- Очакват друга подкрепа от властта, не китайски статуетки и грамоти
Интервю на Ваня ИВАНОВА
- Наближава 24 май. В навечериетона този празник имат ли самочувствие художниците и хората на изкуството в България?
- Кое му е празничното? Преди събирах дечица в двора на Керимовата къща да рисуват, оставаше им скъп спомен. Всяка година преди 24 май идват писма до Дружеството на художниците от общината и от областната управа с искане да излъчим един от нас за награждаване. После получаваме като ватрада една китайска статуетка и грамота. И толкова. Натрупали сме топове грамоти. Но за нас, да кажем, не е толкова важно. Обаче за учителите, които си скъсват нервите цяла година с деца. Не е нужно общината да коктейл за две или пет хиляди лева. По-добре да се даде едно пликче със сто лева, да се поощри труда, който полагат.
- Казваш, че училището е важно за всеки човек. То ли събуди у теб таланта в рисуването и музиката?
- Като всяко дете, рисувах още в детската градина. Рисувахме лалета, различни цветя, дървета. След това правихме изложби. Тогава получих и първите си награди. Така се започна. После продължих и в училище «Отец Паисий», където учих. Когато построиха новата сграда, бяхме вече 7-8 клас и завършвахме. Старата сграда беше превърната в пионерски дом тогава. На първият етаж една много свястна и търпелива преподавателка, Стефанова от Велинград, провеждаше курсове по рисуване. Тя ни подготви за изпитите в художествените гимназии в Казанлък и София. Рисувахме с молив натюрморти, кубове, перспективи, това което се изискваше на изпитите. От този курс влезнахме осем човека в художествени гимназии – двете близначки Галя и Милена Черневи, Георги Чаракчиев, аз… Никога няма да забравя тази моя преподавателка Стефанова. От ранна възраст ме завладя и магията на музиката. Четири години свирих на мандолина, след това минах на китара. С Георги Чаракчиев се събирахме да репетираме в задния двор на тяхната къща. Той закачаше едни капаци от тенджери и удряше върху кашони. А аз – на китара, свирихме парчета на Ролинг Стоунс и Бийтълс. Много се двоумях между рисуването и музиката, но надделя рисуването.
- Имаш сантименти към родното школо. Затова ли твои картини красят кабинети и зали в училището?
- Навремето групата на художниците организираше пленери. Повечето картини са рисуванипо времена на пленери. Дарявали сме работи на различни училища в Кърджали, Крумовград, Ивайловград и др. Само по такъв начин произведения на изкуството можеше да попаднат в училищата, защото те нямаха възможност да си ги закупят. Сред кърджалийските художници -дарители бяха и Станка Димитрова, Васил Василев, Георги Трифонов, Джими, които вече не са сред нас. Давал съм рисунки и литографии и по различни поводи и годишнини на «Отец Паисий».
- Участвал си и в реставрирането на знаковия за училището фриз «Апостолите на България» на Георги Трифонов, заедно с твоята съпруга Павлина.
- Безвъзмездно освежихме паното на Георги Трифонов за 100-годишния юбилей на училището и като знак на почит към автора. С Георги бяхме приятели, помагал съм му навремето за стенописа в училището в Крумовград. Важно е децата да растат в среда, където има изкуство. Радвам се, че учениците в «Отец Паисий» се отнасят с внимание към стенописа и го пазят.
- Какво те води в твоята работа днес? Наскоро отбелязахме Великден – оказва ли религията влияние върху твореца?
- Християнската религия е играла важна роля визкуството през вековете и изобщо в развитието на обществото. Важна е и за мен. Хората ме питат след като съм вярващ, рисувам ли икони. Не, не рисувам икони. Но това не означава, че не нося вярата в себе си. В България много пъти предлагаха вероучението да се въведе в училищата, но не се прие. Има обаче такива възрожденци като отец Николай Величков, който направи неделното училище в манастира «Свети Йоан Предтеча». Всички деца, които ходят в него се учат на вяра, труд и уважение към ближния, пеят, знаят къде да застанат в църквата и т.н.
- След успешната изложба в Банкя, открита преди дни, какво ти предстои в творчески план?
- Много добре се получи в Банкя. Сградата на Голямата балнеолечебница, известна като Царската баня, е прекрасна, реставрирана е наскоро и «носи» много изкуство. Поканиха ме отново за Коледа. На 20 май откривам изложба в частна галерия «Илина арт». Ще представя живопис и графики, 22 работи малък формат и 3 по-големи. Със съпруга на собственичката на галерията сме съученици от художествената гимназия и сме приятели. Май ми е натоварен месец.
Снимки: Ваня Иванова
Последвай ни във Facebook
