Една кърджалийка превърна строежа на гробищния параклис в кауза на живота си

• Величка Ангелова години наред събира дарения и на 8 ноември 1999 година пловдивският митрополит Арсений освещава новия храм

• В „Свети Архангел Михаил“ виси полилей от кабинета на Тодор Живков в Бояна, дар от проф. Божидар Димитров

Валентина ИВАНОВА

Години наред кърджалийци, които изпращаха свои близки и познати в техния вечен път, се срещаха една дребна крехка женица в параклис „Свети Архангел Михаил“ в общинския гробищен парк на Кърджали Малцина обаче знаеха, че тя не само продава свещи, а е главният инициатор и основен двигател в събирането на средства и построяването на храма.

Величка Ангелова е потомка на бежанци от Беломорска Тракия. Родът на майка й е от Чобанкьой, а на баща й – Дерекьой. Напускат родните места и стигат чак до остров Крит. Там ги намират френски офицери и им предлагат френско гражданство. Те обаче отказват, а решават да се върнат в България. Дядото на Величка е убит от гърци на кораба и тялото му хвърлено в морето, та той си няма гроб.

Ангелова е родена през 1946 година в кърджалийското село Опълченци, където завършва основното си образование. Баща й работи във флотационната фабрика на ГОРУБСО. По време на войната, отива на фронта, воюва на Драва. Майка й е започнала в тютюневия монопол, но се пенсионира в тубдиспансера. През 1953 година семейството се мести в Кърджали.

След като дипломира престижния тогава строителен техникум, решава че това не е нейното поприще и завършва Икономиката. Работи като счетоводител до 10 ноември 1989 година. Тогава решава да си регистрира своя фирма. В един гараж по пътя към гробищата започва да продава цветя, свещи и други атрибути, необходими при погребения.

Междувременно става една от учредителките на Отечествената партия на труда /ОПТ/ в Кърджали. На едно от заседанията през 1995 година се обсъжда възможността в града да се изгради нов християнски храм. Умуват той да е на входа на Кърджали, където днес е скулптурата на Орфей. После се ражда идеята за параклис на гробищата. Създава се инициативен комитет с председател Величка Ангелова и членове Христо Григоров, Илия Радов и Петър Борисов. Когато започва реалната работа по проучване на възможностите, тя се оказва сама в преследване на каузата. Помага й само колегата Илия Радов. Той съдейства да се намери камбана, защото по онова време брат му работи в предприятието „Вторични суровини“ в Горна Оряховица. Като почит към неговата дейност, днес той е погребан близост до храма.

За да тръгне каквато и да е дейност за изграждане на нова черква, трябва местен свещеник да заяви пред Митрополията необходимостта от нея и да чака  разрешение от владиката. Отец Боян Саръев написва писмо до дядо Арсений. С него Величка се изправя пред митрополита в Пловдив и получава неговата благословия.

Главният архитект на община Кърджали Александра Георгиева определя терена за бъдещото строителство. Проектът за храма „Свети Архангел Михаил“ е  дарение от арх. Добрина Бечева и колектив инж. Марушка Каринкова, инж. Румен Черешев, инж. Ангелина Атанасова, инж. Васил Бобеков, Кина Илиева и Мария Димитрова. Финансовата сметка показва, че ще са нужни около 50 хиляди лева. Откриват банкова сметка, а Величка тръгва от човек на човек, от фирма на фирма и от град на град. Раздава бележки с изписаната сметка, пари на ръка не взема. С приятелка обикаля из Хасково, но само един арменец привежда 5000 лева за каузата.

За кратко Величка е касиерка в „Тютюнева промишленост“. Разрешават й да постави кутии за дарения. Виждат как бедните хорица – и българи, и турци, и цигани – пускат левчета, помагат повече от заможните фирмаджии.

Полилеят от кабинета на Тодор Живков

В продължение на две години събраната сума е много малка и колебанията на Величка, че ще се справи, се увеличават. Започва да обмисля варианта да се откаже и да предаде парите на инициативния комитет, който тогава се е заел да строи черква в квартал „Възрожденци“.

