Василка ТАШКОВА
До сега беше известно името само на един доброволец от Ивайловградския край записал се в редовете на Македоно-одринското опълчение и взел участие в Балканската и Междусъюзническата войни /1912 – 1913 г./ – Никола Петков от с Гугутка. След публикуване на личния състав на опълчението по документи, съхранявани в Държавния военно – исторически архив гр. Велико Търново, става ясно, че за Освобождението на региона 12 души от Ивайловградско се зачисляват в дружините на Опълчението и участват във военните действия в Източните Родопи, Западна и Източна Тракия, а по време на Междусъюзническата война и в Македония.
Паметникът на загиналите в Балканската и Първата световна войни , издигнат на връх Черни рид, Ивайловградско
Почти всички са в състава на 10– та Прилепска дружина и 11-та Серска дружина на 3-та бригада на Македоно-одринското опълчение и един от 5-та Одринска дружина на Втора бригада.
Първоначално 3-та бригада, заедно с оставените от Хасковския отряд две дружини в Кърджали, сформират Кърджалийския отряд, а по-късно към него се присъединяват и другите бригади на опълчението. Командването на този отряд поема генерал-майор Никола Генев. За да пази десния фланг и тила на Втора българска армия, която атакува Одринската крепост, отрядът настъпва на юг от Кърджали, бележи успехи в боевете при Момчилград, прохода Маказа, Гюмюрджина /Комотини/, Дедеагач /Александруполис/, Фере, с. Мерхамлъ, където е разбит и пленен корпусът на Мехмед Явер паша и продължава до Шаркьой.
Никола Петков от с. Гугутка , Ивайловградско , доброволец в Македоно- одринското опълчение
От датите, на които доброволците от Ивайловградско са записани и отчислени в съответните дружини, става ясно, че те са участвали в боевете в Източните Родопи, Западна и Източна Тракия, а по-късно и в Македония.
Балканската война е освободителна за Ивайловградския край. С оръжие в ръка дават своя принос и тези млади хора от региона. Ето и техните имена:
Никола Иванов Бошнаков – от Ортакьойско /Ивайловградско/, записал се в 11-та Серска дружина на 21 .ХI. 1912 г., воювал до 10.VIII. 1913 г. Награден с войнишки кръст „За Храброст“ IV степен.
Никола Петков – 25 годишен, от с. Арнауткьой /Гугутка/ Ортакьойско, /Ивайловградско/ земеделец, зачислен в 3-та рота на 11 -та Серска дружина, на 21 .Х. 1912г. Воювал до 10 .VIII.1913г. Награден с войнишки кръст „За Храброст“ IV степен, /в РИМ – Кърджали се съхранява негово свидетелство/.
Коста Вълков – на 26 години, от с. Гьокче бунар /Сив кладенец/, Ивайловградско, работник, зачислен в 4-та рота на 10-та Прилепска дружина, а по- късно в 3– та рота на 11-та Серска дружина. Записал се няколко дена след общата мобилизация в България – на 23. IX. 1912 г. воювал до 10.VIII. 1913 г.
Георги Мавродиев – на 24 години, от с. Долно Суванли /Долно Луково/, земеделец, зачислен в 2р-а рота на 10-та Прилепска дружина. Воювал от 16. Х. 1912 г. до 10.VIII. 1913 г.
Добри Николов – 22 годишен, от с. Гьокчебунар /Сив кладенец/, земеделец, от 1-ва рота на 10-та Прилепска дружина. Зачислен на 16. Х. 1912 г. / не е отбелязана датата, на която е отчислен.
Коста Николов – 29 годишен, от с. Суванли / не е отбелязано дали е от Долно или Горно Луково/, от 1-ва рота на 10-та Прилепска дружина. Воювал от 16.Х. 1912 г. до 11. VIII. 1913 г.
Петре Николов, от Ортакьойско /Ивайловградско/, зачислен в 1-ва рота на 10-та Прилепска дружина. Убит на 1. IV. 1913 г. при с. Алиман, Шаркьойско.
Христо Николов – 22 годишен, от Ортакьойско /Ивайловградско/, каменар, зачислен в IV-то отделение на 1 -ва рота при 10-та Прилепска дружина на 16. X. 1912 г. /не е известно кога е отчислен/
Димитър Панайотов – 40 годишен, от Ортакьой /Ивайловград/, зачислен в 1-ва рота на 5-та Одринска дружина, на 2. Х.1912 г. Воювал до 10.VIII. 1913 г. Награден с орден „За храброст“ IV степен.
Христо Панайотов – на 25 години, от с. Суванли, Ортакьойско /Ивайловградско/, земеделец, зачислен в 3-та рота на 11 -та Серска дружина през IХ. 1912 г.
Тодор Пеев – 23 годишен, от гр. Ортакьой /Ивайловград/, с основно образование, зачислен в 3-та рота на 10-та Прилепска дружина – безследно изчезнал.
Димо /Дильо/ Русев – 25 годишен, от с. Драбишна, Ортакьойско, кръчмар, от 3 -та рота на 10 – та Прилепска дружина, зачислен на 16 .Х. 1912 г. Воювал до 11. VIII. 1913 г.
В Ивайловградско има два паметника посветени на освободителната Балканска война. На връх Черни рид е издигнат в чест на загиналите в боевете в Ивайловградския край по време на Балканската война и на загиналите от региона по време на Първата световна война.
Вторият е чешма-паметник, построена от църковното настоятелство при манастира „Св. св. Констанин и Елена “ край кв. „Лъджа“, Ивайловград. Тя се намира до манастира, изградена е от мрамор и на самата чешма има надпис, който пояснява, че е в памет на загиналите при овладяването на Одринската крепост на 13 март 1913 година /стар стил/.
Текст към водеща снимка:Чешма- паметник край манастира „Св. св Константин и Елена“ край иваловградския квартал Лъджа, Снимката е от 30- те години на 20 век
🔽Последвайте ни и във Facebook🔽
