- Откриването е в 19 часа на 18 май в Регионалния исторически музей в Кърджали
Доц.д-р Деян Рабовянов от Търновския филиал на Националния археологически институт с музей към БАН ръководи проучванията на късноантичната и средновековна крепост край крумовградското село Храстово.
След двугодишна работа на обекта, откритите артефакти ще бъдат показани в изложба. Тя ще бъде открита на 18 май 2024 година от 19 часа в Регионалния исторически музей в Кърджали, с което ще бъде отбелязана Европейската нощ на музеите.
Интервю на Валентина ИВАНОВА
Деян Рабовянов
– За първи път ли показвате артефакти от археологическия обект край крумовградското село Храстово? Какво включва подготвяната изложба?
– Изложбата се организира от Регионалния исторически музей в Кърджали, тъй като материалите от разкопките са предадени в техните фондове. Тя отразява двугодишните проучвания, които проведохме в крепостта до Храстово. Ще се състои от постери с интересни снимки и витрини с най-ценните находки от експедициите. Ще покажем в пълнота резултатите от нашата работа. Колегата Милен Камарев, който е заместник ръководител на проучванията, ще направи презентация.
– Работихте на обекта през 2022 и 2023 година. Това първите разкопки ли са на крепостта?
– Крепостта в местността Язлъ дереси се издига на защитено от меандър на река Кесебир възвишение на 2 км северно от село Храстово. Преди нас не е била изследвана. Поради отдалеченост и труднодостъпност, е добре запазена. Датираме я към късната античност, V век, към времето на император Теодосий II. Изградена е за защита на местното население. Известно време след това не е ползвана и отново е възстановена през 14 век като резиденция на местен византийски аристократ. Открихме две кули, посторени в периода 1320-1330 година. Тогава са били гражданските войни, отслабили управлението и допуснали превземането на територията от турските нашественици. Крепостта просъществува до около 1365-1370 г., времето на завладяване на Родопите от османските турци. Намерихме интересни части от доспехи, брони, оръжия, стрели и религиозни предмети.
– Кои са основните открития, които правят крепостта интересна за учените?
– Миналата година открихме, че църквата, за която пише още проф. Иван Балкански през 70-те години на миналия век, наистина съществува. Дори установихме, че не е една, а са две. Първата е голяма късноантична, почти разрушена и върху нея, в наоса й е била изградена по-малка, средновековна, също лошо запазена. С втората вероятно е свързан откритият некропол с повече от 12 гроба, вкопани в скалата.
– С какво обектът край Храстово би бил привлекателен за туристите?
– Обектът е интересен, защото дава една историческа съдба, една историческа ситуация – превземането на Родопите от турските нашественици, падането на крепостта и т.н. Интересен е и с откритите паметници. На два от кръстовете имаше надписи. Най-забележителен е един от кръстовете, върху който има българско име, въпреки че надписът е на гръцки. Той гласи «Подарен от Драгота». Не знаем дали става дума за познатия от българската история болярин Драгота, живял в Мелник.
– Какви са перспективите, ще продължат ли проучванията на обекта?
– Резултатите от двугодишното проучване са много добри. Обектът придоби съвсем различен вид. Община Крумовград е осигурила средства за разкопки и тази година. Те вероятно ще започнат наесен.
– Само на средства от общинския бюджет на Крумовград ли разчитате или имате подкрепа и от държавата?
– Миналата година кандидатствахме в Министерството на културата и получихме държавно финансиране, което ни позволи да работим и през юни, и през есента. Съответно и резултатите бяха пропорционални. Тази година вероятно няма да получим подкрепа от Министерството на културата поради много ограничения бюджет, отделен за археологически проучвания в страната като цяло. Така че ще разчитаме само на средствата от община Крумовград. След третата година на разкопки, е време местната управа да предприеме мерки за социализация на обекта, за да може крепостта да се посещава от туристи. В момента тя трудно достъпна и всеки не може да стигне до нея. Трябва да се маркира, да се подготвят трасета и т.н.
– Казвате, че бюджетът за археологически проучвания е ограничен, но чуваме, че за Перперикон са осигурени половин милион лева за разкопки през това лято…
– Няколко обекта в страната получиха преференциално финансиране, може би с политическа подкрепа или други причини. Парите са в рамките на бюджета, но извън средствата, които се разпределят за археологически проучвания на конкурсен принцип.
Снимки: Калоян Чанев
Последвай ни във Facebook
