Валентина ИВАНОВА
Черноочене може само да се гордее, че неин жител прославя България в най-големите спортни форуми. Той е единственият елитен състезател по канадска борба в малката родопска община, завоювал е куп медали от републикански, европейски и международни игри. Преди дни Алпай Ибрям се окичи с бронз на шампионата на Стария континент, проведен в Братислава, столицата на Словения. Състезава се при хората с увредени долни крайници в категорията дясна ръка. Част е от Спортен клуб „Родопи“ – Кърджали.
Това не е първото европейско в кариерата на Алпай, а вече деветото. Най-доброто му класиране е през 2015-та, става шампион на първенството в София. Миналата година се завърна с бронз от Румъния, сега отново завоюва трето място.
На световни форуми достига до 4-5 място, малко не му достига да вземе медал.
Конкуренцията става все по-жестока от година на година, а ние вече не сме в първа младост и това си оказва своето влияние. Трябва да си даваме и за нашата подготовка – да сме реалисти. Нашите противници в по-голямата си част са професионални състезатели. Имам квота за предстоящото световно в Кишенев Молдова през август. Ще участвам в сборна категория до 80 кг. Да се готвим за медали и да се върнем без контузии, това е нашето мото за всяко състезание, заявява Алпай.
Борбеният му характер го отвежда през 2010 година в Спортен клуб за хора със сензорни увреждания „Родопи” в Кърджали, където се захваща с канадската. По време на един двубой получава тежка контузия на лявата си ръка и дълго се възстановява. През 2014 година отново се хвърля в боя, но от тогава се състезава само с дясната.
За него спортът е здраве. Той му е донесъл едно от най-хубавите неща – да обикаля и посещава държави, в които не би могъл да отиде през целия си живот. Това го зарежда културно, социално, емоционално.
Алпай живее в Габрово, работи в Черноочене вече 21 години, в Дирекция „Социално подпомагане“, отдел „Закрила на детето“. По образование е бакалавър по икономика. Има шанса да се реализира професионално, въпреки своето увреждане. По рождение е със заболяване, което засяга крайниците и гръбначния стълб. Семейната среда и приятелският кръг са оказали изключително силно влияние, за да израства пълноцененно и да не страда от никакви комплекси за малоценност. Който го познава знае, че не може да бъде възприеман като инвалид. У него няма грам недоволство, гняв или чувство на неудовлетвореност. Той е един реализиран и щастлив човек, съпруг и баща на единадесетокласничка.
Важно е възпитанието в семейството на децата, които не са с увреждания, за да знаят как да подходят към различните, към хората с някакъв недъг. Днес подрастващите контактуват предимно на компютрите, което ограничава социалните контакти на децата с увреждания, затруднява тяхната адаптация в обществото. А за възрастните е важно да имат работа, за да имат самочувствие и сигурност. Напоследък за тях има програми в Бюрата по труда, макар и със срочни договори. Обръща се внимание, повече отколкото в предишни години, обявяват се специални работни места, коментира Алпай Ибрям.