Трудно проходило преди 110 години, училище „Отец Пасиий“ върви и днес възродено напред Тържественото откриване става на 18 декември 1913 г., първоначално са записани 8 ученика в три отделения І, ІІ и ІV, тъй като за ІІІ отделение не е имало ученици

• В съвременния дигитален свят то продължава да се развива с бързи темпове, да работи по проекти и програми, да създава нови форми за учениците по интереси

Гергана ДИМИТРОВА, Държавен архив – Кърджали

Въпросът с откриването на Българско училище не е никак лесен за разрешаване, условията са неблагоприятни, броя на децата е малък, липсва помещение където да се настани училището, липсва инвентар, няма и бюджет, но  въпреки това училищния инспектор решава, че в града е необходимо да бъде открито училище и изпраща телеграма до Министерството на народното просвещение

 След присъединяването на Източните Родопи към територията на България, изграждането и развитието на просветни огнища се превръща в първостепенна задача на българската администрация. След установяването в ново присъединените територии на офицери, български чиновници заедно със своите семейства и много бройните бежанци, пред тях възниква въпроса за изграждане на българско училище в Кърджали в което да учат техните деца. Създаването на просветните центрове в новите земи става и един от основните фактори за надеждното приобщаване на тези територии към пределите на България.

Първото светско българско училище в Кърджали се създава в трудни условия. Както е посочено в летописната книга на 31 октомври 1913 г. в Кърджали пристига новоназначения околийски училищен инспектор Кирил Ванков, заедно със съпругата си Параскева Ванкова и дъщерите си, изпратен от Министерството на народното просвещение с цел да проучи възможностите за разкриване на училище в града.

Още на следващия ден Кирил Ванков се среща с председателя на Тричленната комисия Сава Недялко за да обсъдят въпроса за откриване на училище в града.. Въпроса с откриването на Българско училище не е никак лесен за разрешаване, условията са неблагоприятни, броя на децата е малък, липсва помещение където да се настани училището, липсва инвентар, няма и бюджет, но  въпреки това училищния инспектор решава, че в града е необходимо да бъде открито училище и изпраща телеграма до Министерството на народното просвещение.

Отговорът не закъснява и със Заповед № 2042 от 7 ноември 1913 г. на Министъра на просвещението е постановено откриването на Народно първоначално училище в Кърджали, като заповедта е поместена в ДВ бр. 66 от 22 март 1914 г. За учителка в новооткритото училище е назначена със заповед № 2089 от 12 ноември 1913 г. е назначена Параскева Ванкова.

Параскева Ванкова

Започва уреждането на въпроса за намиране на помещение за училище, като    такава е била определена малка обществена сграда само с две стои в старата част на града  разположена на пазарния площад „Хаджи Димитър“. Работата по оборудването на училището върви трудно и бавно,  първоначално са направени няколко чина, една маса и черна дъска, като ноември и декември минават в приготовления. Имало е много затруднения, както с набавянето на тебешир, така и с плочи за писане на учениците и тетрадки, както описва Параскева Ванкова. От бюджета на общината се отпускат средства, които са крайно недостатъчни  за покриването на всички разходи.

Тържественото откриване на училището става на 18 декември 1913 г. Първоначално са записани 8 ученика в три отделения І, ІІ и ІV, тъй като за ІІІ отделение не е имало ученици. В началото на месец януари 1914 г. се записват и 10 еврейчета, като до края на годината са записани още 8 ученика и първата учебна година завършва с 26 ученика.

Ценна и интересна информация за създаването и първите стъпки на училището се съдържа в архивните фондове на Основно училище „Отец Паисий“ – Кърджали, както и във фондовете на Мара Михайлова, Кирил Попгеоргиев, Надежда Дацова  и в личните спомени на Стоянка Николова Текелиева – Енчева, съхранявани в Държавен архив – Кърджали.

Съхраняваните във фонда на училището документи за периода 1913-1944 г.са разнообразни, като: протоколни книги на училището 1914-1944 г., на училищното настоятелство и на учитело-родителския комитет 1920-1950 г., бюджети за приходите и разходите 1926-1927 г., окръжни и писма до Министерството на просветата и културата от 1926 г., партидно-разходна книга за обществено подпомагане на бедни ученици 1935-1936 г., книга за стипендии на ученици от фонда „Даровити деца“ 1938-1944 г., летописна книга 1913-1951 г.

Богат на информация е и архивния фонд обособен с документация на училището след 1944 г. Запазените документи на училище обхващат периода от 1944 до момента. Съхранени за този период документи, като протоколни книги от 1944 г. до 1997 г., годишни планове и отчети на училището 1969-1995 г., летописна книга 1962-1983 г., писма от висшестоящи организации, заповеди от висшестоящи организации, правилници, заповеди на ръководството по дейността на учебното заведение, годишни бюджети, годишни баланси, годишни комплексни планове, щатни разписания за периода 1985-1995 г. Фонда продължава да се попълва.

Трудно може да бъде описана 110 годишната училищна история в няколко реда. Проучвайки запазените летописни и протоколни книги на учителския съвет и на настоятелството можем да се запознаем в пълнота с богатия и разнообразен училищен живот през годините.

Заслужава обаче да се обърне внимание на някои основни акценти от дейността на училището. В първите години след създаването си в училището се организират утра и вечери по различни поводи, както и трудови седмици. След 1920 г. животът в училището започва да става все по богат, по голям и разнообразен. Започват да се организират публични беседи за изява на учениците, да се отбелязва 1 май като „Празник на цветята“, да се отбелязват различни годишнини на поети, писатели и революционери, отбелязва се и празника на светите братя Кирил и Методий.

