Нов живот
33-тите съвременни олимпийски игри в Париж отново приковат вниманието на човечеството. В ерата на телевизията и интернет, е лесно да проследим всички състезания, да се вълнуваме от постиженията на спортистите, да се радваме на българите, ако се качат до почетната стълбичка.
Как обаче се стига до организирането и провеждането на олимпийски игри? Продължаваме поредицата, свързана с олимпиадите, част от книгата на Юрий Шанин «Героите на античните стадиони», превод на нашата съгражданка Ира Михайлова.
В Древна Гърция не съществува единна общообразователна система и такава за физическо възпитание. Главно се налагат две школи: атинска и спартанска. И докато в атинската са обучавани само младежи, то девойките в спартанската не отстъпват в обучението си пред младежите. За спартанците да се занимават с военна подготовка е особено важно. Съдбата на бъдещия спартански гражданин е в ръцете на старейшина „геронт“, вземащ сурови решения. Ако новороденото е слабо или с недъг, го хвърлят от хребета Тайгет, защото считат, че животът на този младенец не е нужен нито на него самия, нито на родителите му, нито на държавата. Причината за тази крайност е в това, че спартанските мъже и в най-добри времена наброяват не повече от 10 000, а от тях се очаква да защитават границите и господството над илотите (роби), които наброяват между 2 и 3 хиляди. Със силата на оръжието се налага да поддържат своята хегемония.
Образоваността е частно дело за всеки спартанец, но още от 7- годишни те се възпитават в обществени школи, в които на отделни етапи от възрастта децата се приучават на смелост и физическа закалка, на издръжливост и дори в умения за ловка кражба на дневната си дажба храна. На 18-годишна възраст юношата става ефеб и получава оръжие, за да прилага основните елементи от обучението си в ловуване (дали на животни или роби е без значение).
Голяма част от ежедневието на младите спартанци заемат военните и религиозните танци, но също и физическите упражнения и игри, при които обичайно се разделят на два отряда и се сражават помежду си на пригоден за целта малък остров, окръжен от дълбок ров с вода. Целта им е да изблъскат във водата колкото се може повече „съперници“.
Спартанската педагогика включва жесток ритуал в чест на богинята на лова Артемида, при който юноши изпитват волята си пред олтара в присъствието на своите родители и на всички граждани на Спарта като понасят бичуване с тояги с мълчаливо мъжество. Едва тогава получават награда. Случвало се юноша да понесе жестокото наказание без стон и да издъхне. В негова чест издигали статуя. Като държава Атина има широко развита търговия, поради което атинската възпитателна система значително се отличава от спартанската. Това обяснява и бурното развитие на науката и културата. Атинските деца в учебния си период не са откъсвани от семейната среда и до 14-16-год. възраст са обучавани в четене, писане, музика и физическа подготовка. Школите, които могат да посещават едновременно и чиито занятия заемат целия ден на подрастващите в приятелски съревнования, са три типа: граматическа, музикална и палестра (школа по борба).
С навършване на пълнолетие, физическата подготовка става значително по-натоварваща и същевременно младежите получават гражданско възпитание като беседи с възрастни, посещения на театър, съдебни процеси, народни събрания и т.н. С такова образование на тържествена церемония на агората (площада) младежът е достоен да получи военна екипировка. Следват двугодишни лагери, на които се обучават в тактика и техника при водене на битка, същевременно служат като стража на държавните граници. В този смисъл атинската школовка, в сравнение със спартанската, открива много повече възможности за разностранно развитие на личността. Въпреки различията, общото за всеки елин е, че целият му живот е проникнат от съревнователен дух.
Изкуството и спортните зрелища са познати като „агон“ (състезание) – поетически, музикални или спортни изяви. За аристократите агоническата приемственост от баща към син е възприемана за добра традиция и въпрос на семейна чест.
Кой замисля Олимпиадата?
Безименните аеди и рапсоди (певци и разказвачи) на празници и пирове възпяват как Зевс побеждава баща си Кронос, става владетел на небето и земята и в знак на своята победа учредява Олимпийските игри. Друга легенда разказва как неуморният Херакъл основава Олимпийските игри, за да отпразнува победата си над жестокия и алчен цар Авгий.
Най-популярна е трета легенда, разказваща за могъщия цар Еномай, който имал прекрасна дъщеря, но му било предсказано, че ще загине от ръката на своя зет. На всеки млад мъж, пожелал да се сватоса, Еномай предлагал състезание с колесници (неговите коне са дар от бога на войната Арес). Ако спечели състезанието, момъкът ще получи ръката на дъщеря му и властта над Елида, но ако загуби, царят има право да му отнеме живота. В състезанията с колесници тринадесет млади мъже загубват живота си. Когато синът на малоазийския цар Тантал – Пелопс, запленен от красотата на Хиподамия, приема облога на баща ѝ, състезанието протича почти в същия порядък, но миг преди Еномай да застигне Пелопс и да го прониже с копието си, колесницата му се разпада и, от огромната скорост при удара, той се строполява смъртоносно.
Пророчеството се сбъдва, тъй като преди гонката предвидливият Пелопс подкупва царския колар и успява да измъкне една гайка от оста на колелото на царската колесница. Станал владетел на Елида, следователно и на Олимпия, в памет на своята победа, Пелопс учредява олимпийския празник със състезателен характер на всеки четири години. Тези състезания добиват такава популярност, че името на техния учредител е увековечено с името на самия полуостров Пелопонес.
Законите на Ликург
Войните в античната епоха са ежедневие, особено на полуостров Пелопонес. Когато Ифит, елидският цар, се обръща към оракул за съвет как да прекрати междуособиците и раздорите, решението е да възобнови забравените олимпийски игри. В дните преди и по време на олимпийската надпревара цяла Елада е обхваната от предпразнична възбуда.
Поетът Архилох още в VII в. пр. Хр. описва оживлението на многобройните тълпи, което обзема не само Елада, но и близките земи, тъй като на всеки четири години от малкото градче Елида тръгвали феори (свещени посланици) с палмови вейки в ръцете и с венци от маслинови клонки на главите да разнасят вестта за Олимпиадата, приканвайки към участие с призив за мир през този период. През месеците Аполоний и Парфений (съответстващи на днешните юли и август) феорите се завръщали, а с тях и гостите и участниците в игрите на елинския свят. Всеки пътуващ за празника, се ползвал с правото на свободен преход дори през вражеските територии. Никой не се движел с оръжие в свещената област – преминавайки границите, оставяли оръжието си в граничната зона и го получавали при изход от областта.
Уставът за примирие бил написан на меден диск, който по думите на Павзаний до II в. се е съхранявал в един от храмовете. Съществувал и Олимпийски устав. Преки и косвени данни сочат началото на IХ в. пр. Хр. за зараждане на Олимпийските игри, но кога точно са учредени, няма записани данни. Популярността им е толкова велика, че в края на IV в. пр. Хр. историкът Тимей въвежда летоброене, съобразено с реда на олимпиадите. Оттогава писатели и летописци описват забележителни събития по образеца: „Фокейската война свършва през първата година на 108-та Олимпиада, когато в бягането победител е Поликл от Фив“.
Последвайте ни и във Facebook
