Валентина ИВАНОВА
Миряните в Кърджали не са забравили топлия поглед и благия глас на отец Иван Бонев, който служи в енорийския храм „Свети Георги Победоносец“ от 1980 до 1996 година. Днес той щеше да навърши 70 години.
Ражда се на 24 юли 1954 година в село Странско, община Димитровград, в религиозното семейство на Теньо и Мата. Седем години след него се появява и сестра му Донка. Майка на неговия баща, баба Стойка, е важната фигура за съхраняване на християнския дух в семейството. Тя не пуска от ръка една малка библия, която подарява на Иван, когато става свещеник. От ранно детство бъдещият поп посещава всички неделни служби и не пропуска християнските празници. Завършва основното си образование в родното село и гимназия в Стара Загора. Отслужва задължителната тогава военна служба във Военно-въздушните сили.
Като студент
Свещениците по онова време са хулени и подигравани и родителите му се опитват да го отклонят от влечението му към религията. Баща му настоява да стане агроном и Иван подава документи в Агрономическия институт в София. Но не се явява на приемните изпити и тайно от своите близки изтегля документите си и се записва в Духовната академия.
Енорийски свещеник в храв „Свети Георги“ в Кърджали
След като я завършва, става възпитател в семинарията в Черепиш за година и половина. По онова време се запознава с бъдещата си съпруга Надя, с която сключва брак на 25 октомври 1979 година. Напуска Черепиш и се мести в Кърджали, откъдето е жена му. Работи в местното предприятие „Бентонит“, докато тя завършва образованието си. После двамата отиват в Пловдив с цел да се установят там. Без задължителното тогава жителство, това се оказва трудна задача и бъдещият духовник става общ работник. Бонев подава молба в Пловдивска митрополия да бъде назначен като свещеник, но това може да стане, едва след като бъде освободен от Старозагорска епархия, защото родното му село Странско е в тази епархия. Епископ Панкратий му предлага различни отдалечени села или Симеоновград. Бременната му съпруга обаче не се съгласява и настоява да го освободят, за да си потърси място в Пловдивско.
Пред храм „Свети Георги“: отец Бонев и презвитера Надя с приятелите им Мария Даракчиева, Димо Койнов, Маргарита и Пламен Асенови, Елисавета и Атанас Добреви, Христина и Благой Калъмови
На 6 август 1980 година в Пазарджишката черква „Преображение Господне“ е подстриган за дякон от митрополит Варлаам, в много тържествена обстановка. Присъстват родителите му, приятели и близки. На 28 август същата година става свещеник, а на 20 септември е въдворен като в енорийския храм на Кърджали „Свети Георги Победоносец“.
Докато следва в Духовната академия, Бонев се запознава с Благой Топузлиев, тогава задочен студент. Топузлиев много се радва на назначението на отец Иван в Кърджали, защото той самият е служил там от 1969 до 1971 година, когато е арестуван, защото е отказал да дава информация на Държавна сигурност за венчавките, кръщенията на деца и изповедите. Излежава 6-годишна присъда в Старозагорския затвор и получава забрана от Светия синод да служи.
Благой представя Боневи на баща си, свещеник в храм „Свето Успение Богородично“ в квартал „Гледка“. Баба Руска и отец Василий ги приемат като свои деца, често ги канят в дома си, в къщата до черквата.
Петко Серкеджиев, Борис Атанасов и д-р Гергана Гогова на гости у Боневи в Кърджали
По онова време в Кърджали служат отец Иван Латунов и отец Николай в „Свети Георги“, отец Филев – в „Свети Спас“, а след като отец Василий се пенсионира, в „Гледка“ отива отец Илия. След неговата кончина, мястото му заема отец Боян Саръев. Няколко месеца след началото на демократичните промени в България през 1989 година той е кръстен от отец Иван Бонев и ръкоположен от митрополит Арсений.
И двамата синове на отец Иван и Надя Боневи се раждат в града на Арда: Теньо – на 4 декември 1980 година и Матей – на 28 юни 1982-ра.
Празната църква в Кърджали започва да се пълни. Младият поп бързо става истински пастир за миряните, превръща се в стожер на духовния живот.
Освен всеотдайната си работа в храм «Свети Георги», отчето има специално отношение към параклиса «Свети Спас» в Резбарци. Хвърля много усилия да го възстанови. Помагат му Иван Филипов и Йордан Дренков, а църковното настоятелство активно търси финансова подкрепа.
По инициатива на енорийския свещеник и с подкрепата на директора на Оловно цинковия комплекс Руси Дафинов през 1994 г. е построен параклисът „Свети Дух“ на мястото обезлюдено и заличено село. Години наред там се провеждат големи събори с курбани за здраве на храмовия празник.
