- Заминавам за САЩ – допълва той – ще уча строително инженерство с екологична насоченост в университета Нортуестърн /Northwestern University Chicago/, той е в топ 10 на университетите в Щатите
Илия Илиев е роден в Кърджали. До 11 клас е ученик в Езикова гимназия „Христо Ботев“, първо английски и немски, после – математика и информационни технологиии. През 2021-ва заминава за Хонконг, където две години учи в едно от 18-те училища от веригата „Колежи на Обединения свят“.
Интервю на Валентина ИВАНОВА
- Как стигна до Хонконг?
- Още след 7-ми клас исках да замина да уча в чужбина, но не ми се получи и реших да търся нови възможности. Случайно се запознах с момиче, което е учило в Армения, където много исках да отида. От нея разбрах за организацията „Колежи на Обединения свят“. Това са 18 училища, пръснати из целия свят, из всички континенти без Австралия. Събират учащи се от 150-160 страни, които живеят заедно, обучават се в продължение на 2 години по една доста трудна програма. Пред завършилите се отварят много възможности за реализация във всяка посока. Хубаво е също, че можеш да получиш стипендия в България, за да отидеш да учиш там. Така, след като завърших 11 клас, се оказах в Хонконг.
- Родителите ти как приеха това твое решение?
- Те, не само ме подкрепиха, ами бяха по-навити и от мен. Баща ми има малък бизнес, а майка ми работи в прокуратурата. Винаги са смятали, че колкото по-далеч от дома отиде един млад човек, толкова е по-добре за него да се развива, да свиква да живее сам, да вижда нови и различни неща.
- Има ли много българи, завършили Колежи на Обединения свят?
- Завършилите българи вече сме една солидна група. Ние търсим стипендии за други желаещи да кандидатстват. През ноември-декември правим подбор. Миналата година изпратихме 14 души.
- Какво точно учите в тези училища, което е по-различно от българските?
- Учим 6 предмета, но доста по-задълбочено, отколкото се учат в България: един чужд език, един език, който знаем – го доразвиваме, хуманитарен предмет, точна наука, задължително математика, като всеки си избира нивото. Изкуството е по желание. Аз си избрах математика, театър, икономика, малко китайски, български и екология. Едно от нещата, което ме провокира да замина, беше учебната среда в България. Исках да отида на място, където хората искат да се развиват заедно с тебе, а не да те дърпат назад, да не си най-добрият в клас и единственият с голямо желание да учи. Разбира се, и у нас има много читави младежи, но повечето сякаш не искат да научаават нищо ново, нямат голямо желание да се развиват.
- Как се почувства в една толкова различна среда, имаше ли културен шок?
- За мен като европеец, попаднал в Хонконг, всичко беше различно. За първи път стъпвах в Източна Азия. Не го почувствах като културен шок, но ми беше интересно. Живях на един етаж с 20 човека от 7 континента. Само в моята стая бяхме 4 човека от 4 континента. Имаше хора от богати семейства и много бедни, имаше от големи градове и от малки селца в Африка, където няма електричество и вода в къщите. Разбрах, че културните различия ни правят цветни и красиви. Като млади хора, комуникацията между нас винаги се получаваше, не сме имали караници. Стопляше ми сърцето да виждам как толкова различни хора намират общи неща.
- Какви бяха най-разискваните теми за разговор между вас? Обсъждахте ли световни проблеми, политически въпроси?
- Не само обсъждахме международното положение, ние го живяхме. Едно момче от Сирия ни разказа как са го стреляли по време на протестите там. Самият Хонконг и тогава, и сега е под голямо влияние и контрол от Китай и това се отразяваше на политическата тематика в нашите разговори. Когато бях в Хонконг – аз заминах през 2021 година – ни удари пандемията от Ковид. След това започна войната в Украйна. Имахме съученици и от Украйна, и от Русия, живеехме заедно и постоянно обсъждахме ситуацията. Но ние сме млади хора, търсим добро образование, добри възможности, искаме най-доброто за себе си и нашите семейства, независимо че някои идват от конфликтни точки, и това ни обединява.
- Какво научава един млад човек за живота, как ти се отрази престоят в Хонконг?
- Научава кое е най-важно за бъдещето. Колежи на Обединения свят са училища, където младежи идват не само заради доброто образование, а и заради възможностите, които то дава след това. Всеки идва със своя лична цел – да научи нов език, да открие нова култура, да се запознае с нови хора, да се забавлява. На мен със сигурност ми помогна престоят там. Научих се да живея самичък, да се справям с някакви финанси, да живея с други хора, дори мога да кажа, че там се научих да уча както трябва. Дните ми започваха в 8 сутринта и завършваха към 1-1,30 часа през нощта. Бях толкова зает, че нямах време да се наспя, защото трябваше да уча, да се социализирам, да тренирам, да се занимавам с извънкласни форми и хобита. Започнах да правя нови за мен неща като гмуркане и катерене, до каквито в България нямах достъп. Като цяло тези две години ми помогнаха да разбера в каква посока да поема. Знаех, че след като завърша, ще има продължение на историята…
- И как продължава твоята история?
- Първо, имам известно време да посветя на семейството си, защото не успях да си дойда в България повече от две години. Заради Ковид пандемията, останах в Хонконг пред всичките си ваканции. След няколко месеца заминавам за Чикаго, САЩ. Ще уча строително инженерство с екологична насоченост в университета Нортуестърн /Northwestern University Chicago/. Той е в топ 10 на университетите в Съединените щати. В Хонконг учих най-високата степен математика. Бях единственият неазиатец в класа. Завърших 13-ти от 40 човека. Не се насочих към модерните компютърни технологии, тъй като винаги съм бил свързан с природата и с креативните дейности, затова предпочетох строителството. Та, историята продължава.
Снимка: Ваня Иванова
Последвай ни във Facebook
Браво! Успех, млади момко!