В Олимпия, близо до хълма Кронос, в античните времена се издигат няколко десетки почти еднакви статуи на Зевс, извайвани с пари от глоби, които атлетите за свои неетични постъпки плащали безусловно. Такъв е случаят с боксьора Евпол, подкупил съперниците си Агетор, Пританис и победителя от предходните олимпийски игри Формион. Всички те са глобени със солидни суми, но най-вече с всеобщо презрение. Ненапразно на една от статуите на Зевс е написано: „Победата в Олимпия се удържа не с пари, а с бързината на краката и със силно тяло“. Елините презират и онези атлети, които се опитват да използват спортното изкуство като начин за забогатяване. Още един боксьор – Аполоний не само се замесва в подкуп на съперници, но и закъснява за игрите, като се оправдава с бури в морето, които попречили корабът му от Египет да пристигне навреме в Гърция. Оказва се обаче, че закъснението му е било заради участие в скъпо платени игри в Ирния (област в Елада), заради които игри и много други атлети закъснели за олимпиадата. Презрение си спечелват и страхливците. В 201-та Олимпиада глобяват Сарапион, участвал в Панкратиите. Изплашен от съперниците си, в началото на олимпиадата той се опитва да избяга от съревнованието, с което си спечелва ненавистта на народа.
Най-строго обаче гърците наказват онези атлети, които на стадиона изменят на родния полис и на съотечествениците си
Когато бегачът Астил от град Кротон побеждава, той с користна цел се обявява изведнъж за сиракузец. Неговите сънародници мигновено вземат решение да превърнат дома му в затвор и да поставят там статуята на родоотстъпника, издигната в негова чест при предишните му победи. А на бегача на дълги разстояния от 99-те олимпийски игри Сотад от Крит, който е подкупен от ефеската община и се обявява за ефеец, е приложена най-крайна мярка, равносилна на смърт – вечно изгнание.
Древните гърци буквално обожествяват най-добрите си атлети, но не прощават малодушието и безчестието. Атинският поет от VII в. пр. Хр. Тиртей, поклонник на спартанските порядки, възвеличава Спарта като определя за съвършен онзи, който съчетава в себе си патриотизма, воинската доблест и физическата мощ на човека. Подобни са ценностите на неговия съвременник – поета Архилох, смел воин и предан патриот. Век по-късно друг поет – Ксенофан в една от елегиите си пък тъгува, че учени, поети и обществени деятели, които ежедневно са отдадени на отечеството и неговото благо, остават недооценени, за сметка на извънмерното величие на атлетите.
Огорчаващо е бързината на краката да носи повече почести, отколкото разумът и талантът
Поетите мъдреци възпяват в слово как умно да се съчетава хармоничното тяло със знанието, науката и изкуството. победата му над дракона Питон, като в самото начало състезанията са между музиканти. Постепенно към музикантите се прибавят изпълнения на певци, флейтисти и накрая – на атлети и ездачи. За начална дата на Питийските игри се сочи 590 г. пр. Хр. Увенчават победителите с лавров венец. Клонките от свещеното лаврово дърво се отрязват със златно ножче от момче с благороден произход, чиито родители за живи. По-късно на Питийските игри започват да се състезават и поети-трагици.
С агоните (антични състезания между хорове) на Истма (Коринтския провлак) са свързани множество митове, измежду които как един делфин спасява в морето момченцето Миликерт и го изнася на брега. В чест на това спасение известният Сизиф основава Истмийските игри. Има и други митове – за разбойника Скирон и храбрия Тезей, както и за Тезей и Синид. Всички те се свързват с това, че Истмийските игри са посветени на бога на морето Посейдон, в чест на когото се провеждат конни надбягвания.
Тук се изявяват атлети, музиканти, поети на всеки две години – през първата и третата година от Олимпиадата. Началната дата е 583 г. пр. Хр.
Също на две години близо до град Клеон се провеждат и Немейските игри в едноименната долина. Обаче времето на провеждане тук се редува: през първата година игрите се провеждат зимно време, а през третата – в летния месец Панам (юли-август). Датират от 573 г. пр. Хр. Първичната легенда е свързана с подвига на героя Херакъл, победил Немейския лъв. Атлетите в тези игри се състезават в бягане и борба, а по-късно стартират състезания и за музиканти. Венците на победителите са направени от суха целина, която древните елини считат за растението на смъртта и тъгата. Символът е свързан с легенда за млада кърмилница, оставила пеленачето си само на тревата, за да покаже на преминаваща войска намиращия се в близост път до кладенец, но в това време змия ухапва младенеца.
Освен тези четири празнични игри, гръцките атлети участват в игри като Тезеи, Гереи, Ликейски, Панатинеи и др.
/Следва продължение/