Когато започва т.нар. “възродителен процес”, отецът редовно говори в храма за братството и за ненасилието.
Боневи с Благой и Христина Калъмови, Дешка и Руси Дафинови и Мария Тюркеджиева
През 1988-ма година става част от малката дисидентска общност в града, която се събира в апартамента на семейство Пламен и Мария Даракчиеви в квартал «Възрожденци». Отецът дава няколко интервюта за радио “Свободна Европа”, където обяснява ограниченията на религиозните права, налагани от комунистическия режим. Проповедите му стават по-смели и по-открити.
През смутната 1989 година Иван Бонев се присъединява към Независимото дружество за защита правата на човека в България. Там вече членува и отец Благой Топузлиев, който живее в Пловдив. Кърджалийският свещеник се включва активно в акции на организацията в тоталитарния период.
Отец Иван и презвитера Надя
Той посреща 10 ноември 1989 много вдъхновен и обнадежден, че системата ще се промени и ще дойде желаното демократично бъдеще. Дни след началото на промените, когато отецът работи по организирането на опозиционен митинг в Кърджали, в неговия дом нахлуват две лица, предупреждават свещеника да спре политическите си прояви и заплашват семейството му.
Пълен с идеи и желание за реформи в Българската православна църква, отец Иван съвсем естествено влиза в алтернативния синод, избрал Пимен за патриарх. Проблемите със службите се задълбочават още повече, а Светия синод го обявява за разколник. И през 1996-та чашата на търпението прелива и Боневи заминават на екскурзия в Испания, но не се връщат, а се установяват в Барселона.
Служба в храва в Барселона
За да издържа семейството си, отец Иван се хваща като строител и градинар. Повече от година не може да служи и това го тормози. Решава да предприеме нещо. Успява да издейства помещение от католическия кардинал на Барселона в голям храмов комплекс в престижен квартал и създава параклиса «Рождество Богородично». Става основател на българската православна църковна община в каталунската столица. Първото богослужение в новия храм е през октомври 1997 година, само пред две икони. Започва да служи редовно, да кръщава, венчава, изповядва, причестява, а понякога и да опява православните си сънародници.
Впоследствие с дарения се включват българските енориаши в Испания, те подаряват цялата утвар, плащат и големия купел, който отчето лично докарва от Казанлък. Известният български футболист Христо Стоичков дарява два големи свещника. Помагат и стари приятели от Кърджали. Художникът Петко Серкеджиев рисува големите олтарни икони, а инж. Руси Дафинов, тогава директор на Оловно-цинковия комплекс, помага с транспортирането им. Първия си подарък отец Иван получава от близкия си приятел журналиста Стойко Стоянов – прекрасни бели одежди, които ползва дълги години при службите. Параклисът в Барселона бързо се превръща в център на българската общност в Испания.
През целия си живот отецът носи любовта си към Кърджали, въпреки че си тръгва от България с голяма болка. Най-голяма радост му носят срещите със старите приятели. Не пропуска да се отбие и в култовото ателие на Кеворк Киркорян – чичо Кево, познат в Кърджали като дългогодишен обущар и стожер на арменската общност.
В Барселона съвестта не оставя на мира свещеникът и той пише писмо на Пловдивския митрополит Арсений. През 2002 година е приет отново в клира на Българската православна църква и е прехвърлен в диоцеза на Западно- и Средноевропейската епархия.
Една от последните снимки на отец Иван с енориаши в Испания
Нещо повече, през 2007 г. отец Иван Бонев е назначен за архиерейски наместник за Кралство Испания и Португалия, където има 5 български църковни общини. Най-после нещата се подреждат, но за жалост, свещеникът вече е поразен от коварна болест и здравословното му състояние бързо се влошава.
Последната му служба е на сватбата на канадец и българка, пристигнали чак от Торонто, за да бъдат венчани точно от отец Бонев.
На 17 януари 2010 година угасва свещицата на неговия родолюбив и праведен живот. Положен е в двора на черквата в родното му село. На погребението на отец Иван Бонев идват десетки свещеници от цяла България и много приятели на семейството от Кърджали.
Последвайте ни и във Facebook
И до сега църквицата ни е жива. Всички, които познават отец Иван, казват, че е бил чист, всеотдаен, добър, златен човек. Сега сестра му продължава да е в църквата ни.
Да бъде царство му небесно.
Гордея се с това, че познавам отец Иван, че и двамата сме родени в с. Странско и че живяхме в един и същ град Кърджали. Не си забравен, Отче! Помним твоя непокорен и родолюбив нрав, помним твоята всеотдайност към Божията вяра и делото ти за съхранението и разпространението на християнството. Заедно с Отец Саръев ще останете завинаги в сърцата на кърджалийци! Мир на праха ти, светлина на душата ти в отвъдното! Дълбок поклон!