Все повече деца у нас имат специални образователни потребности. Това показват данни на министерството на образованието, предоставени в отговор на въпрос на депутата от ПП-ДБ Елисавета Белобрадова. Образователната система обаче все още е неадекватна за мащабите на тази криза – и като подготовка на учителите, и като финансиране. Често липсва и желание на детските градини и училищата да приемат и истински интегрират тези деца.
Разбивката по диагнози на децата със специални нужди, които посещават детски градини и училища показва тревожни тенденции. За 4 години – в сравнение с учебната 2019/2020 г., децата със специфични нарушения в способността за учене са се увеличили от 7514 на 8860. Увеличават се още децата и учениците с езиково-говорни нарушения – от 4959 на 5730, с разстройства от аутистичния спектър – от 1924 през 2019 г. на 2482 през т.г., с емоционални и поведенчески разстройства – от 2359 на 2786, с увреден слух – от 964 на 984 деца. Леко намаление има в броя на децата с интелектуални затруднения, с нарушено зрение, с физически увреждания и с множество увреждания, но тук по-вероятният сценарий е по-голяма част от тях просто да са били принудени да напуснат образователната система, която не е пригодена за техните нужди.
Общо в образователната система са включени 30 832 деца със специални образователни потребности, като спрямо 2019 г. те са с около 3000 повече. При това тук не се включват децата, които се обучават в паралелки и групи в центровете за специална образователна подкрепа, както и тези, които въобще не са могли да попаднат в образователната система. Детските градини и училища, в които учат деца с такива потребности, се увеличават с по около 100 на година, като през настоящата 2022/23 г. те се увеличават до 2809 (1807 училища и 1002 детски градини). Или най-грубо казано, за въпросните 4 г. около 300 детски градини и училища са приели по около 10 специални деца.
Лошо финансиране
На този фон, средствата, които отделя държавата за тези деца, остават в почти същия размер, ако не броим повечето пари, които вървят по линия на актуализиране на инфлацията. Т.г. за децата със СОП бяха издействани 8 млн. лв. допълнително над общия ръст на стандартите за всички ученици, който се определя от политиката по увеличение на заплатите на учителите и инфлацията. Сумата бе отпусната днес от МС. Оттам съобщиха, че финансирането на ресурсното подпомагане и създаването на условия за приобщаващо образование се повишава с 20%, като до края на бюджетната година се отпускат още 7 млн. лв. С 6% повече са средствата за групи и деца в специални детски градини, за ученик в специално училище с нарушено зрение или увреден слух и за ученик в център за специална образователна подкрепа, за което са отпуснати допълнително 1 млн. лв.
В момента стандартът за дете в целодневна група за задължително предучилищно образование е 4096 лв., а за дете в специална група в детска градина – 10 465 лв. Стандартът за яслена и целодневна група в детска градина и училище е 8100 лв., а за специална група в детска градина – 13 494 лв. Има и нормативи за ресурсно подпомагане – за дете на ресурсно подпомагане – 5000 лв., а за създаване на условия за приобщаващо образование – 673 лв. Според родители и директори обаче средствата не са достатъчно. Според тях в днешните гласувани 8 млн. лв. има предвиден твърде малък процент за специалните групи в детски градини.
Сред големите проблеми е липсата на достатъчно средства за назначаване на помощник на учителя в градините и училищата, който да работи с децата със специални потребности. Средствата по единните разходни стандарти (например за специална група, специално дете и др.) се ползват главно за назначаване на психолог, логопед, ресурсен учител. За помощник на учителя обаче няма предвидени средства – т.е. той съществува само като право, но не и като финансиране. Реално, за да бъде назначен такъв човек, директорът трябва да ощети училището и грубо казано да го лиши от пари за нещо друго, за да ги даде за помощник на учителя. Затова родителите на специални деца настояват от 2024 г. да се въведе отделен стандарт за помощник на учителя, който да обезпечи наемането им. По подобен начин училищата с повече уязвими деца, каквито са например тези от ромски произход, получават повече средства, с които могат да наемат медиатори. „Децата със специални потребности също трябва да бъдат разпознати от държавата като уязвими деца, нуждаещи се от специална подкрепа“, настояват родители.
Още проблеми
Проблем, с който се сблъскват майките и бащите на специалните деца, е и малкото време, което отделят за децата им ресурсните учители. Най-честият случай е градините и училищата да приемат ресурсни учители от регионалните центрове за подкрепа на приобщаващото образование, към които тези специалисти са назначени. Тази практика обаче е доста неефективна, защото ресурсните учители са много малко и не могат да минат през всички училища, обучаващи специални деца, а освен това времето, което им отделят – по 40 минути на няколко дни, е крайно недостатъчно за нуждите им. Затова и родители настояват ресурсните учители да не бъдат към ресурсните центрове, а да минат към градините и училищата, за да могат да оказват адекватната подкрепа, от която се нуждаят учениците със специални нужди.
СЕГА.бг