Той е само на 13 години, а вече е издал първата си стихосбирка – „Млада поезия“. Живее в село Хухла, известно като гнездо на поети. Учи в СУ „Христо Ботев“ в Ивайловград.
През декември 2023 година участва в националното състезание по творческо писане „Аз мога тук и сега“ в Девин, като спечели първа награда за поезия сред 200 участници от цяла България.
Интервю на Валентина ИВАНОВА
– Как се чувстваш като поет, издал вече книга? Кажи ни повече за „Млада поезия“.
– Когато получих едно малко кашонче с екземпляри от първата ми книга, се почувствах изключително щастлив. Усещането е веднъж в живота. В „Млада поезия“ са включени 24 стихотворения, подбрани от издателство „Многоточие“, с което ме свърза поетесата от Габрово Петя Цонева, носителка на голямата награда от първия конкурс за поезия „Ивайло Балабанов“. Те сбъднаха мечтата ми. Преди не съм изпращал мои стихове на вестници и списания. Участвал съм в конкурси, където оцениха високо творбите ми. Темите на моите стихотворения са разнообразни. Обичам символиката, когато един предмет може да означава повече, а няколко малки неща, подредени в една картина, дават по-цялостна представа. Имам стихове и на любовна тема, и посветени на първите учители. Включена е и една поема за майката.
– Толкова си млад, та чак ми е неудобно да те питам откога пишеш?
– Още щом се научих да чета, се влюбих в четенето. Често ходих в село Славеево, при баба и дядо, родителите на майка ми. Леля ми работеше в библиотеката там и станах най-редовният посетител. Още в първи клас се пробвах да пиша стихове. Макар в началото да не ми се получаваха много-много, първата ми учителка Маргарита Чичева откри таланта у мен и ме насърчи. Силно ме окуражи и преподавателката ми в V и VI клас Златка Матева. Тогава написах и по-качествените неща, някои от които влязоха в първата ми книга. Тя ми даваше критично мнение, помагаше ми да редактирам и да правя стиховете си по-благозвучни. Семейството ми също винаги е заставало зад моите поетични начинания. Благодарен съм на всички, които са ми помагали и са вярвали в мен. Един да го нямаше – аз нямаше да съм това, което съм сега.
Димитър след конкурса в Девин
– Как се приемат в училище твоите занимания? Съучениците ти проявяват ли интерес към поезията или се чувстваш като „бяла врана“?
– Моите връстници нямат интерес към поезията и като цяло към книгите. Днес децата сякаш отказват да прочетат и научат повече, камо ли да се задълбочат в нещо. По-скоро искат да си запълнят времето. Не се вписвам много, много. На представянето на книгата в читалището в Ивайловград, бях поканил всеки един от съучениците си, но дойдоха малцина.
– Семейството ти се заселва в Хухла преди 4 години. Как ти се отрази атмосферата в това село, станало известно като гнездо на поети?
– Преди 4 години семейството ми се премести от Ивайловград в Хухла, тъй като корените на баща ми са от това село, а той се занимава със земеделие. С мама са харесали много селото и са купили къща. Наистина има нещо във въздуха на Хухла, че се раждат толкова поети! Харесвам спокойствието, което намирам в него. Когато към в града, търся спокойствие, но е трудно да се изолирам. На село и да не искаш, си изолиран. Това ти дава възможност да спреш времето, да мислиш по-ясно. А напролет, когато цъфнат бадемите, селото става приказно розово и красиво. Вдъхновяващо е.
– Сигурно четеш много поетични книги? Имаш ли любим поет?
– Харесвам и фантастика, но предпочитам поетичните книги. Чел съм стихосбирките на Ивайло Балабанов, който е роден в Хухла. Те са много силни, съвременни и може да се каже, че той ми е любим поет.
– С какво друго ти харесва да се занимаваш?
– Играя шах. Гледам филми – предпочитам хорър и американските сериали за живота на фермерите. Слушам класическа музика, опери, произведения за цигулка и пиано. И тук също не се вписвам, около мен се слуша предимно чалга. Много исках да свиря на пиано, дори тръгнах на уроци, но времето не ми стигаше и за ученето, и за другите ми занимания. А и поезията надделя.
С първата си учителка Маргарита Чичева
– Вече трупаш ли материал за следваща книга?
– Сега пиша с още по-голям ентусиазъм. Сигурен съм, че ще издам и втора книга. Подготвям и един фантастичен роман, и един разказ, с който ще участвам в конкурс. Самото писане ми харесва, но най-вече писането на поезия.
⬇️Последвай ни във Facebook⬇️
Браво Мите продължавай да следваш мечтите си и никога не се отказвай