Процесите, които протичат в ДПС след местните избори, изненадаха всички с дълбочината и бързината на развитието им.
Дълго трупаното напрежение в партията и неефективната работа на Мустафа Карадайъ намериха логичното продължение в закъснялата му оставка. Чуха се различни версии за мотивите, прокраднаха се множество намеци за поведението му, лансираха се версии за последствията.
Който познава ДПС, знае че отстраняването му е знак – за ненамерената „Мяра на личното и партийното с националното и европейското Политическо здраве“, което Доган му пожела в един многозначителен поздрав за рождения му ден.
Какво ще се случи оттук-нататък.
ПЪРВО. Най-просто казано – всеки, който не спазва Мярата по мярата на Доган, ще се наложи да последва Карадайъ. Самият той направи абсолютен гаф като на четвъртия ден след оставката си изтича в Турция и се снима пред паметника на Кемал Ататюрк, а във Фейсбук страницата си му отправи „любовно“ признание на турски език. Без да стига все още до нивата на безумната политическа истеричност на Лютви Местан, Мустафа Карадайъ се позиционира опасно близо до външно-политически сили, от които Доган винаги е държал далеч ДПС.
Трябва да е ясно, че всякакво заиграване с турски партии и турски политици при решаване на вътрешно-партийните проблеми на ДПС ще бъде категорично посечено, защото за състоянието „разкрачен стоеж“ се плаща много висока екзистенциална цена, казва Доган.
ДПС е българска партия и като такава тя не може да си позволи да бъде разменна монета в геополитически процеси, използвани от някои за лични интереси. Да, на върха в ДПС имат уважение към българските изселници, техният глас се чува, но фактори на турската държава няма да бъдат допуснати до вмешателство в партийния живот на ДПС. Проатлантическото визионерство на Доган няма алтернатива, идва краят на капсулирането на ДПС, мантрата „етническа партия“ остава в миналото.
Точно в този момент всички в Движението трябва да си припомнят и осмислят думите на Доган от неговото политическо послание: „Българската държавност започва от хан Аспарух. А правото на последния е модерната българска държава, член на ЕС. Аз съм гражданин на тази държава и изборът ми е категоричен, защото е дълбоко мотивиран. И всеки опит за назидание, или за претенция към моята държава-като „бивша територия“, засяга моето национално самосъзнание и визията ми за бъдещето“.
ВТОРО. Както Карадайъ, така и екипът му трябва да се оттеглят и да дадат път на нови кадри, които да поставят „новото начало“, за да изпълнят със съдържание слогана на партията от последните местни избори. „Всеки от нас трябва да преживее своя исторически катарзис„, съветва неведнъж Доган. Партията трябва да бъде оставена на спокойствие да проведе своите отчетно-изборни форуми, без да бъдат внасяни допълнително външни влияния и разделителни послания. Въпрос на достойнство и мъдрост е крачката назад. И на мъжкарство! Трусове в ДПС няма да бъдат допуснати.
ТРЕТО. От словото на Доган пред Централния съвет в петък ще стане ясно в каква посока ще продължи модернизирането на ДПС, а от хората, които ще седнат до него – с какъв екип. По устав новият председател може да си посочи екип, с който да работи до провеждането на Националната конференция в началото на следващата година. Целта, която си поставя ДПС е твърде висока, залогът е огромен и ако се търсят реални резултати, напред трябва да излязат хора с организаторски и оперативни умения, с влияние, респект, знания и експедитивност.
Извън Доган, в момента в ДПС има три личности с безспорен авторитет и проекция в бъдещето – Делян Пеевски, Филиз Хюсменова и Илхан Кючюк.
„Пускането“ на Пеевски на парламентарния терен извади на светло личностни качества, които във времето на неговото сатанизиране, бяха захлупени. Ходът е стратегически, защото Пеевски се оказа мотор за инициативи, машина на терен, балансьор в политически и междуличностни отношения.
Филиз Хюсменова е безспорен авторитет и в партията, и в парламента. Тя е новото „старо“ лице, което носи изключителен имидж за ДПС с оглед на уважението и респекта, които създава към себе си.
Илхан Кючюк е страхотното попадение, което ДПС направи преди време, за да се превърне в младежът от Севлиево в „европейския вектор“ на Движението и най-високопоставения в момента българсия политик навън.
Как ще бъдат подредени в партийната йерархия – ще решат членовете на Движението, чийто глас трябва да бъде чут в следващите два месеца.
ЧЕТВЪРТО, в словото на Доган пред Централния съвет на ДПС трябва да очакваме не само партийни послания и строяване на партийните редици. Да, те са важни, защото анализът му за представянето на ДПС на изборите е предпоставка за развитие на бъдещи процеси в тази партия, които ще преформатират и в управлението на държавата.
В този смисъл е задължително да чуем и визията на Доган за държавата. В новогодишното си слово в наверието на 2020 година пред актива на ДПС Ахмед Доган подложи на унищожителна критика „постигнатото“ и „изпортеното“ в последните 30 години: „Преходът ни ни даде възможност за демократични промени, но без програмирана визия за технологията на реформите: кое, как, доколко и с каква скорост да се извършат във времето“.
И отново напомни, че не беше намерена оптималната политическа мяра между импортираните и вътрешните реалности – това доведе до „мътна политическа среда, което впоследствие започна да продуцира дефектирани социално-икономически и политически реалности“.
Още тогава Доган обърна внимание на „опорочаването на изборния процес“, на сериозния дефицит на реформаторски идеи, на „стремежа към властта, който се превърна в самоцел за елита със силата на опиат“, на избуяването на „национализмите и популизмите“.
Заговори за рестарт на „демократичния модел„, което беше подето от лидери на дефектирали партии, но не бе осмислено и затова остана като куха фраза.
Днес всички проблеми, които Доган визираше преди три години, са още по-задълбочени, безпътицата още по-тежка, хаосът е стигнал до „критичната точка“, а държавата сякаш е оставена на самотек.
Положението е толкова отчайващо, че мнозина, включително и политически анализатори, сякаш очакват да чуят от Доган рецептата за лечението.
Това пък е признание за провала на политическия елит, който доведе обществото и държавата до този погром. Диагнозата на Доган беше ясна: „Липсата на консенсус по основните приоритети на страната и хаотичната смяна на елитите е една от основните причини сега да плащаме висока социалната цена с нисък стандарт, бедност и шантав популизъм“.
Разбира се, не бива да натоварваме лидера на една партия, пък бил той и Доган, с прекомерни очаквания. Без общите усилия на нацията спасението няма как да се случи.
Д-р Ахмед Доган може да ни накара да се замислим, да се осъзнаем, може да бъде коректив, но спазването на Мярата и грижата за политическото здраве на нацията е задължение на всички. Както и осмислянето на силата на заедността.
Ако искаме да просъществуваме.
Епицентър