- Заболяванията при хората вследствие на кучешки паразити се установяват много трудно, нямат специфични симптоми, лекуват се дълго, могат да доведат до инвалидизация и дори смърт
Интервю на Валентина ИВАНОВА
Д-р Марин Мухтаров, д.м., няма нужда от специално представяне. Като специалист по гастроентерология и вътрешни болести, той е добре познат не само в област Кърджали, а и в цяла България. Жителите на града на Арда са свидетели и на гражданска му позиция по редица важни за обществото въпроси. Много от проблемите на хората д-р Мухтаров постави на вниманието на управляващите по време на своя мандат като общински съветник – 2011-2015 година.
– Д-р Мухтаров, бездомните кучета са сочени като един от най-големите проблеми в Кърджали. Трудно ли е той да се реши? Изграждането на кучешки приют ли е панацеята?
– Решаването на този проблем не изисква много пари, нужна е стратегия и политическа воля. Най-напред трябва да се създаде реален регистър на всички кучета в общината. В момента се регистрират предимно домашни любимци, но не знаем реалния брой кучета във всяко населено място. Тази информация лесно може да се получи от селските кметове. Публична тайна е, че захранването на града с бездомни кучета става от селата. Когато едно животно роди, грабват малките и ги пускат в Кърджали. Защо е важен такъв регистър? Ако има реален регистър, ще се знае къде да се насочи кастрационна програма, каквато в момента липсва, а тя основно трябва да е насочена към кучетата в селата. Всички виждаме из града животни с ушни марки, което означава, че са минали някакви кастрационни програми. След това обаче никой не се интересува какво се случва и никой не обезпаразитява животните. Необходима е дългосрочна програма за контрол на разпространението на кучетата. В община Кърджали има наредба за безстопанствените кучета, приета от общинския съвет още по времето, когато аз бях общински съветник от 2011 до 2015 г., но тя трябва да се изпълнява. Изграждането на кучешки приют е добро намерение – нека да го има. Но то няма да реши проблема.
– Чуваме за чести случаи на нападнати от бездомни кучета наши съграждани. Ухапванията ли са най-голямата заплаха от тези животни?
– Когато ни ухапе куче, означава, че то е агресивно или защитава новороденото си. Не по-малка опасност е, че кучетата разпространяват болести, които е възможно да причинят сериозни увреждания. Например кучешката тения – това е зоонозна болест, която се разпространява между животните. Тенията живее в червото на кучето, отделя яйца, от които се заразяват тревопасните – най-често овце. В нашия край се колят много овце по религиозни причини или за прехрана. Когато се заколи овца и видят, че в белия или в черния дроб има мехури с течност, се знае, че тя не става за храна и хората не я ядат, но я дават на кучетата. Така кучето отново се заразява. Виновен за този кръговрат е човекът с неговите навици.
В червото на кучетата се размножават и други паразити. Например токсокара – червей, чийто яйца попадат в околната среда – често в пясъчници и почви. И там децата могат да ги глътнат и да се заразят. Паразитът се развива в червото на детето, пробива го и тръгва да „пътешества“ по кръвообращението като може да попадне във всеки един орган. Малкият вдига температура, но не може да обясни какво го боли, затова е трудно да се постави диагноза.
Тениите и червеите заразяват чрез попадане на кучешките изпражнения в околната среда, но има и паразити, които живеят във вътрешните органи на кучетата. Те се разпространяват чрез ухапвания от междинни гостоприемници, които се хранят с кръв – папатаци, кърлежи и комари. Болестта висцерална лайшманиоза, например, се предава чрез ухапване от папатаци – пясъчни кръвосмучещи мушици, приличат на комари и в Кърджалийско има такива насекоми. Много трудно се установява, защото болестта се развива бавно – ухапването е през лятото, а симптомите се проявят през зимата. А те са тежки – увеличен черен дроб, увеличен далак, анемия, обриви. В нашата област кучешките кърлежи разнасят и марсилска треска, която е сериозна инфекциозна болест, с висока температура и обриви.
– В такъв случай, ако иска да се погрижи за своите жители, освен с кастрирането, общинската власт трябва да обърне специално внимание на обезпаразитяването на кучетата…
– Хапчето за обезпаразитяване струва 1-1,50 лв. Според ветеринарните паразитолози е хубаво да се дава всеки месец, а по програмите за профилактика се дават на овчарските кучета 4 пъти годишно, а на останалите – 3 пъти. Местната власт трябва да се погрижи собствениците на кучета да имат информация за всички тези заболявания, за да закупят хапчета за обезпаразитяване, а общината да се погрижи да осигури средства за безстопанствените.
Заболяванията при хората вследствие на кучешки паразити се установяват много трудно, нямат специфични симптоми, лекуват се дълго, могат да доведат до инвалидизация и дори смърт. Затова е важно заразяването да бъде предотвратено, което може да се постигне с малко финанси и много политическа воля, както вече казах.
– Домашните любимци създават ли опасност за стопаните си – на тях все пак се дават периодично медикаменти за обезпаразитяване…
– Едно изследване, което направих съвместно с ветеринарни паразитолози от Тракийския университет в Стара Загора, показа, че около 50% от бездомните, овчарските, селските дворни и ловните кучета са носители на някакви паразити. Домашните любимци не са изключение – 18 на сто от тях също имаха някакви чревни паразити, което показва, че собствениците им не се грижат за тях и за близките си както е необходимо. С две думи, кучетата са резервоар на паразити. Това означава, че рискът от контакт с тях е много голям, независимо дали животното е домашно, ловно, дворно или бездомно.
Затова трябва хората да са наясно с всички аспекти на съжителството си с животни, да знаят какви рискове поемат, когато вземат куче в семейството. А управляващите да не забравят, че са отговорни към здравето на съгражданите си и особено към децата.
На нас не са ни виновни кучетата, виновни са хората, че не полагат необходимите грижи за тях.
Снимки: Ваня Иванова
🔽Последвайте ни и във Facebook🔽
