Нов живот
33-тите съвременни олимпийски игри, които започват на 26 юли 2024 година в Париж, отново приковават вниманието на човечеството. В ерата на телевизията и интернет, е лесно да проследим всички състезания, да се вълнуваме от постиженията на спортистите, да се радваме на българите, ако се качат до почетната стълбичка.
Как обаче се стига до организирането и провеждането на олимпийски игри? Предлагаме ви една поредица, свързана с олимпиадите, част от книгата на Юрий Шанин «Героите на античните стадиони», превод на нашата съгражданка Ира Михайлова.
Как е възникнал спортът и защо олимпийските игри на древните елини много векове по-късно са възобновени отново? В зелената долина на Западен Пелопонес, където тече река Алфей, започва многовековната история на Олимпийските игри, станали в наши дни световен празник на младостта, красотата и силата. Не случайно на щитовете на олимпийските рицари е изписан девиз: „По-бързо, по-високо, по-силно!“
Днес хората почитат олимпийските игри и за това, че емблемата им – пет преплетени обръча – символизира дружбата, братството, неразривната свързаност на петте континента.
Всеки обръч има свой цвят: за Европа – светлосин, Азия – жълт, Австралия – зелен, Америка – червен, Африка – черен.
Съревнованията в Олимпийските игри са ценни, защото са израз на феър плей в мирния живот. Въпреки че от гледна точка на митовете, състезателните игри се появяват за ознаменуване победата на един легендарен цар над друг (Херакъл убива Авгий заради нарушено дадено обещание и шумно го отпразнува), днес има достатъчно основания да се усъмним в достоверността на тази концепция. Трудно ще се съгласим, че спортните игри идват с насилието на човека над друг човек! По-скоро добиващият зехтин е търсел начин да премери силите си с хора, които строят бързоходни кораби или с такива, които издигат храмове с огромни каменни блокове, или с онези, които строят пътища и стадиони. Мирният безименен селянин или Арес с меч в ръка замислят игрите?! Показателно е древногръцкото слово „екехейрия“, т.е. олимпийски мир. Непрекъснато воюващите помежду си гърци по време на игрите са били длъжни да свалят оръжията и да преминават през вражеските територии с мир, за да участват в съревнованията или да бъдат зрители. В основата на идеята за олимпийските игри всъщност стои волята на хората за мир, не за война!
Първи писмен исторически извор, споменаващ олимпийските игри, датира от 776 г. пр. Хр., но е известно, че те са се провеждали и преди това.
В по-ново време се възобновяват през 1896 г. със създаването на спортни клубове и национални спортни организации, които все по-настойчиво са търсели контакт със своите задгранични съмишленици за международни срещи.
През 1864 г. в Париж е учреден Международният олимпийски комитет. На 5 април 1896 г. в Атина са открити Първите Олимпийски игри, възобновени след повече от хилядолетие, а Първите зимни олимпийски игри се провеждат в град Шамони. Пиер де Кубертен, чийто призив „Да заздравим дружбата между спортистите от всички страни в името на заздравяването на света!“ се възприема за основател на съвременното олимпийско движение.
Да вярваме или не? В музея на Олимпия, където около река Алфей започват първите олимпийски игри, се пази камък с размери 68 х 39 х 33 см, напомнящ със своите 143.5 кг огромна гира, и с надпис: „Бибон ме повдигна с една ръка над главата си“. Този атлет е живял през VI в. пр. Хр., а негов съвременник е Евмаст от остров Санторини, който повдига каменен блок с тегло… 480 кг. Според писанията на древногръцкия писател и пътешественик Павзаний
спартанецът Ладас бяга толкова бързо, че не оставя следи по пясъка.
Да вярваме ли и на древния запис върху мраморна плоча, че атлетът Фаил е скочил на дължина приблизително 16 м, двойно повече от фантастичния скок от олимпиадата в Мексико на Боб Биймон? Подобни загадки има доста. Но колкото и легендарно да звучат тези древни писания, не трябва да се игнорират детайлите от военно-спортния бит на елините, който е бил на високо ниво.
От древни времена най-любима от множеството интересни игри е играта с топка, на която „всички възрасти са покорни“. Елинският лекар Гален определя топката – „сфайра“ (оттам произлиза и понятието сфера) като „щастливия спътник“ на хората. Постепенно у древните гърци се издига култ към хармонично развития човек, като за недостатък се счита и интелектуално необразованият.
Платон нарича „куци“ и онези, които не умеят да пишат, и онези, които не умеят да бягат или плуват. Именити граждани на древния свят са пример за хармонично развити личности:
Великият математик Питагор е и могъщ боксьор, бащата на медицината Хипократ – борец и ездач, философите Платон и Сократ доблестно печелят множество спортни награди.
Обосновавайки стремежа от ранно детство да развиват и закаляват тялото, елините казват: „Първо трябва да се направи издръжлив съд, а после да се напълни с просвещенско вино“. За античните скулптори не е никак трудно да извайват от натура толкова съвършени фигури, тъй като отвсякъде ги заобиколят красиви и хармонично развити хора. Постоянните тренировки правят организма упорит и издръжлив, а тялото – красиво и силно.
В Елада съществуват два типа училища: Ø „палестра“ (от гр. борба), където момчетата постъпват 6 -7 годишни и три години се занимават с физически упражнения, учат се да четат и пишат, да познават музиката, епоса и лириката; Ø „гимназий“ (от „гюмност“ – съблечен), където юношите се обучават да бягат бързо, да владеят борбата, скока, мятането на диск, да хвърлят копие в цел или на дължина, да преодоляват дълбоки и широки трапове. Първоначално децата се обучават в частни училища, а по-късно – в държавни. Треньорите-наставници се ползват с голямо уважение и власт. Строят гимназиите и с държавни средства, и със средства на частни лица, като се счита за огромна чест градът да поръча на гражданин да построи гимназий и след това да го ръководи.
В книгата „Елада разказва“ Павзаний описва, че в Спарта е видял много гиманазии, а че селището „Панопей не трябва да се счита за град, защото в него няма нито гимназий, нито театър“. Сложно е да се изброят всички упражнения, на които са обучавани учениците – трудни и по-леки, приятни и не особено. За да развият сила, момчетата пренасят камъни от едно място на друго, отначало неголеми, а впоследствие все по-тежки. С тези упражнения те постигат забележителни резултати. Ето защо повдигането на 143.5-килограмова гира не е фантастична, а закономерна награда за упоритите тренировки.
/Следва продължение/