- Тогава се поднася кръвната жертва на Бога – коли се прасето. На трапезата се слагат местни ястия
Валентина ИВАНОВА
Коледните празници са много стари, идват още от езическо време. Коледата е заместила римските сатурналии, отбелязващи смъртта на старото слънце и раждането на новото. Според християнската религия, в дните пред Коледа хората се отдават на пост и очакват раждането на Божият син.
В деня преди Рождество тръгват коледарите, по светло – малките, а вечерта – големите. Преди 100-150 години коледарите са били чакани във всяка къща. Ако пропуснат някой дом, се смятало че там няма да има плодородие. Затова са ги посрещали с радост. Давали са им дарове, за да може тяхната благословия да има резултат. Това разказва пред „Нов живот“ Соня Костадинова, специалист в отдел „Етнография“ на Регионалния исторически музей в Кърджали.
На Бъдни вечер, когато Божията майка е в родилни мъки, християните са притихнали, слагат на трапезата само постни храни и не прекаляват с яденето. Няма песни, няма музика. Тържествата са на следващия ден, когато се празнува Рождеството Христово. Тогава се поднася на Бога кръвната жертва на Бога – коли се прасето. На трапезата се слагат местни ястия.
Една част от обредите, свързани с празника Рождество Христово, вече са си отишлис промяната на обществено-икономическите условия, с промяната на бита на хората. Днес няма как коледари да обикалят от къща на къща в един голям град като Кърджали, обобщава Костадинова. Все пак днес могат да се видят коледари, но те ходят на определени места и показват ритуала, за да помнят децата традицията. Коледарите са само момчета, обикновено на възраст 15-16 до 17 години. Обикаляйки пред Бъдни вечер те се заявяват в общество, че са готови за годеж. Те са обикаляли селата на групи, водени от един възрастен, който ги е обучавал да пеят песни за всеки член на семейството.
В първия ден от новата година – Васильовден – тръгват сурвакарите. Те обикалят роднини, съседи и приятели, сурвакат ги и наричат за здраве. Сурвакарите са малки момчета, а напоследък и момичета.
От съвременните обреди е отпаднал и Бъдникът. Той представлява дърво, което стопанинът на къщата в пълно мълчание отсича в деня преди Бъдни вечер. Дървото гори и хвърля искри, които също символизират плодородието. В по-ново време Бъдникът е заменен с елхата.
Днес най-добре се е запазила традицията за постната трапеза на Бъдни вечер, край която се събира семейството. Дори хора, които не са карали рождественския пост, си приготвят нечетен брой ястия – 5, 7 или 9. Сред тях задължително трябва да присъстват плодове, орехи, фасул, сармички и обезателно хляб или питка. Прекадява се къщата и трапезата. Най-възрастният в семейството вдига нагоре хляба. Разбира се, днес кухнята е по-различна и дава повече възможности на съвременната домакиня.
Разбира се, най-ценното на празника е духовната част. Семейството отива на черква. Макар че по време на социализма не можеше да се ходи в храма, хората са съхранили спомена, вярата и традицията, опитват се по време на празника да са добри, да се обичат, да помагат на нуждаещите си, обобщава Соня Костадинова.
Снимки: Ваня Иванова
🔽Последвайте ни и във Facebook 🔽
