Работил съм с много фотографи в „Нов живот“. Но с Младен ми беше най-лесно. Мълчим си преди репортажа. Или преди срещата с човека, когото трябва да обрисуваме в очерк. Или преди веселбата в някое село, например, в която трябва да се гмурнем и да „извадим“ от нея събитие. Влизаме в суматоха незабележими. Хората не усещат кога аз „записвам“, а аз не вадя тефтер, кога Младен снима. Усмихнат, ведър, общителен, той е желан във всяка компания. Той вдига обектива тихо и неочаквано като снайперист. На другия ден, сутринта, на бюрото в редакцията, ми мята готови само две-три снимки. Няма какво да избирам – всички са в десетката.
Младен Савов имаше, има я и сега, дарбата да не илюстрира, а да доразвива темата. Обхваща онова, което аз съм безсилен с думи да опиша. Работехме в симбиоза – време, което няма да забравя!
Когато Младен снима природа, той минава отвъд предметното и с рисунъка на светлината, което си е баш фотографията, хваща невидимото, онова което ние всъщност хората търсим – да откриваме в природата своите преживявания, превърнати сега в поезия, във философия. Това трудно се отдава на мнозина фотографи, но Младен има дарбата до го вижда.
А иначе, като доста талантливи хора, той си бе малко небрежен към проявителя, към фиксажа – артистично разпилян. Но всичко това го забравяш като видиш удара в десетката!
Рядко се раждат фотографи като Младен Савов. Не напразно той беше любимецът на Кръстан Дянков, истински естет, превел толкова известни автори от американската литература. Помня чудни вечери с големия преводач и с Младен Савов и с цялата талантлива кърджалийска група на фотографите във фамозните тогава „Бели брези“ над Ардино.
Ех, знам. Никога няма да се върне онова време. Както няма да се върне времето, когато Младен репортерстваше в „Нов живот“. Но хубавото е, че остави ярки следи в паметта на читателите. И хиляди уловени мигове във фототеките на „Нов живот“ – истински неоценимо културно богатство, което очаква своята дигитализация.
А иначе, честно казано, бивш фотограф няма. Младен още снима яростно, изящно, прелестно – сече си своето злато от светлина за юбилейната изложба, която тъкми за Деня на Кърджали тази година! И неусетно стана на 70!
Днес е рожденият му ден!
Честит юбилей, Младене! Здрав да си! Дълго да снимаш и да се радваш на света около теб!
Ние с радост ще очакваме снимките ти!
Иван БУНКОВ, главен редактор на „Нов живот“
🔽Последвайте ни и във Facebook 🔽
Солидарен с казаното! И от мен ЧЕСТИТ ЮБИЛЕЙ, ПРИЯТЕЛЮ! Работил съм с него, отличен психолог, педагог и социолог в неговата област.Дълбоко човечен! Лисва ни в града, да ни огрява с неговата натурална човешка усмивка, да ни вдъхва надежда и единение. Молим, по често в Кърджали. С пожелания СТОЛЕТНИК!
Честит да бъде!Мвого здраве и още повече фотографии!