Една нощ сънува висока красива жена с дълга дебела плитка, облечена в тракийска носия. Категорично й заявява: Не се отказвай! Подписвай договора, парите ще се намерят! Величка се събужда плувнала в пот. Зачудила се: ако е Света Богородица, защо е облечена в българска народна носия. На другия ден споделя със своя вуйчо. Той я убеждава, че жената от съня е нейната баба Калина. После й разказва интересната история за една икона, открита в нива, близо до днешната черква „Свето Успение Борородично“. Божията майка се явява на Калина и поръчва да разкопаят и намерят иконата, но близките не й обръщат внимание. На третия път вземат на сериозно видението и намират закопаната  иконата, която днес краси храма в Гледка. А на мястото, където я откриват, Калина построява първия параклис, много преди да изградят сега съществуващия храм.

Будната тракийка приема като знамение историята на видната си баба и събира кураж да  продължи богоугодното си дело. Сключва договор с фирма „Устра“. Първата копка се извършва на 8 ноември 1995 година от отец Боян Саръев и енорийския свещеник отец Иван Бонев. Строежът продължава три години.

Проектът е дарение от арх. Бечева

Величка стига и до Емил Велинов, шеф на Комитета по вероизповеданията. Среща разбиране и получава средства и от там. Води стриктна документация, знае се всяко постъпило левче откъде е дошло. Отделен списък води на хората и фирмите дарили материали и труд. Мебелното предприятие „Бреза“ изработва  прозорците безвъзмездно, ГОРУБСО – остъкляването, друга компания прави покрива. Фирма „Гаспар Годо“ с управител Папратилов дава дървен материал. По стечение на обстоятелствата Папратилов по-късно е първият опят покойник в новоизградения храм.

Като добра счетоводителка инициативната кърджалийка приспада даренията от първоначалната финансова сметка. Така, след  заплащането към „Устра“, й остават средства за обзавеждане. Дава 1000 лева за изработване на Христо Ангелов за да изработи иконостаса. Току що завършилата ученичка от СУ „Владимир Димитров – Майстора“ – Даниела от „Веселчане“ – изписва иконите, не иска пари за своя труд.

Неуморната родолюбка получава подкрепа и от историка проф. Божидар Димитров, тогава директор на Националния исторически музей, с когото се познава добре. Той идва често в Източните Родопи, тъй като е кандидат за депутат от Кърджалийски регион. Професорът идва като вещо лице в окръжния съд и дава за каузата получените хонорари. По-късно дарява на новоизградения храм един от полилеите, красил кабинета на Тодор Живков в дом 1 на резиденцията „Бояна“.  По стечение на обстоятелствата проф. Димитров заема същия кабинет през 2001 г.

Проектът е дарение от арх. Бечева

Верният съратник на Величка Илия Радов се заема с осигуряването на камбана. По онова време брат му работи в предприятието „Вторични суровини“ в Горна Оряховица. Оказва се, че когато им предават в пункта камбани, не ги дават за претопяване, а ги запазват. И имат налични шест. Величка и Илия вземат автомобил от „Тютюнева промишленост“ и заминават за Северна България. Решават да купят и шестте камбани, още повече че от фирмата им ги продават на цените на вторични суровини. Монтират едната на параклиса, а останалите Величка прибира на съхранение в дома си. Като почит към неговата дейност, днес Илия е погребан в близост до храма.

Не след дълго идват хора от ОЦЗ. Металургичното предприятие тъкмо е приключило ремонта на параклиса „Свети Дух“, близо до завода. Липсва му само камбана. Готови са да закупят една от камбаните. Величка обаче им я дава без пари. После вижда, че от фирмата са направили дарение по сметката на „Свети Архангел Михаил“. Една камбана дава и на отец Карамфил за параклиса в Момчилград.

Историкът проф. Божидар Димитров, който също научил, че са останали камбани, поискал три за храмове в Благоевградско.

Така всичките шест камбани влезли в употреба. Когато през 2012 година открадват монтираната в гробищния параклис, се оказва че няма резервна. Тогава неуморната Величка отново тръгва в акция и успява да намери една в Пирдоп, дори я получава като дарение от тамошния медодобивен комбинат.

Храм „Свети Архангел Михаил“ е осветен тържествено на 8 ноември 1999 година от Негово Високо преосвещенство Арсений, Пловдивски митрополит. От общината никой не присъства, но пък за сметка на това идват стотици кърджалийци. Мнозина поздравяват Величка. Тя е най-щастлива, защото е завършила успешно делото на живота си.

Последвайте ни и във Facebook