Построяването на първата сграда предназначена за училище изградена в периода  1926-1927 г. Съгласно решение №2591 от 13 август 1930 година на Мастанлийската окръжна инспекция от 1930/31 учебна година Първоначалното училище се слива с Прогимназията в едно „Народно основно училище“.

На 1.ХІ.1931 г. за първи път се отбелязва празника на Народните будители и патронния празник на училището. В училището е въведена ученическа униформа през 1935 г. с решение на Учителския съвет, като за учениците от първоначалните  класове е била  – червени сукнени шапки с малка козирка, бланка, шнур (бял) и трикольорна лента, а в  В прогимназията – същите шапки със звездичка от лявата страна в зависимост от кой клас са те. За ученичките черна престилка с бяла якичка за всеки ден и синя плисирана пола и бяла блуза за официални дни. Постепенно през годините учениците се включват в различни хорове и дружества и започват да се отбелязват и честват празниците лазаров ден и коледа, с различни мероприятия, за представят обичай и традиции пред своите родители.

Кирил Ванков

Важен момент от развитието е освещаването на новото знаме на Народно основно училище „Отец Паисий“, което става на 16.VІ.1939 г.. Деня на Освобождението на Кърджали е отбелязан от учениците на 21.Х.1939 г. с молебен при паметника в чест на загиналите при освобождението на града.

През годините към училището са създавани хорове, вокални групи, музикални и танцови състави, като учениците със своите изяви са донесли много престижни отличия за училището. През 1960 г. се създава и ученически духов оркестър за фанфарна музика в училището, който е и  първият в града.

Материалната база на  училището непрекъснато се подобрява през годините. Правят се промени в двора на училището, оформя се нова градина. Създава се първата за града, за окръга и в цялата страна площадка за обучение на учениците с правилата на уличното движение – малко градче с асфалтирани улици, тротоари, цветни градини, макети на жилищни блокове и знаци за регулиране на уличното движение. Оформя се спортна площадка,  баскетболните  и волейболното игрища. Обзавеждат се класните стаи и кабинети.

Прогимназията се обособява като базово училище за студенти от института през 1964/1965 учебна година.

Поради увеличения брой на учениците през 1971 г.се  открива нова сграда  в която и сега се помещава училището.

Инициативите организирани от училището са много и разнообразни. През 1973 г. се проведе тържествен сбор за откриване на училищната гора. В международната година на детето най-инициативни са клубовете „Млад приятел на изкуството“, „Клуб за интернационална дружба“, „Клуб по ТНТМ“, „Дописническият клуб“ – провеждани са  срещи, конкурси, състезания, викторини и др. Училището взема  участие в Детската асамблея „Знаме на мира“. През 1983 г. е открита музейната сбирка за историята и живота на училището. Учениците участват активно в различните формите на извънкласната работа организирани в училище.

В съвременния дигитален свят училището продължава да се развива с бързи темпове, да работи по различни проекти и програми, да изгражда и развива нови форми за учениците по интереси, като модерен балет създаден през 2007 г.,към училището започва да излиза през 2008 г. Училищен вестник в които са публикувани материали на учениците и много други. Особено интересни са инициативите организирани по време на Паисиевата седмица включващи разнообразни дейности, подготвени старателно и създаващи тържествено и празничното настроение в училището.

В училището в Кърджали работят множество подготвени в българските училища, както и в Тракия и Македония влиятелни учители. В летописа на училището за винаги ще останат имената както на основателите на Кирил и Параскева Ванкови. В периода 1915-1920 г. работят още Екатерина Томпукова, Мария Стоянова, Неделя Делчева, Пандора Секулова Тодора Христова по мъж Тулева, Анна Николова, Мария Нанева, Ангел Атанасов, Мария Йорданова, Александър Гачев първите будители разпалили пламъка на родолюбието и стремежа  към знание и човеколюбие на всички.  Директори на училище „Отец Паисий“- Кърджали от 1920 до 1944 г.: са Ангел Атанасов (1920-1929), Павел Ковачев (1930), Атанас Шамлиев (1931). Иванка Маринова (1932), Асен Янчев (1933-1935), Иван Енчев (1936-1940) Константин Ласков 1940 – 1941 г.  Васил Колев 1946-1949 г. Анка Анадолиева 1950 г. Минчо Минчев 1950-1951 г. Петко Денев 1952-1953 г. Петър Попов 1953-1954 г. Цонка Велева 1956-1958 г., Димитрина Спасова 1958-1961 г., Иван Иванов 1961-1962 г., Анастас Шереметев 1962-1977 г., Васил Яков 1978-1980 г., Иван Стоилов 1981-1986 г., Стоян Стоянов 1986-1991 г., Иван Василев 1991-1992 г., Емил Савов 1992 г., Цвета Стойчева 1992-1993 г., Иван Муцевски 1993-1995 г., Цвета Стойчева 1995 г., Наталия Михалевска 1995-2006 г. и Златко Атанасов в момента.

Училище създадено в тежки условия, преминало през изпитанията на времето, преживяло периодите на войни, преходи, разруха и възход, успяло да се установи, да израсне постепенно през годините, трупайки опит и традиции,  превърнало се в огнище на просветата, създало, запазило и развило традиции, продължаващо да носи и възпитава възрожденския дух превърнало се в модерно иновативно училище днес.

ЧЕСТИТ ЮБИЛЕЙ!

🔽Последвайте ни и във Facebook 🔽