Интервю на Валентина ИВАНОВА
- Поднесохте една класическа пиеса на зрителите в Кърджали – „Измяна“ на Харолд Пинтър. Как избирате драматургичните текстове?
- Особеният стил на Пинтър не е често предпочитан в днешния български театър. С директорката на Ямболския театър Диана Стоянова изчетохме много съвременни, непоставяни у нас пиеси, но не се спряхме на нищо. Сториха ни се прекалено ежедневни. Много трудно се намират нови текстове, затова посягаме към класиката. Само по себе си, непоставянето на класически пиеси, е престъпление. Някой трябва да го прави, за да могат младите хора да научават, че има и сериозна драматургия. Иначе, те не знаят, че съществува такава.
Буковска в „Измяна“ на кърджалийска сцена
- Но халтурата пълни залите… Как се приема класиката?
- Обнадеждена съм, като виждам пълните салони. И в Кърджали имаше много публика. Вероятно моето име и на Димо Алексиев привличат зрителя. Лаская се от мисълта да съм отгледала своя публика тук, защото съм идвала с други спектакли и те са се харесвали. Вече зрителите знаят, че като дойдеш, няма да им предложиш някоя пошла халтура. Актьорството се превръща в мисионерство. Истинското изкуство не е развлекателното, т.е. не се движи само в плоскостта на забавлението.
- Напоследък чуваме, че играете в Смолян, в Хасково… Май много пътувате…
- Тази година, мога да кажа, че е съпътствана с богат театрален урожай за мен, както преди няколко години имах много ангажименти в киното. От началото на годината имам три премиери на сцена: В Търговище участвам в „Капан за тъпаци“ – една прекрасна френска политическа сатира, която импонира на сегашното положение в България. Играем я с много голям успех, още повече, че е комедия. Както знаем, комедията е любимият жанр на съвременната българска публика. В Смолян играя в друга пиеса на френски автор – „Обичай ме!“ от Себастиен Тиери, с режисьор Анрдей Калудов. С това представление обикалям любимата ми Родопа планина. «Измяна» на Ямболския театър е последната, премиерата й беше на 15 април. С тази трупа правим заедно трета пиеса през последните 6 години. Мога да кажа, че харесвам директорката Дина Стоянова и екипа, допадаме си като отговорност към професията. Направихме и «Мъжете предпочитат да лъжат» на френския комедиограф Ерик Асус, която кърджалийската публика вече е гледала, и «Котка върху горещ ламаринен покрив». Тенеси Уилямс е учебник по театър и не знам защо спряха да се поставят негови текстове. За един актьор да играе в пиеса на Тенеси Уилямс, е стъпало в кариерата.
А иначе днешният български актьор е като тираджия – постоянно е на път. Аз съм навъртяла 15 хиляди километра от началото на годината. За да си работещ, са ти нужни много издръжливост и различни умения, освен актьорлъка.
С Димо Алексиев
- Вие сте сред най-запомнящите се актриси в българското кино. Снимате ли в момента?
- Това, което бях заснела през 2021 година, вече мина по кината – „С аромат на липа“ и „След сезона“. Единственото, което се забави, е гръцкият филм „Чуй ме“. Премиерата му беше на предишното издание на София филм фест. Голямото предизвикателство за мен беше да играя на гръцки, без да знам и бъкел от езика. В момента не снимам нищо.
- А телевизионни сериали не се ли задават? Още помним силните ви роли в „Откраднат живот“, а и в по-новия – „Лъжите в нас“. Не се ли подготвя продължение?
- За съжаление, определиха сериала „Лъжите в нас“ като много тежък и негледаем и не предвиждат продължение. Имах съсипващи сцени с Ириней Константинов. Играх сложна емоционално смазваща роля, подобна на Виолета Захариева от „Откраднат живот“. Докато снимахме, се разболях от Ковид. Това беше поредният филм, който ме промени завинаги.
Сега като не се появявам често на телевизионния екран, зрителят започва да ме забравя. Това е другата орисия на актьорството.
Снимки: Ваня Иванова
Последвайте ни и във Facebook
