Днес е църковният празник Успение на св. Йоан Рилски Чудотворец. Той е почитан като най-великия български светец, небесен покровител на България и застъпник на народа ни пред Бога.
Той е патрон и основател на най-големия ставропигиален манастир в България – Рилския и първи български будител.
Земният му път преминава по времето на княз Борис и сина му Владимир, на цар Симеон и сина му Петър – време на широко разпространение на християнството в пределите на България.
Приживе избира трудния път на отшелничеството. Дните му минават в пост и молитва. Около него се събират последователи, които образуват монашеско братство. Преди да напусне този свят, св. Йоан написва завет към своите ученици и към целия народ, който и днес звучи поучително: „Ако ли се намери някой измежду вас, който сее плевели, раздори и други съблазни, такъв веднага го отстранете от вашето събрание, за да не обърне това в разяждаща живеница и да не се разпространи злото между добрите.“
Днес е и храмовият празник на Рилския манастир, където се пазят мощите на светеца.
До него се намира и пещерата, в която е живял Иван Рилски. Вярва се, че ако поклонниците преминат през тесния ѝ проход, нямат грехове.
Вярващите измиват очите и лицето на чешмата в близост до светата обител. Край каменната стена на тази чешма могат да се оставят листчета с молби, които светецът да изпълни. Листчетата се събират в малка урна, която се закрепя на дърво. Вярва се, че това дърво е било последното място, на което Иван Рилски се е молил.
Свети Иван Рилски е и покровител на българските лекари, които празнуват днес професионалния си празник.
Свети преподобни Иван Рилски е роден в бобошевското село Скрино, вероятно през 876 г., и умира на 18 август 946 г.
Житията му посочват, че до 25-годишна възраст Иван Рилски е пастир. Има информация, че когато родителите му умират, той раздава част от наследството си на бедни и нуждаещи се.
После постъпва като послушник в манастира „Св. Димитър“ под връх Руен във Влахина планина. Именно там придобива богословско образование и получава духовнически сан.
Иван Рилски се подвизавал на много места, докато най-после се установил в прекрасната рилска планинска пустиня, където останал до края на живота си. Там той основал манастир, който съществува вече хиляда години. Извършил много чудеса през живота си и подир смъртта си: нахранил овчари, излекувал с молитвата си един побъркан, изцерил и изцерява от разни болести благочестиви люде, опазва манастира си чрез своята благодатна сила, пише в подробното му житие.
Славата на отшелника постепенно се разпространила по цялата страна и достигнала чак до столицата. Използвайки едно свое пътуване до София, цар Петър I изминал около 120 километровото разстояние до планината, за да се види с благочестивия старец. Праведният Иван обаче не го допуснал до себе си, а само му се поклонил отдалеч, като монархът отговорил със същото.
Отшелникът, естествено, върнал обратно и изпратеното му от цар Петър злато. Това още повече увеличило славата му и към него започнали да се присъединяват ученици, които строели за себе си колиби наоколо. Такова било началото на най-известния български манастир.
Преди смъртта си преподобни Иван отишъл на пълно уединение, там съставил своето „завещание“. Починал на 18 август 946 година на около 70 годишна възраст и бил погребан в притвора на църквицата в каменна гробница, която е запазена и до днес. Неговото успение Църквата възпоменава всяка година на същата дата.
След смъртта си през 946 година св. Иван бил погребан в основаната от него Рилска обител, но скоро след това цар Петър (927-969) наредил мощите му да бъдат пренесени в Средец (София). Вероятно тогава този първи и най-велик български светец е бил и канонизиран. Византийският историк Йоан Скилица свидетелствува, че в Средец мощите му излекували византийския император Мануил I Комнин (1143-1180).
През 1183 г., по време на поредната унгарско-византийска война, унгарският крал Бела ІІІ превзел Средец и отнесъл мощите на свети Иван в своята столица Гран (Остергом). Според преданието, местният католически архиепископ твърдял, че не му е известно да съществува такъв светец, за което св. Иван го наказал с онемяване. След като се преклонил пред мощехранителницата и поискал прошка, говорът му се възвърнал. Впечатлени и обезпокоени от това чудо, през 1187 г. унгарците върнали мощите на светеца в Сердика.
Малко по-късно, след като цар Асен І освободил България от византийско робство, мощите били пренесени през 1194/5 г. в столицата Търново. Те оцелели по чудо след плячкосването на града при превземането му от турците през 1393 година.
С разрешение на султан Мурад II през 1469 г. монаси върнали мощите в обновения Рилски манастир, където и до днес са предмет на преклонение. Църквата празнува връщането на мощите на св. Иван Рилски на 1 юли.
Епицентър