Нов живот
Роден е в гр. Варна на 24 юли 1914 г. През 1934 г. постъпва в театър Т-34, а през 1935 г. – в Театър-студия на Боян Дановски. През 1942 г. е приет в школата на Народния театър, ученик е на Н. О. Масалитинов. Ръководител на Театър-студио „Фронтовак“. От 1946 г. е стажант-режисьор в Народния театър.
На 6 май 1947 г. е премиерата на първата му постановка „Вълци и овце“ от А. Н. Островски. През 1948 г. става доцент, а през 1950 г. – професор във ВИТИЗ „Кръстю Сарафов“, където подготвя няколко поколения актьори и режисьори. Лауреат на Димитровска награда за спектаклите „Великата сила“, „Майка на своите деца“ и „Почивка в Арко Ирис“.
През 1957 г. е назначен за директор и художествен ръководител на Народния театър „Иван Вазов“. През 1963 г. получава званието „Народен артист“.
Създател и първи директор на Нов драматичен театър „Сълза и смях“. Сред най-ярките му постановки са „Дванадесета нощ“ от Шекспир, „И най-мъдрият си е малко прост“ от Островски, „Деца на слънцето“ от Горки, „Унижените и оскърбените“ по Достоевски, „Под игото“ по Иван Вазов.
На Кърджали поставя култовия спектакъл „Почивка в Арко Ирис“ на патрона на театъра Димитър Димов, който се радва на огромен успех.
Генерален директор на „Българска кинематография“ и зам.-председател на Комитета за култура (1967-1968). Председател на Българския център на Международния театрален институт – ITI.
Умира на 2 август 1983 г. в София.
Последвайте ни и във Facebook