Владимир Иванов е директор на Историческия музей в град Попово от 2020 година.
Девизът на музея е „Отваряме очи, докосваме сърца!“, който екипът му следва в работата си.Това са установили всички, онези които вече са разгледали неговата експозиция. Тя няма аналог в страната.
В музея има няколко атрактивни къта, където с очите, ушите и ръцете си се докосваме до историята. По думите на директора, както никъде в България, насърчават пипането на експонатите, защото само така емоционално се свързваме с миналото ни.
Музеят участва във второто издание на пътуващия фестивал „Вкус фест“, организиран от Народно читалище „Обединение 1913“ в Кърджали. Представи за първи път на открито подвижната си изложба „От киноцентъра до музейната витрина“, с уникални носии-костюми от реквизита на филма „Капитан Петко войвода“.
Интервю на Ваня ИВАНОВА
– Показвате в Кърджали уникални дрехи, използвани в известния български филм за капитан Петко войвода. Как се оказаха те точно в Попово?
– Когато решават да снимат филма Капитан Петко войвода в края на 70 години, по случай »1300 години България» кинаджиите решават да не използват съвременни сценични облекла за актьорите. Те правят една експедиция, за да проучат района, където е роден, израсъл и развивал своята дейност като революционер капитан Петко войвода. В продължение на няколко месеца обиколки по селата попадат на уникални български народни носии от Елхово, Ивайловград, Гюмюрджина, Софлу, Дедеагач и от Доганхисар – родното място на войводата. Специалистите казват, че по-голямата си част от тях са изработени преди повече от 200 години. Когато приключват снимките, от екипа се чудят какво да правят с костюмите. Както знаете, оператор на филма е известният Димо Коларов. Той е от село Светлен, много близо до Попово, сега – квартал на града. Хрумва му да подарят тези костюми на местното тракийското дружество, най-голямото в Северна България, включващо преселници от Беломорска Тракия. и целият екип се съгласява. Дарението е факт, обаче дружеството няма условия, няма къде да ги съхранява. Тогава носиите попадат във фонда на Историческия музей в Попово. Не виждат бял свят допреди 7-8 години, когато е решено да се направи една подвижна изложба с името: „От киноцентъра до музейната витрина“.
– Изложбата вече е обиколила много места, има ли интерес към нея?
– Много бързо набрахме популярност, изложбата е обиколила почти цялата страна, била е във всички областни центрове, включително и в Кърджали преди три години, както и в други големи и малки градове. Само преди два месеца бяхме поканени от дружеството на българите в Гърция. Подредихме я в родната къща на Войводата, стана истинска сензация за нашенци в Северна Гърция. Дойдоха дори от остров Крит, където Капитанът развива активна революционна дейност. Заради приноса му за освобождението на Гърция, той е признат за национален герой и на южната ни съседка. Сега се стягаме за остров Крит, където ни поканиха. Навсякъде, където отидем, има сериозен интерес – близо 200 годишни носии, в толкова добро състояние няма къде да се видят, освен при нас.
– Обикновено изложбите се редят в музеи или галерии. В Кърджали ги показвате за първи път на открито. Не ги ли излагате на опасност?
– Много сериозно се замислих, защото по принцип не е редно. Това са културни ценности, които се съхраняват при специални условия, а навън може да станат и прецеденти. Реших да направя това изключение, защото бяха много любезни и настоятелни председателят и секретарят на кърджалийското читалище «Обединение 1913». Експонирахме и само след 2 часа ги прибирахме, като не отделяхме очи от тях през цялото време, защото са изключително ценни.
– Като директор на културна институция, можете ли да кажете че музеите са достатъчно финансирани от държавата?
– Има си стандарт, който е за всички музеи в България и еднакъв, независимо колко е голям музея. За музейната дейност той се определя всяка година с решение на Министерски съвет. Да кажа, че сме много доволни ще излъжа, но и ако кажа, че сме недоволни също ще излъжа. Имаме достатъчно средства, държавата се грижи за музейното дело в България. Миналата година бюджетът на всички музеи беше чувствително увеличен, няма от какво да се оплакваме.
– Тук не знаем много за вашия музей. Какво би ни привлякло да го посетим?
– Нашият музей е уникален, той е със стогодишна история. През 2016 година е взето решение да се санира сградата на музея, но тъй като е паметник на културата, изолацията трябва да се сложи отвътре. Вследствие на това решение старата експозицията вече не може да се показва, както преди. Поне 4 години музеят остава без нея. През 2020 година с екипа успяхме да направим една съвсем нова и различна експозиция. В момента всеки, който дойде, се възхищава и казва, че в България такъв тип експозиция няма. Тя е хитова, интересна, интерактивна, модерна, няма нищо общо с традиционната представа на човек за музей. Концепцията й е да не показва и разказва по познатия и очакван начин, да не натоварва посетителите с излишна фактология, а да предизвиква емоции чрез темите, по които е подредена. Всичко се пипа, докосва, човек влиза в контакт с историята. Направен е по един различен начин за българските стандарти, смея да твърдя, че сме един много атрактивен музей.
– Ние си имаме Перперикон, а Попово с какво може да се похвали?
– На 5 км от града, на трасето на автомагистрала Хемус се намира античната крепост Ковачевско кале, изключително интересна, огромна – археологически обект с уникално местоположение и достъпност. Можем да се похвалим с огромен посетителски център, заседателна зала със сто седящи места, амфитеатър с трибуна, където се правят концерти, антични вани и няколко базилики. Въобще има много интересни неща, елате и вижте.
Снимки: Ваня Иванова
Последвайте ни и във Facebook
