Джоузеф Ал-Ахмад е на 28 години. Роден е в София, от смесен български, сирийски и судански произход. Внук е на покойната българска поетеса Ваня Петкова, а майка му – Оля Ал Ахмед – е преводач и журналист-международник. Джоузеф завършва режисура и актьорско майсторство в Москва, Русия, и в САЩ, след което работи в Лос Анжелис.
На 27 май 2024 г., заедно с майка си, представи в Кърджали спектакъла «Аз съм Сириус», посветен на 80-тата годишнина на Ваня Петкова. Той е автор на художественото оформление и на мултимединия филм.
Интервю на Ваня ИВАНОВА
– Как се случи, че стихосбирката «Пиратски стихове» на Ваня Петкова стигна до известния холивудски актьор Джони Деп?
– Беше мечтата на баба ми, той да получи лично стихосбирката, защото приживе тя я посвети на него. Освен стиховете, илюстрациите също са нейни. Намерихме рисунките в мазето й и ги използвахме.
Джони стана най-известният пират в света на модерната поп култура с ролята си на капитан Джак Спароу във филма «Карибски пирати». В предговора поетесата подробно описва защо е нарекла книгата „Пиратски стихове“ и защо я посвещава на Джони Деп. За съжаление, баба си отиде от физическия ни свят две седмици преди книгата да излезе от печат през 2009 година.
Преведохме стихосбирката заедно със Снежана Соколова и я издадох, докато живеех в Лос Анджелис.
Гостуването на спектакъла „Аз съм Сириус“ в Кърджали
Обещах на баба да я връча лично на Джони Деп. Но минаха 14 години, докато изпълня обещанието си, защото е трудно да се добереш до такава звезда. Джони известно време имаше лични проблеми, после се отдаде напълно на музикалната си страст и тръгна на турне с Алис Купър. Разбрах, че ще дойде и в България. Това беше моят шанс и аз го използвах. Преодолях охраната и стигнах до него в гримьорната на звездата в столичната зала „Арена“, преди големия концерт на групата му „Холивудски вампири“.
За 20 секунди разказах на Джони за какво съм там и колко е важен този момент за мен. Че става дума за българска писателка, известна в цял свят, любимка на Уилям Сароян. А пък Сароян е любимият писател на Джони Деп. Казах му, че за съжаление тя е починала две седмици преди да бъде издадена книгата.
– И как реагира Джони Деп?
– Беше шокиран, че някаква поетеса в България е посветила на него цяла стихосбирка. Беше толкова поласкан – видях го в очите му. Предупредиха ме да не му давам никакви подаръци, затова попитах дали ще приеме книгата. Посегнах да я извадя от вътрешния джоб на якето си и охранителите веднага реагираха. Но той застана между мен и тях. С думите «Не ми пипайте книгата!». После я разгледа и ме прегърна. Като видя снимката на баба на корицата, пожела да се снимаме с книгата, така че да се вижда портрета на Ваня Петкова. За мен беше знаменателен момент – изпълних завета на баба.
Малкият Джоузеф с баба си Ваня Петкова
– Явно сте имали силна духовна връзка с нея…
– Баба ми беше моят прозорец към родната култура и слово, моят ментор, учител и истински любящ приятел. Тя от ранна възраст видя увлечението ми към изкуството. Обичах да импровизирам и да правя пародии, но основното ми увлечение и любим начин на изразяване бе рисуването, в което намирах утеха и спасение. Тя ме поощряваше във всичко.
Присъствал съм на живо само на два рецитала на баба ми приживе – в Кърджали и в Хасково. Беше през зимата на 2005 година и тогава бях на 9 години. Та, вече съм бил във вашия град преди и сега отново дойдох заради баба.
– Кога осъзнахте, че баба ви е известен човек?
– Още като дете усещах, че моята баба е различна от другите. Тя се държеше като роден артист. Беше извън всякакви норми, екстравагантна и в същото време аутсайдер. Много бурен човек, бунтар, който не търпеше несправедливост нито към нея самата, нито към който й да е друг. Затова я определяха като скандалджийка. Това се отразяваше и в нейната поезия. Ваня Петкова беше винаги против статуквото, независимо дали комунистическо или демократично. Все беше аутсайдер.
Срещата с Джони Деп
– Смесеният произход помага ли в изкуството?
-Аз съм дете на света, това го доказва и името ми, и произхода ми, и целия ми живот. Човек не си избира съдбата, всеки си носи кръста. Моят кръст е такъв, че съм дете на няколко култури, които изключително много обичам, за които милея. България е моята Родина, която винаги ще обичам и за която съм готов да си дам живота.
Към другите култури, свързани с произхода ми, както и към българската, имам слабост и изключително много ги обичам. Затова съм разкъсан между няколко континента и за мен реално няма значение физически къде съм, стига да върша добро, да допринасям с каквото мога, посредством моето изкуство. Знам няколко езика и това ми помага да обогатявам различните култури по света.
– Как възникна идеята за спектакъла „Аз съм Сириус», с който гостувате в Кърджали?
– Това е моя идея и на майка ми Оля Ал Ахмед. Заедно го реализирахме за 80-годишнината от рождението на Ваня Петкова, която е през 2024 г. Аз съм автор на художественото оформление, на мултимедийния филм, режисирах целия спектакъл. От Кърджали започна националното му турне.
Снимки: Ваня Иванова и личен архив
Последвайте ни и във Facebook
