Валентина ИВАНОВА
В петък, и тези, които чуха за първи път стиховете на Петя Цонева в читалище «Обединение» в Кърджали, се влюбиха в нейната поезия. Читателите се срещнаха с авторката на «Люлката на живота», дошла от Габрово, да представи книгата си тук с благотворителна цел.
Камелия Чолакова, секретар читалището, бе домакин на поетичната вечер. Тя говори, както винаги, проникновено, изящно, вълнуващо и представи накратко стиховете на младата авторка, доцент по английска литература във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий».
Петя е спечелила повече от десет големи национални литератури награди, но цени много наградата на името на Ивайло Балабанов, който силно е свързан с Кърджалийския край. Книгата е посветена и на Ивайло Балабанов и за Петя това не бе просто едно представяне на поредна стихосбирка, а преклонение и почит пред големия поет на България. Усещам присъствието му сред нас, каза тя, макар и невидимо. Стиховете му са били вдъхновение за нея и много съжалява, че не се е запознала приживе с него.
Стихотворението „Люлката на живота» е написано след като Петя Цонева престоява на връх «Илинденя» в родното село на поета Хухла, с което сякаш се сродява. Затова и точно това стихотворение дава заглавието на последната й книга, посветена на Ивайловградския край. «Люлката» е издадена от Издателска къща «Родопи ООД», която издава и вестник «Нов живот», където години наред Ивайло Балабанов печата първо новите си стихове. Но книгата нямаше да види бял свят, ако не беше финансовата подкрепа на община Ивайловград, която провежда и конкурса, посветен на поета. При представянията в Пловдив, Хасково и Кърджали «Люлката на живота» се продаваше с благотворителна цел – средствата да послужат за издаването, пак от Издателска къща «Родопи», на сборник на Ивайло Балабанов на български и на английски. Той ще бъде разпространен в училищата ни в чужбина, в представителства на Министреството на външните работи, в културни ведомства, в семейства със смесени бракове, а също и сред чуждестранни любители на българската словестност. Така стиховете на Балабанов, които според Петя Цонева имат космическо звучение, ще могат да напуснат и границите на България.
Издател и редактор на «Люлката на живота» е Иван Бунков, а художествен оформител големият наш художник Владимир Чукич. Те двамата преди време подготвиха и издадоха, смятаната за литуратурно бижу книга на Ивайло Балабанов, – «Небесен гурбетчия». Заглавието на сборника бе дадено от Иван Бунков, със съгласието тогава на автора, и остана като нарицателно за поета Балабанов. Именно заради това Петя Цонева е избрала този тандем да издаде и нейната «Люлка», и предлага да подготвят и двуезичната книга. И те вече са започнали.
За разлика от много поети Петя Цонева може да чете стиховете си не само разбрано и без да се спъва, а и фино и вдъхновено, така че с глас и интонация да осветява и неосветените кътчета на своето слово. Това го умееше и Балабанов. И тя, като него, разплака мнозина. Беше възвисяващо!
След всичко това беше много трудно да се разказват спомени за Балабанов, без да се съсипе възвишеното. Но Бунков успя, той ни представи оня малко позабравен, заради клиширане вече, Ивайло Балабанов. И той заживя пред всички със своята непокорна, буйна огнена същност. Бунков намери бързо допирните точки между светлата, възвишена изтънченост на Петя и неукротимия хухленски дух на Балабанов – това е метеорният дъжд от метафори, който те сякаш владеят, и безкрайната всеопрощаваща човечност, пред която и двамата коленичат! За това и Бунков се радва, че като член на журито за наградата на името на Балабанов е подкрепил точно Петя Цонева. Не знам дали ще се роди друг такъв поет, толкова близо като Петя до Ивайло Балабанов. Дай боже да се роди! – завърши Бунков.
Петя Цонева си тръгна радостна от срещата, с последната стихосбирка на Елица Мавродинова „Съм“, с книгата на проф. Христо Пимпирев «Антрактическият стопаджия» и с радостта, че се видя с много фенове от Фейбук. А Стоян Анадолиев, председател на читалището, изуми Петя като й рече, че „Люлката на живота“ заминава за Антрактида. Че ще влезе като електронна книга във виртуалната библиотека и като реална на рафта във филиала на кърджалийското читалище в българската база в Антарктида.
Те и полярниците са хора! И те има нужда от топлота и обич, които Петя създава!
Последвайте ни и във Facebook
