-
Мисля, че България дава добри възможности за реализация на младите хора
Д-р Шабан е началник на отделението по неонатология в Многопрофилната болница за активно лечение „Д-р Атанас Дафовски“. Родена е в Момчилград през 1986 година. Завършва Средно училище „Отец Паисий“ в Кърджали и Медицинския университет в Стара Загора. През 2011 г. попада в отделението по неонатология на кърджалийската болница. Специализира в Пловдив.
Омъжена, с едно дете.
Интервю на Валентина ИВАНОВА
– Д-р Шабан, как се насочихте към медицината? Имате ли доктори в семейството?
– Моята майка, която сега е пенсионерка, беше акушерка. Чичо ми е лекар. Израснах в такава среда. От малка ми личеше, че имам влечение към медицината. Сестра ми също беше повлияна от семейната традиция. Тя завърши химия и сега работи в болничната лаборатория.
– Защо решихте да специализирате неонатология?
– След като завърших висшето си образование, попаднах в „Неонатологията“ в кърджалийската болница. Само шест месеца ми бяха достатъчни, за да реша да специализирам точно в тази област. По онова време се държеше изпит и имаше малко бройки за специализанти. Но успях.
– Кое е характерното в работата на неонатолога?
– Работата на неонатолога е много специфична, защото бебетата не могат да кажат какво им е, какво ги боли. В повечето случаи нашата задача е да си изясним проблема като се ориентираме само по клинични индикации. Това изисква да сме солидно подготвени, да имаме и необходимия опит. Медицината по принцип е отговорна дейност. При нас е много деликатно. Децата се раждат малки и незрели. Важно е да ги лекуваме правилно още в началото, за да не се отрази проблемът в следващ етап от развитието му. Едно нещо, изпуснато в началото, в следващ момент може да се отрази или на зрението, или да доведе до други дефицити в организма.
– Вие сте млад лекар, а напоследък младите лекари гледат към чужбина. Защо предпочетохме да се реализирате у нас?
– След като се омъжих, живях 3 години в Турция. Не смятам, че в чужбина е много по-различно. Мисля, че България дава добри възможности за реализация на младите хора. За мен семейството е основна причина да съм тук. То ми дава спокойствието, от което имам нужда.
– Като ръководител на това важно отделение, можете ли да кажете, че то е оборудвано с необходимата апаратура и техника, гарантираща добра грижа за недоносените?
– В нашето отделение разполагаме с всичко, което се изисква по Наредбата за медицинския стандарт за II-ро ниво.
Преди няколко месеца Фондацията за недоносените деца започна дарителска акция за закупуването на апарат за обдишване, от какъвто имахме остра нужда. Но Сибел Кяшиф, председател на фондация „Хюсние Кяшиф“, изпревари събитията и ни дари последен модел респиратор на фирма „Дрегер“. Сега ни предстои да получим още един от набирателната кампания.
Фондация „Хюсние Кяшиф“ дари апарат за обдишване на отделението
– Разполага ли отделението с необходимите специалисти? Има ли текучество на персонала?
– В отделението работят 10 акушерки. Освен мен, има още шестима лекари, като някои са на почасови договори, други са специализанти. Имаме договор с Университетската болница в Пловдив, а отскоро и със Старозагорската. В случай на дете под 1,2 кг или със сърдечно заболяване, превозваме малкия пациент до Пловдив или София.
– Голям ли е броят на недоносените в област Кърджали?
– От началото на годината през нашето отделение са минали около 40 бебета, което не е малко. Пет от тях транспортирахме до Пловдив. Като цяло, 10 процента от ражданията са недоносени. Те изискват особени грижи в първите дни след раждането, които са критични при адаптирането към външната среда. Усилията ни са насочени да ги стабилизираме. Другите случаи са на белодробни проблеми и инфекции. Основна причина детето да се роди недоносено, е инфекция на майката. Нашата работа е да помогнем на всички деца с проблеми, като недоносените са ни приоритет. Благодарни сме на хората, които оценяват дейността ни и ни подкрепят, благодарни сме и на всички дарители, протегнали ръка на отделението, откъдето тръгва животът.
🔽Последвайте ни и във Facebook🔽
