-
Скоро знаменитият актьор ще ни гостува с «Комедия за тенори», поставена за първи път у нас
-
Посрещнаха ни с отворени обятия, спомня си той времето през 2003 година
Калин Врачански е роден в Червен Бряг, но завършва гимназията в Роман със специалност „Банково дело“. През 2003 г. се дипломира в НАТФИЗ, в класа на проф. Здравко Митков. Сред най-известните му театрални роли са тези в спектаклите „Парижката Света Богородица“, „Смях в залата“, „Ревизор“, „Гарванът“, „Госпожица Юлия“, „Бел Ами“, „Тютюн“. Телевизионните зрители го познават и от сериалите „Стъклен дом“, „Патриархат“, „Забранена любов“, „Дървото на живота“, „Господин Х и морето“ и „Братя“.
Любителите на театъра в Кърджали ще имат възможност да го гледат в спектакъла „Комедия за тенори“ на 8 март.
Интервю на Ваня ИВАНОВА
– Как се случи така, че се озовахте в кукления театър в Кърджали през далечната 2003 година, а сте драматичен актьор?
– Да, не съм куклен актьор. По онова време проф. Румен Рачев беше поканен да възстанови куклената трупа в Кърджали и беше събрал вече група от свои студенти, но му липсваше едно момче. Тогава се обърна към мен. Познавахме се още от ВИТИЗ, а аз в онзи момент бях приключил с казармата и нямах предложения в театъра. Поколебах се дали да приема, защото нямах никакъв опит с кукли. Професорът обаче ме окуражи, обеща да ми помага и ме научи как да държа куклите. За мен беше непонятно как ще хвана предмет в ръката си и той ще оживее. Така се оказах част от трупата.
От постановката „Български народни приказки и песни“
– Работили сте 5 години в кукления театър. Как един драматичен актьор се адаптира към куклените роли?
– Това беше първото ми работно място. Като драматичен актьор, не ми беше много лесно да се адаптирам при куклите, защото все пак самата фантазия е доста по-различна, похватите са други. Куклените спектакли са много по-отворени за невероятни неща, които се случват на сцената, докато в драматичния спектакъл всичко е малко по-рационално. Отне ми време да превключа, но колегите ми бяха страхотни и много ми помагаха. Самият проф. Румен Рачев ни подтикваше да работим с въображението. Смятам, че се получи, имаше някои доста емблематични представления. Бяхме много хубава и силна трупа, печелихме награди от различни фестивали и форуми. Не съжалявам за времето си в Кърджали.
– Какво е останало в спомените ви от годините в Кърджали?
– Всички в града бяха с отворени обятия към нас и всячески се опитваха да ни помагат. Много се радваха, че една трупа от десетина човека току що завършили студенти, млади актьори пристигаме в техния град и започваме да създаваме прекрасни спектакли, за които се заговори в цяла България.
Постановката на „Малката фея“
– Станахте много известен години след Кърджали от телевизионния сериал «Стъклен дом». Как ви се отрази славата на един от най-успешните млади актьори?
– Не се вземам на сериозно в живота, но приемам работата си много сериозно.
– Предстои ви гостуване в Кърджали със спектакъла «Комедия за тенори» – пиеса, която се поставя за първи път в България.
– Това е една много приятна и забавна пиеса. Зрителите ще видят един застаряващ световно известен тенор, който се опитва да се справи с възрастта и конкуренцията. Забавно е през какво преминават той и другите герои. Разбира се, няма как да изказвам повече от кухнята на самия спектакъл, за да бъде достатъчно интересно на зрителите. Уверявам всички зрители, че ще останат доволни.
Проф. Румен Рачев подарява на Калин Врачански куклата му от театъра в Кърджали
– Казвате, че пиесата е за залязваща звезда… Страхувате ли се от този момент в действителността, в кариерата ви?
– Може би това е съвсем естествено за актьорите, да изпитват подобни страхове. За щастие, мисля, че съм далеч от това време, но може и при мен да се случи така. Въпросът е човек да е подготвен, да знае, че в даден момент няма да бъде толкова търсен, няма да бъде толкова обичан. Трябва някак си да приема възрастта съвсем нормално – това е естественият ход на живота.
– Различава ли се публиката в столицата и тази в по-малките градчета?
– В София многото представления, които хората имат възможност да видят, правят публиката пренаситена и понякога по-капризна. В другите градове, тя е по-топла и приема по-добре самите спектакли.
– Има ли роля, която не бихте могли да го изиграете?
– Със сигурност не мисля, че мога да изиграя всичко. Едни неща ми се отдават по-добре, други – не. Предполагам, че има роли, в които други актьори биха били много по-добри от мен. Затова имаме толкова наградени артисти, изпълнили блестящо дадени роли.
– Смятате ли, че в България прекалено се залага на красивите актьори, на външността им?
– Мисля, че вече тази тенденция отдавна е отминала. На сцената, на големия и малкия екран вече има такова разнообразие от лица, външности, възможности. Именно затова е толкова пъстър света на изкуството. Да бъдем ограничавани в дадени рамки не е добре.
– Какво трябва да се случи, за да играете и в постановка на Кърджалийския театър
– Първото е поканата. Второто е възможностите, които имаме двете страни – и самия театър и мен. Кога и как би могло да се получи подобно представление? Въпрос на стиковане на програмите.
– Вие не сте роден в този край на страната, а твърдите, че обичате да слушате родопски песни. Защо?
– Тези песни са много чувствени, зареждащи и емоционални и ме докосват по някакъв начин, много ги обичам. Когато пътувам на дълъг път, ми е приятно да ги слушам.
Последвайте ни и във Facebook
