- Надскачането на огъня на много места в Родопите се отнася към Великденските обичаи
Соня КОСТАДИНОВА, етнограф в Регионален исторически музей – Кърджали
Великден е най-големият празник за православните християни, който прославя прехода към вечността. Той е и символичното начало на новата пролет. Чества се в продължение на три дни и в миналото е бил свързан с редица обреди, целта на които е била да се спечели благоволението на висшите сили и да се осигури на членовете на семейството здраве, късмет, добра реколта…
Как се е празнувал Великден според старозаветните български традиции
В съботата преди Великден в християнските домове цари оживление. Жените точат баници и приготвят ястия с месо. Всички чакат богатата празнична трапеза след четирсетдневната постна храна. Там, където не са успели да боядисат яйцата, го правят в този ден.
Самият Великден или Влиден се празнува в продължение на три дни. Празникът започва в неделя сутринта с тържествената църковна служба. Всички се завръщат със запалени свещи в ръце и до Спасовден се поздравяват с “Христос возкресе”. По традиция всички младоженци и млади семейства задължително посещават своите кумове, като им носят бъклица с вино, великденски хляб и кошничка с червени яйца. Кумовете ги гощават и също им дават яйца.
На обед цялото домочадие се събира около празничната трапеза. На нея има печено агне, сърми, баница със сирене, обреден хляб. Най-възрастната жена прекадява ястията. Стопанинът разчупва хляба, като оставя част от него за следващите празнични дни. Трохите и парче от него се дават на домашните животни.
За разлика от някои чисто семейни празници, Великден е празник, който се споделя от цялото село, неговата най-силна изява е на мегдана, където и през трите дни звучи музика, веселие и смях и се играят прави и слядни хора с бавно и умерено темпо.
И млади и стари бързат да чукнат червените си яйца и да се поздравят весело с поредното оповестяване тържеството на вечния стремеж към безсмъртие. Всяка млада жена и мома е облякла най-новата си и най- хубава премяна, извадила е скъпи нанизи от жълтици и други накити, за да покаже своите умения, сръчност и усет за добра подредба и красота. Младите връзват люлки близо до неспиращото хоро и на тях се люлеят и децата и ергените и момите, че и младоженците.
В селата Горна крепост, Нановица, Татул
Сред населението от селата Горна крепост, Нановица, Татул, което изповядва мохамеданска ортодоксална или сектанска религия, магическото действие с огън се отнасяло към почитания почти до средата на ХХ век пасхален празник, наречен с турското име Паскерлегюн, Паскелле – турска транскрипция на староеврейското название на християнския празник Великден – Пасха. Огънят бил голям, палел се от хвойна, прескачал се обикновено от децата. В село Татул през него прескачали и стадата. Пасхалният обред с огън се съчетавал с обредно боядисване и разменяне на червени яйца (Горна крепост, Татул).
Вечерта срещу Паскеле турците имат обичай да палят огньове със слама
по високите места, откъдето се вижда цялата околност. Прескачат ги и наричат: „Бен илан гьормейм” (Да не видя змия). Това е магическото предохранително и стимулиращо здравето и плодовитостта действие. С пепелта от пасхалния огън ръсят мястото пред къщата за предпазване от змии. Паленето на огньове е традиция в селата Груево, Сярци, Горна Чобанка, Чомаково, в махала Читаци на Момчилград.
В Аврен, Дрангово и Долно Къпиново
Прескачането на огъня от младите се извършвало с очистителна и предохранителна цел против змии и бълхи и в селата Аврен, Дрангово и Долно Къпиново. Тези действия се обясняват с представата за змията като враг на човека, която напуща подземното царство на Благовец. Затова надскачането на огъня на много места в Родопите се отнася към Великденските празници.
Великден е празникът през който хората показват взаимното си уважение и зачитане, любов към ближния, извисяване на духа над всекидневните проблеми. Такива са основните идеи, заложени в този празник на добродетелите според вековните български традиции.
Великденските яйца са предназначени за подаръци на близки и роднини през празника и за великденската трапеза, но те са и основен обреден елемент във великденския празничен цикъл.
Великденски хлябове от Аврен и Камилски дол
Червеното яйце е свързано и с култа към слънцето – казва се, че грее като слънце.
Яйцето се възприема като символ на жизненото начало, на прераждането и на обновлението в природата.
В различните митологии – гръцка, римска, индийска, финска – яйцето се възприема като първоизточник на света. В индийските вярвания животът е произлязъл от златно яйце, което плавало във водата /слънцето/. Във финския епос Калевала се пее, че светът е сътворен от 6 златни и едно желязно яйце.
С течение на времето тези практики са усвоени от християнството и включени в неговата идеология. В обредната практика на българите Великденските яйца се приготвят по правило най-често в четвъртък и по-рядко на Велика сряда или в събота срещу Великден. По традиция приготвените яйца за Великден са два основни вида – боядисани в един тон (червено, жълто, зелено, синьо и др.) и рисувани, наричани „писани“, шарени, перашки, кадънки, китанчета и др.
В Източните Родопи са характерни боядисани яйца, украсени с различни листа или цветя при боядисването.
С тях се извършват редица обредни практики за предпазване на хора, домашни птици и животни, на посеви от болести, урочасване или зли духове и за продуциране на здраве и плодородие. Първото боядисване на яйце винаги е червено. Вярва се, че то притежава по-особена магическа сила, която може да предпазва и стимулира. С него стопанката потърква лицето на всяко дете като изрича богословия (или му бае) за здраве и жизненост: „Да си жив(а) и здрава(а), да си червен(а) като дядо Великден“. „Да си червен(а) като Великденско яйце“, „Да си здраво, бяло и червено“. В някои райони на страната с първото яйце потъркват и лицата на младите моми и невести. То се оставя на домашната икона. На Велики четвъртък следващата година по вътрешността му гадаят за бъдещето на дома и стопаните. На места първото червено яйце заравят на нивата на Гергьовден, за да я предпазва от градушка. Червено яйце оставят при бубите, за да предпазят от уроки. Типична великденска практика е залепването с прясна говежда тор или прясно тесто на черупките на червените яйца върху стените и под вратите на къщата и стопанските помещения, което има предпазващо и продуциращо значение.
Поставят се в темелите на новостроящите се къщи. За спиране на градушка се хвърля срещу дъждоносните облаци или се поставя на двора в обърнат към падащия град ръжен.
Има и лечебни практики с боядисаните яйца и по-специално червените – поставя се във вода, от която пие или се мие болният. Магическата предпазна сила на яйцето се пренася във водата и оттам – у болния.
Задължително спазван обичай от младите семейства в първите години след сватбата е разнасянето на червени яйца заедно със специално приготвените Великденски хлябове на кумовете, на деверите, на шаферите, на родителите на невестата.
Според народните предания червените яйца са камъчета зад кръста, които са обагрени от кръвта на Исус Христос.
Мария Магдалена боядисала червени яйца, символизирайки пролятата кръв и ги занесла на гроба. Разбирайки за възкресението на Христос тя ги раздала на децата. След като тръгнала из света да разказва за чудесата и изцеленията, Мария Магдалена отишла в Рим и подала на император Тиберий червено яйце с думите “Христос возкресе.” Оттам идва и традицията на Великден да се боядисват яйца и да се поздравяват.
Червеният цвят е символ както на христовата кръв, така и на зараждащият се живот, обновлението и плодородието. Яйцето се слага в люлката на новородено за да го пази от зли сили и лоши очи.
Последвайте ни и във Facebook
