Валери НЕДЯЛКОВ
Днес в 12 часа в Деня на народните будители актьори и служители от Театрално-музикалния театър /ТМЦ/ в Кърджали излязоха на символичен протест пред централния вход на театъра. Той беше организиран от синдикалните организация на КТ „Подкрепа“ и Съюза на артистите в България при Театрално-музикалния център.
Излизаме точно на този ден, за да защитим правото си на култура и на достойнство. Най-после искаме театърът да има някакво място в държавата ни. Искаме да променим нещо, защото ремонтират непрекъснато методиката, което да ни позволи да работим достойно, защото го заслужаваме, каза Адриана Кънчева, председател на Национална федерация „Култура“ към КТ „Подкрепа“ в ТМЦ-Кърджали.
Атанас Атанасов
Всички театри ни мерят с един аршин. За всеки един театър трябва да се действа конкретно по различна система и методика. Ние имаме разходи за пътуване и командировки. В София театрите играят на съвсем други цени на билетите. И всички театри опряха до там, че трябва да викаме звезди, да търсим пари, да изкарваме тези пари, за да им плащаме, защото те пълнят салоните. Театърът и културата трябва да е нещо елитарно, да вдига духа на зрителите и народа, заяви Атанас Атанасов – председател на синдикалната организация към Съюза на артистите в България в ТМЦ в Кърджали.
По думите му културата е концентрирана в големите градове – във Варна, Бургас, Пловдив и София. Всички ние останали сме едни репертоарни театри, които трябва да обслужваме определен регион. Пътуваме по села и паланки, имаме разходи, играем на по пет деца, да не ви говоря при какви условия. Просто нещата са различни, категоричен бе той.
Журналисти попитаха директора на театъра Гълъб Бочуков трябва ли да има категоризация на театрите.
Категоризация на театрите може би не е точния израз, но диференциация. Не могат да бъдат поставени всичките под един и същ знаменател. И тази методика за финансиране да работи добре както в големите театри, така и в по-малките. Бюджетът на театъра се формира от три основни пера – средства за фонд „Работна заплата“, средства за издръжка и средства за дейност. Всичко това се образува със субсидия за продадените билети. На един лев продаден билет държавата ни дава 4.50 лв. Откакто съм директор беше 4 лв., с 50 стотинки се вдигна може би преди три-четири години, отговори Гълъб Бочуков.
Гълъб Бочуков
След увеличението на няколко пъти на минималната работна заплата, увеличението на цените на материали и горива ние не получихме адекватна компенсация. Театри от нашия регион започнаха да потъват, да излизат на червено. Този преразход при тази методика в края на всяка една година се прехвърля за следващата календарна година и става лавина. Започват да се натрупват огромни задължения. И в очите не обществеността излиза, че ние не сме работили нищо, и сме харчили едни пари неоснователно, уточни каза директорът.
Когато дойдох, може би преди осем години работната заплата беше 450 лева. В момента минималната работна заплата наближава 950-980 лева и проблемът е, че вдигайки минималната работна заплата заплатите на актьорите и творците започват да се изравняват. Ние сме задължени да вдигаме минималните работни заплати, а за заплатите на актьорите и творците средства няма. Увеличението на минимална заплата не е подплатено със средства, уточни Гълъб Бочуков.
През цялото време говорим за едно и също нещо – за хронично и системно недофинансиране на театрите. Ако няма политическа воля и желание това нещо да се промени, няма как нещата да се случат.
Трябва да се увеличи субсидията на продаден билет. Издръжката да бъде твърд компонент.
Ако имаме 70 000 – 80 000 лева на година като разход, ние трябва да ги имаме гарантирани, а не да вадим от бюджета си, заяви директорът.
🔽Последвайте ни и във Facebook🔽
