Как Георги Димитров се появи в Кърджали, как си замина и какво остана след него

• За откриването на паметника на 17 юни 1980 г. пристига Цола Драгойчева, член на Политбюро на Централния комитет на БКП

• С премахването му се захваща Петър Бояджиев, заместник-кмет на Кърджали и на 19 март 1992 година го сваля от пиедистала

• Черните пилони остават в центъра на града. Подхващат се кампании за преустрояване на мястото, постъпват много предложения, някои и екзотични, но всички изискващи солидни финансови средства

 

Валентина ИВАНОВА, Ваня ИВАНОВА

Първата копка за паметник на Георги Димитров в Кърджали е направена на 16 юни 1972 година, в близост до новостроящия се театър.  На ритуала по този повод реч държат кметът Петко Калчев и скулпторът з.х. Стою Тодоров – автор на проекта, изготвен с участието на архитектите  Мария Милева и Георги Берберов. Предвидено е фигурата на Вожда да е от бронз с височина 6,50 метра. Зад нея да се издигат 6 внушителни стоманобетонни пилона, облицовани с черен гранит, символизиращи затвора „Моабит“, където е превивал обвиненият в подпалването на Райхстага. На тях е трябвало да се поставят барелефи, разказващи за живота на героя от Лайпциг, но те така и не виждат бял свят нито за откриването на паметника, нито по-късно.

В държавната приемателна комисия влизат проф. Любен Димитров, доц. Илия Илиев и з.х. Димитър Бойков.

Тържественото откриване на композицията става на 17 юни 1980 години. От София специално пристига Цола Драгойчева, член на Политбюро на Централния комитет на БКП. Посрещната е от Георги Петров, окръжен лидер на Партията, Димитър Гогов, председател на Окръжния народен съвет, и кмета Димитър Милев. Датата не е избрана случайно. Тогава в Кърджали се провежда републиканска среща на 103 трудови колектива, носещи името на Димитров. На нея обявяат, че Оловно-цинковият завод в града вече ще носи името на комунистическия вожд.

Знамена, венци, войници и пионерчета са ангажирани в церемонията по откриването на най-големия към онзи момент паметник на Георги Димитров в България.

 

ДЕМОНТАЖЪТ

За премахването на паметника на Георги Димитров в архивите се останали две решения на общинската власт. Едното е взето от Временната управа, оглавявана от Милан Миланов. След него не настъпват никакви действия. По-късно и първият демократично избран местен парламент гласува демонтажа.

С премахване на бронзовата фигура се захваща Петър Бояджиев, заместник на кмета Исмет Саралийски. Известен антикомунист, чийто баща е лежал в лагера Белене, той влиза в управлението като представител на СДС. Приема задача присърце и мобилизира специалистите в общинското предприятие БКС с директор Стойчо Търпанов.

Демонтажът започва при усилена полицейска охрана, тъй като се стичат десетки недоволни граждани, които освиркват и обиждат работниците и специалистите, ангажирани със събарянето на скулптурата. То обаче се проточва с дни.

Първият опит на 14 март 1992 година завършва с неуспех. При монтажа на фигурата по-рано е използван 20-тонен кран, с какъвто общината не разполага при свалянето на фигурата. Използва се 16-тонен, който се огъва под тежестта на Вожда. Петър Бояджиев обаче не се огъва –  влага всичките си усилия, за да свърши работата. Намира и по-голям кран, който на 19 март вдига фигурата на Георги Димитров и я сваля от пиедестала. По-късно тя напуска центъра, за да не стане обект на посегателства от търсачите на ценни метали. От тогава до момента Вожда се съхранява в двора на Регионалния исторически музей, под специален навес.

Така Кърджали се разделя с паметника, поставянето на който е струвал 2 милиона лева стари пари, а демонтажът – 10 хиляди лева.

