Радан Кънев е един от учредителите на «Демократи за силна България“, преди 20 години. От 2013 до 2017 г. е председател на партията. Депутат в 43-тото народно събрание. Депутат от Европейската Народна Партия (ЕНП) в току що приключилия мандат на Европейския парламент.
На 29 април се срещна със симпатизанти в Кърджали.
Интервю на Валентина ИВАНОВА
– Как изглеждат българските медии, гледани от Брюксел?
– В досегашния мандат на Европарламента участвах активно в работата по т.нар. Регламент за свободата на медиите, макар че не съм във водещата по темата Комисия по културата. Чрез колеги от ЕНП от други страни внесох доста изменения. Този Регламент е най-доброто, което можеше да се постигне, като се има предвид, че до момента не е имало никаква регулация. Той обаче е далеч от нуждите на държави със силно проблематична медийна среда като нашата.
Възприеха се текстове за прозрачност на собствеността, борба с концентрацията на собственост, редакционна независимост. Но спазването зависи от самата държава. В България също имаме подобно законодателство, но какво от това.
Създаде се Европейски борд, съставен от органи, подобни на нашия СЕМ, което, според мен, не е много добро решение. Хубавото е, че това законодателство ще се развива.
– Доколко Регламентът ще е задължителен за България? Трябва ли българското законодателство да се привежда в съответствие с него?
– Регламентът е законодателен акт, който и в момента е в сила и в нашата страна, има пряко правно действие. Но България трудно работи с европейските регламенти – вижда се и в регулаторните органи, и в съдилищата, и в други сфери. Дали ще произлезе нещо, е въпрос на вътрешнополитически усилия.
Темата за медийната свобода е един от ключовите ми лични приоритети. След като имаме законодателство, евродепутатите можем да упражняваме натиск върху Еврокомисията да следи за прилагането му в България.
– Докато чакаме европейските мерките да задействат в България, смятате ли, че политиците и обществениците трябва да показват несъгласието с политиката на някои медии и да последват примера на Соломон Паси, който отказа да участва в предаване на БНР заради Петър Волгин?
– Аз не съм приемал никога да участвам в предаване на Петър Волгин, без да вдигам шум, за да не обидя БНР като институция. Не е редно предаване в обществена медия да има открито пропаганден характер. А споменатият Регламент има един основен елемент, който гарантира независимостта на обществените медии.
В България „дъвчем“ от десетилетия темата. Виждаме, че независимост на медиите се постига трудно. Има пропуски в уреждане на работата на СЕМ. Обаче в тази политическа ситуация едва ли някой може да събере мнозинство за подобряване на това законодателство.
– Вие следите внимателно политическия живот у нас, какви са прогнозите ви за представянето на коалицията ПП-ДБ на изборите за национален парламент?
– Нашата коалиция – „Продължаваме промяната – Демократична България“ е в лоша изходна позиция и за двата избора. Задачата ни по време на кампанията ще бъде да мобилизираме симпатизантите си, да обясним колко е важно да се гласува. Ако хората, които искат смели реформи, модернизация на икономиката, свобода на медите, са пасивни, другата част от избирателите, доволни от ситуацията, ще надделее. Атаките напоследък не са срещу неколцина лидери, а са насочени срещу нашата демократична общност с цел да се намали влиянието й върху развитието на България.
– Ще удържи ли Европейската народна партия своите позиции след изборите на 9 юни, според вас?
– Очакването е ЕНП да запази позициите си на първа сила с около ¼ от евродепутатите. Очертава се ясна тенденция т.нар. крайнодесни – партиите вдясно от ЕНП, да имат засилено присъствие. Но не се отчита, че те са много разделени – в Европа няма консолидирана десница, която би могла да придобие силни позиции в следващия Европарламент. Това са отделни фракции, независими от групите. Те имат различно мнение по ключови въпроси. Например Групата на консерваторите най-силно подкрепя независимостта на Украйна. Там са полските и италиански консерватори. Най-крайните националисти – „Идентичност и демокрация“, където има и немалко антиевропейски партии, е дълбоко разделена. Има открито проруски като „Алтернатива за Германия“, например. Има и такива, които искат да се спасят от подобен имидж като Националния сбор на Марин Льо Пен във Франция. Тя отряза „Възраждане“ за членство в тази група.
– Вие отново сте кандидат за евродепутат, но сте на пето място в листата…
– Радвам се, че Никола Минчев е водач на нашата листа. Той е обединяваща фигура, човек, който се харесва от различни избиратели. Не е важно на кое място съм поставен. Листите се редят от лидерите, а резултатите се диктуват от гласоподавателите, които вече боравят добре с инстументариума на преференциите.
Последвай ни във Facebook
