- Готвят се за 100-годишния юбилей на своята църква „Свето Успение Богородично“
Ивайловградското село Покрован е единственото католическо село в Източните Родопи. Местните вярващи са последователи на източния обред в България и затова отбелязват Великден заедно православните християни. В храм „Успение Богородично“ служи една единствена монахиня – сестра Бернадета. Отец Клаудио Молтени посещава селото вече 20 години, обикновено по празници.
Интервю на Валентина ИВАНОВА
- Как си обяснявате, че католическата общност в Покрован се е съхранила толкова години?
- Обяснявам си го със силната вяра в Бог на местните. Наистина тук живеят предимно възрастни хора, които намаляват всяка година, но ги крепи силната вяра. Голям пример за всички е и единствената монахиня – сестра Бернадета, която помага на бабите, дава им надежда в трудния живот. Дошла е в Покрован още през 1967 година. Тогава е имало и друти монахини, но са си отишли, останала е само тя. Нашата църква е центърът на селото и дава сили и кураж на хората тук, които живеят тежко. Важно е храмът да е винаги отворен, да има редовно литургии, особено по празниците. Да има някой като сестра Бернадета, да покани хората да влязат в църквата за молитва. Знаете, селото е бедно, няма поминък, но хората живеят добре, помагат си. Докато ние можем, църквата ще бъде отворена, ще има някой да се грижи за духовното. Хората да дойдат, да чуят една добра дума. Да бъдем здрави духовно, това е най важното, после е материалното. Нашата католическа организация организация „Каритас“ се грижи много за хората тук. Много време поддържаше кухня, която хранеше възрастните хора. Тази година я затвори, сега носят храна от Ивайловград, а „Каритас“ подпомага финансово на 20 души, дава половината от таксата от 70 лева, защото хората нямат финасови възможности.
- Как ще посрещнете Великден? Ще дойдат ли много хора в храма?
- Аз съм в Покрован от Велики четвъртък до Светъл понеделник, ще служа по време на Възкресенските празници. От София изпратиха сестра Йосифа, Тя е по-млада и ще помага на Бернадета известно време. За големите празници, особено за Великден, винаги си идват много хора, които работят в градовете, синовете и дъщерите на местните баби. Става много весело. Така е и през лятото. Селото се напълва, децата идват да си карат тук ваканцията, възрастните – отпуската. Предпочитат селото, защото е много спокойно и прекрасно място.
- Предстои 100-годишнината от изграждането на храма „Успение Богородично” в Покрован. Как ще я отбележите?
- На 17 август ще отбележим юбилея. Това, което предлагаме, е отново да се издаде книгата за историята на село Покрован. Първото издание вече е изчерпано. Неин автор е доц. д-р Георги Граматиков, покрованец, който живее в Хасково. Там той разказва как първата църква е била запалена от башибозука и е изгоряла заедно с хората вътре през 1913 г. Днешната е построена на нейното място. За нас е важно, че тази църква е била посетена от апостолическия нунций в България монсеньор АнжелоРонкали през 1925 година.
На самия 17 август ще има тържествена литургия с участието на монсеньор Христо Пройков, епископ на епархията „Свети Йоан XXIII“ за католиците от източен обред в България, и може би на неговия приемник. Той вече е избран, но още не е ръкоположен. Това е отец Петко Вълов, досега енорийски свещеник в Ново Делчево.
Очакваме да дойдат много католици, свещеници, монаси и монахини от всички райони на България.
Ако успеем, ще направим курбан за всички, които ще уважат празника. Всеки ще получи подарък – малка книжка със снимка на църквата и няколко молитви. Вече се работи по нея.
Последвайте ни и във Facebook