 

МЯСТОТО ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ 32 ГОДИНИ

Черните пилони обаче не са премахнати, остават в центъра на града, за да напомнят за мрачното минало. Многократно през годините се подхващат кампании за преустрояване на мястото. Постъпват редица предложения, някои от които доста екзотични, всички изискващи солидни финансови средства.

Валят идеи за изграждане на паметник на Капитан Петко войвода, на Васил Левски, на Симеон Велики, на Орфей….

Едни граждани искат там да се обособи зона за изразяване на свободното мислене – нещо подобно на лондонския Хайд парк. Художници и архитекти умуват за изложбена зала от стъкло и метал, нещо като пирамидата на парижкия Лувър.

Кметът Хасан Азис веднъж предлага да се направи лятна естрада. Друг път му хрумва да се издигне паметник на Свети Георги Победоносец, уважаван и от християни, и от мюсюлмани. Говори се, че идея му е дал самият Ахмед Доган при едно от посещенията си в Кърджали.

Шест месеца продължава публичният дебат и накрая комисия от художници, духовници, архитекти и общественици с председател арх. Станислав Луков дава зелена светлина за светеца. Градоначалникът отнася макет, изработен от арх. Сейфетин Шекеров – Сефо, в Пловдивска митрополия за одобрение. И Владиката Николай, и главният мюфтия Мустафа Хаджи дават своята благословия. Оказва се обаче, че за реализацията на идеята към онзи момент – 2010 година – няма пари и трябва да се събират дарения. Така Свети Георги не се появява в Кърджали.

 

Председателят на фондация „Истикбал“ /Бъдеще/ и бивш депутат във Великото народно събрание Нуредин Мехмед излиза през 2013 година с предложение на пилоните да се изобразят елементи от азбуката и други символи на нацията и държавността.

Друг кърджалиец – Веселин Банчев – пък входира идеен проект, според който върху един от пилоните да се постави медальон-печат, по-известен като Амулета на Орфей.

Общинската власт така и не намира време и средства да обяви архитектурен конкурс и да реши веднъж завинаги въпроса със социализацията на невралгичното място.

Докато управниците се наумуват, младите хора губят търпение. През 2013 година те настояват пред кмета на мястото, което са нарекли „Гладкото“, да бъдат монтирани съоръжения за скейтборд. Но политиците отново започват дебати, тръгва се към широко обществено обсъждане.

 

От ГЕРБ предлагат да се направи паметник на Светите братя Кирил и Методий, бившият кмет Милан Миланов иска фитнес стрийт, кметът се връща към старите си намерения за трибуна на културни прояви. И всичко отново потъва в небитието.

Едва през август 2021 година, под натиска на младежи, в близост до пилоните се изгражда скейт площадка, която си е там и днес.

Една от последните реализации на предишния кмет Хасан Азис, свързана със зоната пред стърчащите пилони, е осемметров светещ ангел. Той грейва със своите 18 хиляди лампички за първи път преди Коледа през 2020 година. Новата придобивка се оказва най-голямата светеща фигура, монтирана по празниците в България към онзи момент. Ангелът на Кърджали е част от украсата на града и през следващите две години.

По време на предизборната кампания през октомври 2023 година кандидатът за кмет Ерол Мюмюн «изскача» със своя идея за облагородяване на пространството. Смята да направи там зона за младежи, майки и малки деца, включваща и съоръжения за отдих и спорт. Споделя намеренията си с Делян Пеевски, тогава съпредседател на парламентарната група на ДПС, дошъл да го подкрепи в местните избори. Той му обещава да осигури средства за целта.

 

Щом сяда в кметския стол, Ерол Мюмюн премахва светещия ангел от Коледната украса на града. На негово място са поставени дървени арки с лампички.

Стълбите пред черните пилони и днес се ползват от талантливите деца на Кърджали като импровизирана и необорудвана сцена на открито.

 

 

Снимки: Държавен архив-Кърджали, архив Нов живот, лични архиви

Последвайте ни и във Facebook