- Не може един репортер да заеква, да хъка, да мъка, да не може да се изразява, виждаме на какво ниво са репортерите по нашите телевизии
- Щом със закон се забранява покупката на гласове, така трябва да се забрани и покупката и продажността на журналистиката
Тя има над 200 интервюта с велики личности, скоро ще ги събере в книга. Оля Ал Ахмед (творчески псевдоним на Олга-Жаклин Нури Садик), е български журналист, публицист, преводач и специалист по връзки с обществеността. Авторка е на редица статии, политически анализи, интервюта със световноизвестни личности. Дългогодишна преводачка от и на арабски език.
Родена е в София, България. Баща ѝ д-р Нури Садик е суданец от нубийски произход, а майка ѝ е българската поетеса Ваня Петкова – внучка на имигрирал белогвардейски генерал и украинка от Полтава.
Гостува в Кърджали на 27 май 2024 г., за да представи спектакъла «Аз съм Сириус», посветен на майка й – поетесата Ваня Петкова.
Интервю на Ваня ИВАНОВА
– Малко са журналистите, които са имали вашия шанс да се срещнат с фигури от световна величина като например президента на СССР Михаил Горбачов. Кои други известни личности са били ваши събеседници?
– Много са били интересните ми събеседници. Имам над 200 интервюта с велики личности. Скоро ще ги събера в книга. Срещата ми с всеки един има уникална предистория. Незабравими са разговорите ми с президента Михаил Горбачов и с руския опозиционер Борис Немцов, които не са вече сред живите, но останаха в историята. Имала съм срещи с много видни личности от Близкия Изток и от други страни.
В Кърджали
– Освен с политици, вероятно сте се срещали и с хора на изкуството и културата…
– Само преди дни разговарях с вокалиста на група Смоуки, Пийт Линкълн. Взимала съм интервю и от семейство Иглесиас – Хулио и Хулио-младши. С Енрике не съм се срещала. Въпреки, че синовете наследяват таланта на баща си, те двамата са коренно различни като гласове и личности.
Направих ексклузивно интервю с Жулиен Дасен, по-малкият син на краля на френския шансон, големия Жо Дасен. Жулиен гостува с концерт в София.
Легендата на руската музика Йосиф Кобзон, до когото малко хора са имали възможност да стигнат, ме покани в дома си. Станахме страхотни приятели. Той е от събеседниците, които няма да забравя. Имаше време, когато много работех в Русия и с руските звезди, с имена от популярната музика като Николай Расторгуев от група «Любе», Олег Газманов, които са писали руската история в музикалния сектор.
В Кърджали
– Като дългогодишен журналист как коментирате 59-тото място на България сред 180 страни в класацията на „Репортери без граници“ за свобода на словото?
– Старая се да правя обективна и истинска журналистика, а не лъже-журналистика, която за съжаление компрометира нашата професия, а има много такава.
Няма свобода на словото в момента България. Показва го и 59-тото място в света в класация от общо 180 държави. Това е една от причините много често да сменям щатната си работа. На всички медии съм благодарна за годините, в които съм работила за тях, за трибуната, която са ми давали. Но когато една медия се опита да ми наложи вето, да ме сложи в някакви рамки, да ми смени заглавието, да ми редактира така текста, че да не си го позная, просто си взимам нещата и си тръгвам.
Цензурата е много голяма. Редакционната политика е политика под прикритие, която обслужва нечии интереси.
В българските медии тече застрашително съкращаване на журналисти. Забраниха рекламите на хазарт и приходите им намаляха, та се наложи да пристъпят към съкращения. Питам се дали една такава искренна, благородна и обективна професия като журналистиката трябва да се храни от хазарта? Остават стажанти, които са млади лица.
Оля с двамата си синове в Кърджали
– Все пак бъдещето е на младите – те ще диктуват накъде ще е развива професията…
– Нямам нищо против младите да се развиват, но на тях им липсва опит. Не може един репортер да заеква, да хъка, да мъка, да не може да се изразява. Всички виждаме на какво ниво са репортерите по нашите телевизии. Половината са студенти, още не са завършили висше образование и не са претенциозни към заплащането. Те биха се съгласили да работят за една минимална заплата, докато аз не бих се съгласила. Защото съм журналист с 30 годишен стаж, с 3 висши образования, говоря 5 езика свободно и получих наскоро 37-та си награда като журналист – „Най-добър международен журналист за 2024“ от Балканските журналистически награди.
Оля като дете с майка си – поетесата Ваня Петкова
– Как българската журналистика може да се приближи до европейските стандарти?
– В Европа нещата стоят по друг начин. Аз съм член на Европейския съюз на журналистите, на Международната асоциация на журналистите със седалище в Брюксел. Има много асоциации, много съюзи на журналистите, които се борят срещу покупката на словото и то да не обслужва нечии интереси. Ако искаме да бъдем равноправни членове на ЕС, да не се излагаме пред чужденците, ние трябва да следваме европейския модел. Щом със закон се забранява покупката на гласове, по същия начин трябва да се забрани покупката и продажността на журналистиката.
След интервюта с Михаил Горбачов
– В Кърджали сте, за да популяризирате поезията на майка си, представяйки уникалния спектакъл «Аз съм Сириус». За първи път ли идвате в нашия град?
– За първи път идвам в Кърджали. Имаме семейна къща съвсем наблизо – на 50 минути, в село Езерово. Превърнахме я в музей „Ваня Петкова“. За разлика от мен, синовете ми Джоузеф и Насър са идвали тук заедно с баба си Ваня Петкова, която е изнасяла рецитали в града. Много ми хареса сърдечността на хората и топлината на домакините, които ме поканиха. Създадоха ми настроение и аз го предадох на публиката.
Разгледах центъра на града, впечатлена съм приятно. Изненадана съм от многото скъпи магазини за злато, напомня ми малко за Ориента.
С Йосиф Кобзон
Спектакълът „Аз съм Сириус“ е осъществен от мен и от малкия ми син Джоузеф. Представяме мултимедиен филм, поетичен спектакъл, изложба и поетичната антология „Аз съм Сириус“. Той е в памет на майка ми Ваня Петкова, за 80-тата й годишнина, която е през 2024-та. Тя включва 100 подбрани творби от пет нейни стихосбирки. Избрахме тази форма, за да се приближим до младото поколение, което много-много не чете поезия. Надявам се главата от нея като „Пиратски стихове» да предизвика интереса им, да се докоснат до една изключителна пиратска поезия, бунтарска поезия, поезия на днешното време. „Пиратски стихове» от една година притежава и Джони Деп. Беше мечтата на Ваня Петкова, той да я получи лично, защото е посветена на него.
Снимки: Ваня Иванова и личен архив
Последвайте ни и във Facebook
