Валентина ИВАНОВА
Една ивайловградчанка предизвиква фурор на кулинарно изложение в италианския град Торино. В страната, известна с тестените си изделия, признават българската трахана, произведена от Теменужка Матева в село Плевун. Специалисти-ферментатори от 128 държави се обзалагат, че нейният безглутенов квас няма да кипне и ахват, когато това се случва. Майсторката от България демонстрира продукта пред стотици посетители на фестивала. За десетина дни от там преминава поток от милиони хора.
Всичко започна преди години, когато станах баба, разказва Матева. Замислих се какво ще оставя като наследство на моя внук и реших да възродя производството на домашна трахана. В нашия, ивайловградския, край тя винаги се е правила с булгур, брашно и квас. Приготвяли са я наесен, за да имат закуска през цялата година. Бързали са да я изсушат, докато времето е слънчево и топло, а и за да се получи ферментацията.
Процесът е дълъг и доста трудоемък. Започва се със събирането на билките. Те са от региона, често се намират по дворовете в селото. Ферментират с бобови култури като нахут, ръж, фасул, царевица и др. Със зърната и билките се прави първата ферментация – заготовката за кваса.
Когато извлекът от квас е готов, се прави вторична закваска с добавяне на брашно. Накрая се премесва. Искат се здрави ръце за месене, за претриване – всичко се прави ръчно, обяснява майсторката.
По оригиналната рецепта се влага брашно от лимец и булгур от лимецово жито.
Базата ни е в Плевун, селото на мъжа ми. Аз съм от съседното Железари. В района от години се отглежда лимец. Има мелница и ние вземаме лимецово брашно от там, от производителите. Напоследък, за да разнообразим продукцията, правим трахана със зеленчуци, с шафран, с манатарки.
Много бях научила от моята баба, но нямах запазени писмени рецепти. Знаех какви билки ми трябват и къде да ги намеря. Най-трудно се сетих за хмела. Помнех как изглежда, но като деца го наричахме „обички“. Започнах по спомени и по усет и полека-лека нещата взеха да ми се получават, признава Матева.
Днес българската трапеза е модерна и предимно насочена към бързото хранене. Животът е динамичен и повечето хора дори не знаят кои са типичните и традиционните ястия, завещани ни от предците. Главната цел на майсторката е траханата да се върне на българската трапеза. Иска да разпространи начина й на приготвяне и да запали все повече от днешни домакини да си я приготвят и да я предлагат на семействата си.
Макар че е социален работник, Теменужка Матева прекарва много от времето си в Плевун, където произвежда ценната храна. Често я канят на различни фестивали из страната, където демонстрира своя майсторлък. Навсякъде интересът към трахана е изключителен. Така я открили от световната организация Slow food. Доц. Десислава Димитрова, която ръководи българския клон, я определя за техен представител за Ивайловград. С помощта на Slow food през 2020 година Теменужка успява да замине за Италия и да участва в тамошния фестивал.
Сега умува да отвори работилница, където да провежда обучения, дегустации и различни събития. Ще предлага и от своята продукция, както го прави и сега. Но количествата са ограничени, защото всичко се прави на ръка.
Затова предпочитам да запаля повече хора да си произвеждат сами трахана, така ще им е по-сладка, категорична е Матева.
Последвайте ни и във Facebook
