Изложбата „Етнопалитра – лицата на балканския фолклор“, показват в Арт галерия Кръг на 3 юни

На 27-04-2023 г. Община Кърджали и Община Струмица (Република Северна Македония) сключиха споразумение за побратимяване. Месец след това в Арт галерия Кръг беше представена гост експозицията „Реминисценции“ на художника от Струмица Мариян Дзингаров-Дзин. Струмица е един от най-големите центрове на културен живот в РСМ. Основната характеристика на културния живот в общината са традиционните културни събития, от които цели шест са международни. Местният стрийт карнавал неслучайно е избран за един от 20-те най-добри улични карнавали в света, а Международният фолклорен фестивал „Под кулите на Струмица“ вдъхновява участници и зрители със своята богата балканска етнопалитра.

Изложбата „Етнопалитра – лицата на балканския фолклор“, която ще бъде показана в Арт галерия Кръг на 3 юни /понеделник/ от 18:00 ч. в рамките на „Мултикултурният град’24“, е вдъхновена от невероятното многообразие на традиционни балкански носии на участниците в Международния фолклорен фестивал в Община Струмица, на чието издание преди 2 години присъства кърджалийският журналист и историк Георги Кулов. Той се връща с колекция от красиви фотографии, а по-късно развива чрез документални фотоси от Кърджали и региона концепцията си за балканската традиционна носия като неповторима етнопалитра. Често сравняват Балканите с шарена черга от етноси. „Чергата“ е наистина шарена – казва историкът и журналист Георги Кулов, – и ще се увериш, щом тръгнеш по следата на балканските носии – от популярните в цяла България женски носии от бяла памучна риза и сукман, с типичните за всеки регион бродерии и орнаменти, през кенарените ризи с дантели и винено червените забрадки с красиви нанизи от пендари, пиринските саи, женските прически с много плитки и шапката с метален тепелик, егейската, неврокопската, дебърската или прилепската македонска носия, турския костюм за къна и пр. Традиционните стилизирани сукмани напр. са популярни навсякъде из балканските страни, а са декорирани съобразно специфичните етнографски различия и характеристики на носията, в зависимост от това дали е тракийска, северняшка, македонска, шопски литак, кюстендилска сая или традиционен дамски турски костюм от елек, потур и риза, декориран с традиционна ориенталска орнаментика със златисти гайтани.

Кулов разказва, че по време на различните фестивални програми, надпявания и фолклорни събития в най-различни точки на Балканите, е съзерцавал с часове декорацията на костюмите, традиционните плетки и бродерии, тайнствените кодове на шевиците, които са скрити в „шарената черга“ на балканските етноистории… Всеки етнограф вижда и разчита тези общи кодове между народните носии на Балканите, съхранени след процесите на изграждане на модерните балкански нации, когато носията отмира, а реалната й употреба остава за музии и съответно за народни празници. При нас, в Родопите – казва той, – са особено видими приликите между носиите, декорациите и шевиците между българската и турската носии. Напр. мъжката родопска народна носия е от типа чернодрешно облекло. Християнинът облича бяла риза, елек с черни гайтани по краищата и връхна дреха отгоре. Обува потури, червен пояс или бели навои около краката, присвити с черни върви. Носи намотан на врата шал, прехвърлен през рамо и калпак, познат като гугла. Мохамеданинът вместо навои, обува шарени чорапи, а на главата носи фес или чалма.

Георги Кулов не е професионален фотограф, нито е фен на романтичната етнография. Снима от години лицата на балканския фолклор, заради богатството от традиции и цветове – визитна картичка на етнопалитрата, сътворявана столетия наред на Балканите. Носиите придават неимоверна красота на лицата на балканците – казва той. Те одухотворят идеята за добросъседство, а то тържествува по фолклорните събори, когато всички се чувстват като братя. В експозицията са включени 36 портрети на мъже, жени и деца в носии от Международния фолклорен фестивал в Община Струмица, както и от различни Фолклорни концерти, фестивали и надигравания в Кърджали, от тракийските събори в Кърджалийско. А посланието е: лицата на балканския фолклор са визитната картичка на етнопалитрата, която сме сътворили сами в името на толерантността и реалното взаимодействие между културите. С тази експозиция Арт движение Кръг стартира акцията „Журналисти и каузи“, в която ще представя журналисти от регионалните медии през техните каузи и оригинален опит.

Последвайте ни и във Facebook

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *