„Литургия 1913-та“ от Георги Андреев екна под небето на връх „Св. Илия“ /Илинденя/ над ивайловградското село Хухла. Талантливият композитор избра това място за национална премиера на своята творба, за да отбележим достойно 110-годишнината от разорението на тракийските българи. На тази най-скръбна човешки трагедия в новата история на България, бе посветен вторият ден от тазгодишното издание на културния фестивал „Мистериите на Хухла“ под патронажа на Министерството на културата. „Литургия 1913-та“ бе изпълнена от квартет „Ева“ към световноизвестния женски хор „Мистерията на българските гласове”, който излезе на сцената на амфитеатъра на върха заедно с „Quatro“ квартет.
Погромът над тракийци през 1913 г. да намери достойно място в историята и в образованието в България, поискаха дошлите на митинг-концерта. Писмото-послание ще бъде изпратено до Народното събрание, президента и правителството, каза инициаторът и организатор на „Мистериите на Хухла“ Иван Бунков пред стотиците събрали се на Илинденя от цялата страна.
Преди концерта, в Хухла бе отслужена панихида на лобното място на 42-мата мъченици – жертви на кървавите събития. Цветя пред паметника поднесе и кметът на община Ивайловград Диана Овчарова, с чиято активна подкрепа бе проведен фестивала. „Тракийска задушница“ имаше и в други села в общината, опожарявани и обезбългарявани преди 110 години.
В обновеното читалище на Хухла се състоя научна конференция, посветена на трагичната годишнина от геноцида на българите от Одринска и Беломорска Тракия. Тя бе открита от председателя на Съюза на тракийските дружества Красимир Премянов. Чл. кор. проф. Васил Проданов, проф. Светлозар Елдъров, Стоян Райчевски, доц. Ваня Стоянова, доц. Георги Граматиков споделиха резултати от своите научни изследвания, свързани със злощастните времена за хиляди българи. Отбелязана бе и 160-годишнината от рождението на проф. Любомир Милетич, бележитият летописец на тракийското разорение. Тракийският научен институт при Съюза на тракийските дружества в България представи документалната изложба „Тракийската епопея“.
Фестивалът с 25-годишна история „Мистериите на Хухла“ отново връчи приза „Почетен селянин“ – още в първия ден, който бе посветен изцяло на Деня на независимостта. Тази година лауреати на отличието станаха поетът Росен Друмев, с хухленски корени, главен редактор на списание „Море“ в Бургас и поетесата Петя Цонева от Габрово, доцент във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“, носителка на наградата от националния литературен конкурс в памет на Ивайло Балабанов на община Ивайловград. Поетът Иван Сухиванов, колега на Росен Друмев, взе от негово име статуетката на цървул, пробит от ходене, в който е пъхнато земното кълбо. Друмев е болен и не можа да присъства.
Огласена бе идеята да се издаде двуезична книга с превод на английски език на знакови стихотворения на неповторимия Ивайло Балабанов, адресирана към българите в чужбина. Имаше и художествена изложба в Костадингеоргакиевата къща, където художничката Мара Латева, също с хухленски корен, показа произведенията си „Тракия, люлка свещена“. Пак там бяха представени книгата на съоснователя на „Мистериите на Хухла“ Пламен Димитров „Виното от раждането до смъртта“ и Издателството за хубава литература „Пламар“.
По време на двудневния фестивал хухленци, техни потомци и гости аплодираха горещо завладяващия концерт на Националния фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“ с ръководител маестро Георги Андреев, хор „Мистерията на българските гласове” с продуцент и мениджър дъщерята на Бунков – Бояна, както и изпълненията на местни творчески формации.
Тук може да видите и чуете запис на премиерата на „Литургия 1913-та“: https://www.facebook.com/ivan.bunkov/videos/1280345949284179/
РАЗОРЕНИЕТО НА БЪЛГАРИТЕ ОТ БЕЛОМОРСКА И ОДРИНСКА ТРАКИЯ ПРЕЗ 1913 –
110 ГОДИНИ ПО-КЪСНО
ОБРЪЩЕНИЕ
ОТ УЧАСТНИЦИТЕ В ПОКЛОНЕНИЕТО, ПОСВЕТЕНО НА ПАМЕТТА НА ЗАГИНАЛИТЕ БЪЛГАРИ В ТРАГИЧНИТЕ СЪБИТИЯ ПРЕЗ 1913
До:
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,
Сто и десет години ни делят от трагичните събития, довели до физическото унищожение и пълно разорение на стотици хиляди българи от Беломорска и Одринска Тракия през 1913. Но паметта на обществото ни е сякаш филтрирана и тези събития не само не стоят на фокус, но за тях дипломатично се мълчи.
И така години наред – обществото мълчи, а паметта изтънява. Заличаването в паметта на днешните българи на трагичните събития от 1913 е точно толкова страшен факт, колкото и физическото обезбългаряване на изконните български земи през драматичната за Одринска и Беломорска Тракия 1913 г. Ако през май 1913 стотици хиляди българи в Източна Тракия празнуват освобождението си, само месец по-късно радостта им се превръща в истинска трагедия. А тази огромна трагедия, остава в сянката на Първата национална катастрофа. И само усърдието на един учен, пет години по-късно, от суха статистика превръща драматичните исторически събития в реална картина на трагедията – академик Любомир Милетич и неговият труд „Разорението на тракийските българи през 1913 г.”. Този труд оставя кървяща незараснала рана и днес.
Всичко това провокира група потомци на преживели трагичните събития през 1913 г. да обърнем прожектора и насочим вниманието на обществото ни към тия драматични събития днес – 110 години по-късно.
Не за друго, а за да помним и да съхранява в паметта на поколенията, всичко свързано с драмата на българите от Беломорска и Одринска Тракия.
Да запазим в паметта на нацията споменът за трагичните събития от 1913 е тежък дълг!
Дълг към стотиците хиляди българи, които не достигнаха до пределите на Родината – посечени, отвлечени или удавени в кървавите води на Арда.
Дълг и към академик Любомир Милетич, чиято книга „Разорението на тракийските българи през 1913“ е превърната във втора библия за всеки потомък на бежанци от Беломорието и Одринска Тракия.
Днес, в Хухла, в едно от разорените и описано в книгата на проф. Милетич села, в памет на изгорените 42 хухленци, четейки стихове на потомците на ония хиляди от Беломорието и Одринско, които боси ходеха, но тежко стъпваха, които изгубиха имането си, но не загубиха честта си, които поругани, никога, никога не поискаха мъст, днес ние, техните потомци от този връх бием „КАМБАНИТЕ НА ПАМЕТТА” и заявяваме:
Никой няма право да обрича на забрава кървавите събития от 1913!
Никой няма право да изопачава фактите, нито да ги премълчава! Истината е една и тя трябва да остане в паметта на идните поколения!
Трагичните събития от 1913 трябва да влезнат в учебниците и да бъдат наравно изучавани от децата ни, с всички онези драматични събития, формирали нацията ни такава, каквато е днес.
Паметта на Тракийските българи няма цвят, тя не търси разделение, тя е с цвета на синовния дълг към земята, в която лежат костите на дедите ни!
23 септември 2023 г., село Хухла
🔽Последвайте ни и във Facebook🔽